4И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селевкия и оттам отплуваха за Кипър. (Ac 4:36)5И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник. (Ac 12:25; Ac 13:46; Ac 15:37)6И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус, (Ac 8:9)7който беше с управителя Сергий Павел, един разумен човек. Той, последният, повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.8Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше и се стараеше да отвърне управителя от вярата. (Ex 7:11; Ac 8:9; 2Ti 3:8)9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Святия Дух, се вгледа в него и каза: (Ac 4:8)10О, ти, пълен с всякакво коварство и с всякакво лукавство, сине дяволски, враг на всичко, което е право, няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа? (Mt 13:38; Joh 8:44; 1Jo 3:8)11И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И в същия миг падна върху него тъма и мрак; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка. (Ex 9:3; 1Sa 5:6)12Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.
Проповедта в Антиохия Писидийска
13А Павел и спътниците му, като отплаваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Йерусалим. (Ac 15:38)14А те тръгнаха от Перга и пристигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. (Ac 16:13; Ac 17:2; Ac 18:4)15И след прочитането на закона и пророците началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете. (Lu 4:16; Ac 13:27; Heb 13:22)16Така Павел стана, помаха с ръка и каза: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте. (Ac 10:35; Ac 12:17; Ac 13:26; Ac 13:42; Ac 13:43)17Бог на този Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея. (Ex 1:1; Ex 6:6; Ex 13:14; Ex 13:16; De 7:6; De 7:7; Ps 105:23; Ps 105:24; Ac 7:17)18И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята. (Ex 16:35; Nu 14:33; Nu 14:34; Ps 95:9; Ps 95:10; Ac 7:36)19И като изтреби седем народа в ханаанската земя, раздели им тяхната земя, за да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години. (De 7:1; Jos 3:10; Jos 14:1; Jos 14:2; Ps 78:55)20След това им даваше съдии до пророк Самуил. (Jud 2:16; 1Sa 3:20)21После поискаха цар; и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години. (1Sa 8:5; 1Sa 9:16; 1Sa 10:1)22И него като отстрани, издигна им за цар Давид, за когото свидетелства, като каза: „Намерих Давид, Есеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля.“ (1Sa 13:14; 1Sa 15:23; 1Sa 15:26; 1Sa 15:28; 1Sa 16:1; 1Sa 16:13; 2Sa 2:4; 2Sa 5:3; Ps 89:20; Ho 13:11; Ac 7:46)23От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Исус, (2Sa 7:12; Ps 132:11; Isa 11:1; Mt 1:21; Lu 1:32; Lu 1:69; Ac 2:30; Ro 1:3; Ro 11:26)24след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението за покаяние на целия израилски народ. (Mt 3:1; Lu 3:3)25И като свършваше попрището си, Йоан казваше: Кой си мислите, че съм аз? Не съм Онзи, Когото очаквате; но ето, след мен иде Един, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете. (Mt 3:1; Mr 1:7; Lu 3:16; Joh 1:20; Joh 1:27; Joh 3:28)26Братя, синове от Авраамовия род, и онези между вас, които се боят от Бога, на нас бе изпратена вестта за това спасение. (Mt 10:6; Lu 24:27; Ac 3:26; Ac 13:46)27Защото жителите на Йерусалим и техните началници, като не Го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха. (Lu 23:34; Lu 24:20; Lu 24:44; Ac 3:17; Ac 13:14; Ac 13:15; Ac 15:21; Ac 26:22; Ac 28:23; 1Co 2:8)28Без да намерят в Него нищо, достойно за смърт, те настояваха пред Пилат да Го погуби. (Mt 27:22; Mt 27:30; Mr 15:13; Mr 15:14; Lu 23:21; Lu 23:22; Joh 19:6; Joh 19:15; Ac 3:13; Ac 3:14)29И когато изпълниха всичко, което беше писано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб. (Mt 27:59; Mr 15:46; Lu 18:31; Lu 23:53; Lu 24:44; Joh 19:28; Joh 19:30; Joh 19:36)30Но Бог Го възкреси от мъртвите. (Mt 28:6; Mr 16:6; Ac 2:24; Ac 3:13; Ac 3:15; Ac 3:26; Ac 5:30)31И Той в продължение на много дни се явяваше на тези, които бяха дошли с Него от Галилея в Йерусалим, които сега са свидетели за Него пред народа. (Mt 28:16; Joh 20:19; Ac 1:3; Ac 1:8; Ac 1:11; Ac 2:32; Ac 3:15; Ac 5:32; 1Co 15:5)32И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни, (Ge 3:15; Ge 12:3; Ge 22:18; 2Sa 7:12; Isa 4:2; Da 9:24; Ac 26:6; Ro 4:13; Ga 3:16)33че Бог го изпълни спрямо техните деца, като възкреси Исус; както е писано и във втория Псалм: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“ (Ps 2:7; Heb 1:5; Heb 5:5)34А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в тление, казва така: „Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“ (Isa 55:3)35Защото и в друг Псалм казва: „Няма да оставиш Твоя Светия да види тление.“ (1Ki 2:10; Ps 16:10; Ac 2:29; Ac 2:31)36Защото Давид, след като беше послужил на Божието намерение в своето поколение, заспа и бе положен при бащите си, и видя тление. (1Ki 2:10; Ac 2:29)37А Този, Когото Бог възкреси, не видя тление. (Ac 2:31)38И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете; (Jer 31:34; Da 9:24; Lu 24:47; 1Jo 2:12)39и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон. (Isa 53:11; Ro 3:28; Ro 3:30; Ro 8:3; Heb 7:19)40Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците: (Isa 29:14; Hab 1:5)41„Погледнете, презрители, изумете се и погинете[1]; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, дело, което никак няма да повярвате, дори и да ви го разкаже някой.“ (Hab 1:5)42Когато си излизаха от юдейската синагога, езичниците ги молиха да им се проповядват тези думи и следващата събота.43И когато се разотиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които, като беседваха с тях, ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат. (Ac 11:23; Ac 14:22; Tit 2:11; Heb 12:15; 1Pe 5:12)44На следващата събота се събра почти целият град да чуе Божието слово.45А юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха. (Ac 18:6; 1Pe 4:4; Jud 1:10)46Но Павел и Варнава говориха дръзновено и казаха: Нужно беше да се проповядва първо на вас Божието слово, но понеже го отхвърляте и смятате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците. (Ex 32:10; De 32:21; Isa 42:6; Isa 49:6; Isa 55:5; Mt 10:6; Mt 21:43; Lu 2:32; Ac 3:26; Ac 13:26; Ac 18:6; Ac 28:28; Ro 1:16; Ro 10:19)47Защото така ни заповяда Господ, като каза: „Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“ (Isa 42:6; Isa 49:6; Lu 2:32)48И езичниците, като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот. (Ac 2:47)49И Господнето учение се разпространяваше по цялата тази страна.50А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изгониха от пределите си. (2Ti 3:11)51А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония. (Mt 10:14; Mr 6:11; Lu 9:5; Ac 18:6)52А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух. (Mt 5:12; Joh 16:22; Ac 2:46)