Hebrews 6

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, (Php 3:12; Heb 5:12; Heb 9:14)2 учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. (Ac 8:14; Ac 17:31; Ac 17:32; Ac 19:4; Ac 24:25; Ro 2:16)3 И това ще направим, ако Бог позволи. (Ac 18:21; 1Co 4:19)4 Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, (Joh 4:10; Joh 6:32; Ga 3:2; Ga 3:5; Eph 2:8; Heb 2:4; Heb 10:32)5 и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век, (Heb 2:5)6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват. (Mt 12:31; Mt 12:32; Heb 10:26; Heb 10:29; 2Pe 2:20; 2Pe 2:21; 1Jo 5:16)7 Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога;8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината и е да се изгори. (Isa 5:6; Jer 26:6; Jer 44:22; Mr 11:21)9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите. (Pr 14:31; Mt 10:42; Mt 25:40; Joh 13:20; Ro 3:4; Ro 15:25; 2Co 8:4; 2Co 9:1; 2Co 9:12; 1Th 1:3; 2Th 1:6; 2Th 1:7; 2Ti 1:18)11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай; (Col 2:2; Heb 3:6; Heb 3:14)12 да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещанията. (Heb 10:36)13 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза: (Ge 22:16; Ge 22:17; Ps 105:9; Lu 1:73)14 „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“ (Ge 22:17)15 И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното. (Ro 4:17)16 Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях, (Ex 22:11)17 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, (Ps 33:11; Pr 19:21; Ro 11:29; Heb 11:9)18 така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда; (Heb 12:1)19 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата; (Le 16:15; Heb 9:7)20 където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин. (Joh 14:2; Heb 3:1; Heb 4:14; Heb 5:6; Heb 5:10; Heb 7:17; Heb 8:1; Heb 9:24)