1И така, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея. (Heb 12:15)2Защото на нас бе донесено едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини чрез вяра в онези, които го чуха. (1Pe 1:12)3Затова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка; както каза Бог: „Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка“; ако и да са били свършени делата Му още при създаването на света. (Ps 95:11; Heb 3:11; Heb 3:14)4Защото някъде си е говорил за самия ден така: „И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела“; (Ge 2:2; Ex 20:11; Ex 31:17)5а пък на това място: „Няма да влязат в Моята почивка.“ (Ps 95:11)6И така, понеже остава да влязат някои в нея, а на онези, на които по-рано се благовести, не са влезли поради неверието си, (Heb 3:19)7затова Той пак определя един ден, „днес“, като казва толкова време по-късно чрез Давид, както вече казахме: „Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си.“ (Ex 17:2; Ps 95:7; Heb 3:7; Heb 3:8)8Защото ако Исус Навин беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.9Следователно за Божия народ остава една съботна почивка. (Re 14:13)10Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.11Затова нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие. (Heb 3:12; Heb 3:18; Heb 3:19)12Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето. (Pr 5:4; Isa 49:2; Jer 23:29; 1Co 14:24; 1Co 14:25; 2Co 10:4; 2Co 10:5; Eph 6:17; 1Pe 1:23; Re 1:16; Re 2:16)13И няма създание, което да не е явно пред Бога; а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото има да отговаряме. (Job 26:6; Job 34:21; Ps 33:13; Ps 33:14; Ps 33:15; Ps 39:11; Ps 39:12; Ps 90:8; Pr 15:11; Jer 23:34)