1Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас. (Ac 7:2)2(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)3Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес; (De 33:3; 2Ki 4:38; Lu 10:39; Ac 5:34; Ac 21:20; Ac 21:39; Ac 26:5; Ro 10:2; 2Co 11:32; Ga 1:14; Php 3:5)4и гонех до смърт последователите на това учение[1], като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени; (Ac 8:3; Ac 9:1; Ac 26:9; Php 3:6; 1Ti 1:13)5както свидетелстваха за мен и първосвещеникът, и всички старейшини, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Йерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат. (Lu 22:66; Ac 4:5; Ac 9:2; Ac 26:10; Ac 26:12)6И когато бях на път и приближих Дамаск, около пладне внезапно блесна от небето голяма светлина около мен. (Ac 9:3; Ac 26:12; Ac 26:13)7И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?8А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.9А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше. (Da 10:7; Ac 9:7)10И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш.11И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.12И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички живеещи там юдеи, (Ac 9:17; Ac 10:22; 1Ti 3:7)13дойде при мен и като застана и се наведе над мене, ми каза: Брате Савле, прогледни. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах към него.14А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговата уста; (Ac 3:13; Ac 3:14; Ac 5:30; Ac 7:52; Ac 9:15; Ac 18:9; Ac 26:16; 1Co 11:23; Ga 1:12; 1Jo 2:1)15защото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул. (Ac 4:20; Ac 23:11; Ac 26:16)16И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име. (Ac 2:38; Ac 9:14; Ro 10:13; Heb 10:22)17И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом (Ac 9:26; 2Co 12:2)18и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен. (Mt 10:14; Ac 9:15; Ac 22:14; 1Co 9:1; 1Co 15:8)19А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб; (Mt 10:17; Ac 8:3; Ac 22:4)20и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха. (Lu 11:48; Ac 7:58; Ac 8:1; Ro 1:32)21Но Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците. (Ac 9:15; Ac 13:2; Ac 13:46; Ac 13:47; Ac 18:6; Ac 26:17; Ro 1:5; Ro 11:13; Ro 15:16; Ga 1:15; Ga 1:16; Ga 2:7; Ga 2:8; Eph 3:7; Eph 3:8; 1Ti 2:7; 2Ti 1:11)
Разговор с римския военачалник
22До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее! (Ac 21:36; Ac 25:24)23И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,24хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него.25И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден? (Ac 16:37)26Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин[2]!27Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин.28Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.29Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
Павел пред синедриона
30На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.