Hebrews 3 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Исус Христос превъзхожда Моисей

1 Затова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исус, (Ro 1:7; Ro 15:8; 1Co 1:2; Eph 4:1; Php 3:14; 2Th 1:11; 2Ti 1:9; Heb 2:11; Heb 2:17; Heb 4:14; Heb 5:5; Heb 6:20; Heb 8:1; Heb 9:11; Heb 10:21; 2Pe 1:10)

Ro 1:7Ro 15:81Co 1:2Eph 4:1Php 3:142Th 1:112Ti 1:9Heb 2:11Heb 2:17Heb 4:14Heb 5:5Heb 6:20Heb 8:1Heb 9:11Heb 10:212Pe 1:10

2 Който беше верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей – в целия Негов дом. (Nu 12:7; Heb 2:17; Heb 3:5)

Nu 12:7Heb 2:17Heb 3:5

3 Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е направил къщата, от почитта, която има къщата. (Hag 2:9; Zec 6:12; Zec 6:13; Mt 16:18)

Hag 2:9Zec 6:12Zec 6:13Mt 16:18

4 Защото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е устроил всичко, е Бог. (Eph 2:10; Eph 3:9; Heb 1:2)

Eph 2:10Eph 3:9Heb 1:2

5 И Моисей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно; (Ex 14:31; Nu 12:7; De 3:24; De 18:15; De 18:18; De 18:19; Jos 1:2; Jos 8:31; Heb 3:2)

Ex 14:31Nu 12:7De 3:24De 18:15De 18:18De 18:19Jos 1:2Jos 8:31Heb 3:2

6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим докрай дръзновението и похвалата на надеждата си. (Ps 2:7; Mt 10:22; Mt 24:13; Ro 5:2; 1Co 3:16; 1Co 6:19; 2Co 6:16; Eph 2:21; Eph 2:22; Eph 5:23; Col 1:23; 1Ti 3:15; Heb 1:2; Heb 3:14; Heb 6:11; Heb 10:35; 1Pe 2:5)

Ps 2:7Mt 10:22Mt 24:13Ro 5:21Co 3:161Co 6:192Co 6:16Eph 2:21Eph 2:22Eph 5:23Col 1:231Ti 3:15Heb 1:2Heb 3:14Heb 6:11Heb 10:351Pe 2:5

Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ

7 Затова, както казва Святият Дух: „Днес, ако чуете гласа Му, (2Sa 23:2; Ps 95:7; Ac 1:16; Heb 3:15)

2Sa 23:2Ps 95:7Ac 1:16Heb 3:15

8 не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята, (Ex 17:2; Ps 78:19) 9 където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години. 10 Затова възнегодувах против това поколение. И казах: Винаги се заблуждават със сърцата си, те не са познали Моите пътища. 11 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка.“ (Nu 14:23; Heb 4:11) 12 Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; 13 но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. (1Th 5:11) 14 Защото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност; (Ro 8:17; Eph 5:30; Heb 3:6; 2Pe 1:4)

Ro 8:17Eph 5:30Heb 3:62Pe 1:4

15 докато се казва: „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението.“ (Heb 4:7) 16 Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет чрез Моисей? (Nu 14:2; Nu 14:4; Nu 14:11; Nu 14:22; Nu 14:24; Nu 14:30; De 1:34; De 1:36; De 1:38)

Nu 14:2Nu 14:4Nu 14:11Nu 14:22Nu 14:24Nu 14:30De 1:34De 1:36De 1:38

17 А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята? (Nu 14:22; Nu 14:29; Nu 26:65; Ps 106:26; 1Co 10:5; Jud 1:5)

Nu 14:22Nu 14:29Nu 26:65Ps 106:261Co 10:5Jud 1:5

18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни? (Nu 14:30; De 1:34; De 1:35)

Nu 14:30De 1:34De 1:35

19 И така, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат. (Heb 4:6)