Acts 1

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Първата книга написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус вършеше и учеше, откакто започна, (Lu 1:3)2 до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал; (Mt 28:19; Mr 16:15; Mr 16:19; Lu 9:51; Lu 24:51; Joh 20:21; Ac 1:9; 1Ti 3:16)3 на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и им говореше за Божието царство. (Mt 28:7; Mr 16:14; Lu 24:36; Joh 20:19; Joh 20:26; Joh 21:1; Joh 21:14; 1Co 15:5)4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Йерусалим, но да чакат обещанието на Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. (Lu 24:49; Joh 14:16; Joh 14:26; Joh 14:27; Joh 15:26; Joh 16:7; Ac 2:33)5 Защото Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни. (Joe 3:18; Mt 3:11; Mr 1:8; Ac 2:4; Ac 11:15; Ac 11:16; Ac 19:4)6 И така, веднъж, като се събраха, те Го питаха: Господи, сега ли ще възстановиш царството на Израил? (Isa 1:26; Da 7:27; Am 9:11; Mt 24:3)7 Той им каза: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт. (Mt 24:36; Mr 13:32; 1Th 5:1)8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. (Lu 24:48; Lu 24:49; Joh 15:27; Ac 1:22; Ac 2:1; Ac 2:4; Ac 2:32)9 И като каза това и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го подхвана и скри от погледа им. (Lu 24:51; Joh 6:62; Ac 1:2)10 И като се взираха към небето, когато се възнасяше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха до тях (Mt 28:3; Mr 16:5; Lu 24:4; Joh 20:12; Ac 10:3; Ac 10:30)11 и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето. (Da 7:13; Mt 24:30; Mt 25:31; Mt 26:64; Mr 13:26; Lu 21:27; Joh 14:3; Ac 2:7; Ac 13:31; 1Th 4:16; 2Th 1:10; Re 1:7)12 Тогава те се върнаха в Йерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Йерусалим, на разстояние един съботен ден път. (Lu 24:52)13 И когато влязоха в града, качиха се в горната стая, където пребиваваха Петър и Йоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов. (Mt 10:2; Lu 6:15; Ac 9:39; Ac 20:8; Jud 1:1)14 Всички те единодушно бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени и Мария, майката на Исус, и с братята Му. (Mt 13:55; Lu 23:49; Lu 23:55; Ac 2:1; Ac 2:4)15 През тези дни Петър се изправи насред братята (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души) и каза:16 Братя, трябваше да се изпълни писаното, което Святият Дух предсказа чрез устата на Давид за Юда, който доведе онези, които хванаха Исус. (Ps 41:9; Lu 22:47; Joh 13:18; Joh 18:3)17 Защото той беше причислен към нас и получи дял в това служение. (Mt 10:4; Lu 6:16; Ac 1:25)18 Той обаче придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна по лице, пукна се в средата и всичките му черва изтекоха. (Mt 26:15; Mt 27:5; Mt 27:7; Mt 27:8; 2Pe 2:15)19 И това стана известно на всичките йерусалимски жители, така че тази нива бе наречена на техния език Акелдама, т. е. Кръвна нива.20 Защото е писано в книгата на Псалмите: „Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него“; и: „Друг нека вземе чина му.“ (Ps 69:25; Ps 109:8)21 И така, от човеците, които дружаха с нас през цялото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше сред нас,22 като се почне от дните, когато Йоан кръщаваше, и се стигне до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му. (Mr 1:1; Joh 15:27; Ac 1:9)23 И така, определиха двама: Йосиф, наречен Варсава, който носеше и името Юст, и Матия.24 И се помолиха със следните думи: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи онзи от тези двама, когото си избрал, (1Sa 16:7; 1Ch 28:9; 1Ch 29:17; Jer 11:20; Jer 17:10; Ac 15:8; Re 2:23)25 да приеме своя дял в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място. (Ac 1:17)26 И хвърлиха жребий за тях и жребият се падна на Матия; и той бе причислен към единадесетте апостоли.