1И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. (Le 23:15; Ac 20:16)2И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. (Mt 3:11; Ac 1:5; Ac 1:14; Ac 4:31; Ac 11:15; Ac 19:6)3И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.4И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят. (Mr 16:17; Ac 1:5; Ac 10:46; Ac 19:6; 1Co 12:10; 1Co 12:28; 1Co 12:30; 1Co 14:2)5А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.6И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.7И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? (Ac 1:11)8Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?9Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,10Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити,11критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.12И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?13А други им се присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино.
Проповедта на апостол Петър
14А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, нека ви стане известно това и внимавайте в моите думи.15Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня; (1Th 5:7)16но това е казаното чрез пророк Йоил:17„И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища. (Isa 44:3; Eze 11:19; Eze 36:27; Joe 2:28; Joe 2:29; Zec 12:10; Joh 7:38; Ac 10:45; Ac 11:28; Ac 16:9; Ac 21:9)18Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В онези дни ще пророкуват. (Ac 21:4; Ac 21:9; Ac 21:10; 1Co 12:10; 1Co 12:28; 1Co 14:1)19И ще покажа чудеса на небето горе и знамения на земята долу – кръв, огън и облаци дим. (Joe 2:30; Joe 2:31)20Слънцето ще се преобърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит ден Господен. (Mt 24:29; Mr 13:24; Lu 21:25)21И всеки, който призове името Господне, ще се спаси.“ (Joe 2:32; Ro 10:13)22Израилтяни, послушайте тези думи: Исус от Назарет, за Когото Бог е свидетелствал между вас чрез велики дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както самите вие знаете, (Joh 3:2; Joh 14:10; Joh 14:11; Ac 10:38; Heb 2:4)23Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници; (Mt 26:24; Lu 22:22; Lu 24:44; Ac 3:18; Ac 4:28; Ac 5:30)24Когото Бог възкреси, като Го освободи от страданията[1] на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея. (Joh 10:18; Ac 2:32; Ac 3:15; Ac 4:10; Ac 13:30; Ac 13:34; Ac 17:31; Ro 4:24; Ro 8:11; 1Co 6:14; 1Co 15:15; 2Co 4:14; Ga 1:1; Eph 1:20; Col 2:12; 1Th 1:10; Heb 13:20; 1Pe 1:21)25Защото Давид казва за Него: „Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя; (Ps 16:8)26затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда;27защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Свят Син да види изтление.28Изявил си ми пътищата на живота; в присъствието Си ще ме изпълниш с веселба.“ (Ps 16:8)29Братя, мога да ви кажа уверено за патриарха Давид, че и умря, и бе погребан, и гробът му е при нас до този ден. (1Ki 2:10; Ac 13:36)30А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос и да Го постави на престола му, (2Sa 7:12; 2Sa 7:13; 2Sa 7:19; Ps 132:11; Lu 1:32; Lu 1:69; Ro 1:3; 2Ti 2:8)31той предвиждаше това, говори за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление. (Ps 16:10; Ac 13:35)32Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели. (Joh 15:27; Ac 1:8; Ac 2:24)33И така, като се възвиси отдясно на Бога[2] и взе от Отца обещания Свят Дух, Той изля това, което виждате и чувате. (Joh 14:16; Joh 14:26; Joh 15:26; Joh 16:7; Joh 16:13; Ac 1:4; Ac 5:31; Php 2:9; Heb 10:12)34Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: „Каза Господ на Моя Господ: Седни отдясно Ми, (Ps 110:1; Mt 22:44; 1Co 15:25; Eph 1:20; Heb 1:13)35докато поставя враговете Ти за Твое подножие.“36И така, нека знае добре целият израилски дом, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос. (Mt 28:18; Ac 5:31)37Като чуха това, те, засегнати в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим, братя? (Lu 3:10; Ac 9:6; Ac 16:30)38А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух. (Lu 24:47)39Защото на вас е дадено обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си. (Jer 31:34; Joe 2:28; Ac 3:25; Ac 10:45; Ac 11:15; Ac 11:18; Ac 14:27; Ac 15:3; Ac 15:8; Ac 15:14; Eph 2:13; Eph 2:17)40И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.41И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души.
Животът в първата християнска община
42И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите. (Ac 1:14; Ac 2:46; Ro 12:12; Eph 6:18; Col 4:2; Heb 10:25)43И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите. (Mr 16:17; Ac 4:33; Ac 5:12)44А всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; (Ac 4:32; Ac 4:34)45и продаваха от своя имот и собственост, като разпределяха средствата на всички според нуждата на всеки. (Isa 58:7)46И всеки ден прекарваха в храма единни духом и разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и чистосърдечие, (Lu 24:53; Ac 1:14; Ac 5:42; Ac 20:11)47като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха. (Lu 2:52; Ac 4:33; Ac 5:14; Ac 11:21; Ac 11:24; Ro 14:18)