Hebrews 2

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече в това, което сме чули, да не би да го изгубим някога.2 Защото ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, (Ex 20:1; Nu 15:30; Nu 15:31; De 4:3; De 17:2; De 17:5; De 17:12; De 27:26; Ac 7:53; Ga 3:19; Heb 10:28)3 то как ще се избавим ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които бяха го чули; (Mt 4:17; Mr 1:14; Lu 1:2; Heb 1:2)4 като му свидетелстваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване даровете на Святия Дух по волята Си? (Mr 16:20; Ac 2:22; Ac 2:43; Ac 14:3; Ac 19:11; Ro 15:18; Ro 15:19; 1Co 2:4; 1Co 12:4; 1Co 12:7; 1Co 12:11; Eph 1:5; Eph 1:9)5 Защото не на ангели Той подчини бъдещия свят, за който говорим; (Mt 28:18; Heb 6:5; 2Pe 3:13)6 но някой е засвидетелствал някъде, като е казал: „Какво е човек, за да го помниш, или човешки син, за да го посещаваш? (Job 7:17; Ps 8:4; Ps 144:3)7 Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си;8 всичко си подчинил под краката му.“ И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено на него, обаче сега не виждаме още да му е подчинено всичко. (Mt 28:18; 1Co 15:25; 1Co 15:27; Eph 1:22; Heb 1:13)9 Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат за всеки човек. (Joh 3:16; Joh 12:32; Ac 2:33; Ro 5:18; Ro 8:32; 2Co 5:15; 1Ti 2:6; 1Jo 2:2; Re 5:9)10 Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение. (Pr 16:4; Lu 13:32; Lu 24:26; Lu 24:46; Joh 1:3; Ac 3:15; Ac 5:31; Ro 11:36; Heb 5:9; Heb 12:2)11 Понеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един Отец; затова Той не се срамува да ги нарича братя, (Mt 28:10; Joh 20:17; Ac 17:26; Ro 8:29; Heb 10:10; Heb 10:14)12 като казва: „Ще възвестявам името Ти на братята Си; ще те хваля всред събранието“; (Ps 22:22; Ps 22:23; Ps 22:25)13 и пак: „Аз на Него ще уповавам“; и пак: „Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог.“ (2Sa 22:3; Ps 18:2; Isa 8:8; Isa 8:17; Isa 8:18; Isa 12:2; Joh 10:29; Joh 17:6; Joh 17:9; Joh 17:11; Joh 17:12)14 И така, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, т. е. дявола, (Joh 1:14; Ro 8:3; 1Co 15:54; 1Co 15:55; Php 2:7; Col 2:15; 2Ti 1:10)15 и да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство. (Lu 1:74; Ro 8:15; 2Ti 1:7)16 (Защото наистина Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство.)17 Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник по отношение на Бога, за да извърши умилостивение за греховете на народа. (Php 2:7; Heb 4:15; Heb 5:1; Heb 5:2)18 Понеже в това, дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага. (Heb 4:15; Heb 4:16; Heb 5:2; Heb 7:25)