Hebrews 5

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Защото всеки първосвещеник, който е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците, (Heb 2:17; Heb 8:3; Heb 8:4; Heb 9:9; Heb 10:11; Heb 11:4)2 такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите се, защото и сам той е обиколен с немощ; (Heb 2:18; Heb 4:15; Heb 7:28)3 и затова е длъжен да принася жертва за греховете както за народа, така и за себе си. (Le 4:3; Le 9:7; Le 16:6; Le 16:15; Heb 7:27; Heb 9:7)4 А както никой не взема на себе си тази почит, освен когато бъде призван от Бога, както беше Аарон, (Ex 28:1; Nu 16:5; Nu 16:40; 1Ch 23:13; 2Ch 26:18; Joh 3:27)5 така и Христос не присвои за Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, който Му е казал: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“; (Ps 2:7; Joh 8:54; Heb 1:5)6 както и на друго място казва: „Ти си свещеник довека според чина Мелхиседеков.“ (Ps 110:4; Heb 7:17; Heb 7:21)7 По време на земния Си живот Исус със силен вик и сълзи отправи молитви и молби към Бога, Който можеше да го спаси от смърт, и като бе послушан поради благоговението Си, (Ps 22:1; Mt 26:37; Mt 26:39; Mt 26:42; Mt 26:44; Mt 26:53; Mt 27:46; Mt 27:50; Mr 14:33; Mr 14:35; Mr 14:36; Mr 14:39; Mr 15:34; Mr 15:37; Lu 22:42; Lu 22:44; Joh 12:27; Joh 17:1)8 макар и да е Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, (Php 2:8; Heb 1:5; Heb 3:6)9 и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни, (Heb 2:10; Heb 11:40)10 наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин. (Heb 5:6; Heb 6:20)11 Върху това имаме да кажем много неща и трудни за поясняване, защото сте станали лениви[1] в слушане. (Mt 13:15; Joh 16:12; 2Pe 3:16)12 Понеже, макар според изтеклото време вие досега трябваше и учители да станете, пак имате нужда да ви учи някой кои са първите начала на Божиите слова и стигнахте дотам, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна. (Joh 3:10; 1Co 3:1; Heb 6:1; 1Pe 2:2)13 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е невръстен; (1Co 13:11; 1Co 14:20; Eph 4:14; 1Pe 2:2)14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото. (Isa 7:15; 1Co 2:14; 1Co 2:15; Eph 4:11; Php 3:15)