1И когато те още говореха на хората, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха при тях2възмутени, че те поучаваха народа и проповядваха, в името на Исус, възкресението на мъртвите. (Мт 22:23; Д А 23:8)3И така, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража до следващия ден, защото вече беше привечер.4А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже достигна до пет хиляди.5И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците;6и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род. (Изх 2:14; Мт 21:23; Лк 3:2; Йн 11:49; Йн 18:13; Д А 7:27)7И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това?8Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини, (Лк 12:11; Лк 12:12)9ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен,10да знаете всички вие и целият Израилев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав. (Д А 2:24; Д А 3:6; Д А 3:16)11Той е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла. (Пс 118:22; Ис 28:16; Мт 21:42; Мк 12:10; Лк 20:17; Рим 9:33; 1 Пет 2:6)12И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на[1] човеците, чрез което трябва да се спасим. (Мт 1:21; Д А 10:43; Кол 1:14; Кол 1:20; 1 Сол 5:9; 1 Тим 2:5; 1 Тим 2:6)13А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали, че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус. (Мт 11:25; 1 Кор 1:27)14А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях, нямаха какво да противоречат. (Д А 3:11)15Затова, като им заповядаха да излязат навън от Синедриона, се съвещаваха помежду си:16Какво да направим на тези човеци, защото на всички йерусалимски жители е известно, че стана бележито знамение чрез тях; и не можем да го опровергаем. (Йн 11:47; Д А 3:9; Д А 3:10)17Но за да не се разнася повече между народа, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.18И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име. (Д А 5:40)19А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; (Д А 5:29)20защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули. (Д А 1:8; Д А 2:32; Д А 22:15; 1 Йн 1:1; 1 Йн 1:3)21А те, като ги заплашиха отново, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат поради народа, защото всички славеха Бога за станалото. (Мт 21:26; Лк 20:6; Лк 20:19; Лк 22:2; Д А 5:26)22Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
Молитва за Божия подкрепа
23И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините.24А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях, (4 Цар 19:15)25Ти чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал: „Защо се разяряваха народите и хората намисляха суети? (Пс 2:1)26Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“27Защото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и Израилевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син[2] Исус, Когото си помазал, (Мт 26:3; Мт 26:4; Лк 1:35; Лк 4:18; Лк 22:2; Лк 23:1; Лк 23:8; Йн 10:36)28за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане. (Мт 26:24; Д А 2:23; Д А 3:18)29И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, (Д А 9:27; Д А 13:46; Д А 14:3; Д А 19:8; Д А 26:26; Д А 28:31; Еф 6:19)30докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус. (Д А 2:43; Д А 3:6; Д А 3:16; Д А 5:12)31И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово. (Д А 2:2; Д А 2:4; Д А 4:29; Д А 16:26)
Общата собственост на благата при първите християни
32А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. (Д А 2:44; Д А 5:12; Рим 15:5; Рим 15:6; 2 Кор 13:11; Фил 1:27; Фил 2:2; 1 Пет 3:8)33И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях. (Д А 1:8; Д А 1:22; Д А 2:47)34А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото, (Д А 2:45)35и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше, според колкото имаше нужда. (Д А 2:45; Д А 4:37; Д А 5:2; Д А 6:1)36Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи „син на утешение“), левит, родом от Кипър,37като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите. (Д А 4:34; Д А 4:35; Д А 5:1; Д А 5:2)