Acts 14

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.2 А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.3 Но те останаха там доста време и дръзновено говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце. (Mr 16:20; Heb 2:4)4 И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.5 И когато се породи стремеж в езичниците и юдеите с началниците им да ги опозорят и да ги убият с камъни, (2Ti 3:11)6 те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места, (Mt 10:23)7 и там проповядваха благовестието.8 А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката, куц по рождение, който никога не беше ходил. (Ac 3:2)9 Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, (Mt 8:10; Mt 9:28; Mt 9:29)10 каза със силен глас: Стани на краката си. И той скочи и ходеше. (Isa 35:6)11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, като казваше на ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас. (Ac 8:10; Ac 28:6)12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.13 И жрецът при Зевсовото капище, което беше пред града, доведе телета и донесе венци при портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва. (Da 2:46)14 Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха сред народа и извикаха: (Mt 26:65)15 О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, което има в тях; (Ge 1:1; 1Sa 12:21; Ps 33:6; Ps 146:6; Jer 14:22; Am 2:4; Ac 10:26; 1Co 8:4; 1Th 1:9; Jas 5:17; Re 14:7; Re 19:10)16 Който през миналите поколения е оставял всички народи да ходят по своите пътища, (Ps 81:12; Ac 17:30; 1Pe 4:3)17 макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ви е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба. (Le 26:4; De 11:14; De 28:12; Job 5:10; Ps 65:10; Ps 68:9; Ps 147:8; Jer 14:22; Mt 5:45; Ac 17:27; Ro 1:19; Ro 1:20)18 И като казаха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.19 Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и като пребиха Павел с камъни, извлякоха го извън града, като мислеха, че е умрял. (Ac 13:45; 2Co 11:25; 2Ti 3:11)20 А когато учениците още стояха около него, той стана и влезе в града; и на сутринта отиде с Варнава в Дервия.21 И след като проповядваха благовестието в този град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия (Mt 28:19)22 и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство. (Mt 7:14; Mt 10:38; Mt 16:24; Lu 13:24; Lu 22:28; Lu 22:29; Ac 11:23; Ac 13:43; Ro 8:17; 2Ti 2:11; 2Ti 2:12; 2Ti 3:12; Re 14:12)23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали. (Tit 1:5)24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;25 и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.26 Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха извършили. (Ac 13:1; Ac 13:2; Ac 13:3; Ac 15:40)27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което Бог беше извършил чрез тях и как беше отворил врата за езичниците, за да повярват. (Ac 15:4; Ac 15:12; Ac 21:19; 1Co 16:9; 2Co 2:12; Col 4:3; Re 3:8)28 И прекараха там доста време с учениците си.