1След това Самуил каза на Саул: ГОСПОД ме изпрати да те помажа за цар над народа Му, над Израил; а сега послушай ГОСПОДНИТЕ думи. (1 Цар 9:16)2Така казва ГОСПОД на Силите: Забелязал съм онова, което стори Амалик на Израил – как му се възпротиви по пътя, когато идваше от Египет. (Изх 17:8; Изх 17:14; Чис 24:20; Вт 25:17)3Иди сега и порази Амалик, обречи на изтребление всичко, което има. Не го жали, а избий мъж и жена, дете и кърмаче, говедо и овца, камила и осел. (Лев 27:28; Лев 27:29; И Н 6:17; И Н 6:21)4И така, Саул повика народа и ги преброи в Телаам – бяха двеста хиляди души пешаци израилтяни и десет хиляди Юдови мъже.5И Саул стигна до един амаликов град и постави засада в долината.6А Саул каза на кенейците: Идете, оттеглете се, излезте измежду амаличаните, за да не ви изтребя заедно с тях; защото вие постъпихте с благост към всички израилтяни, когато идваха от Египет. И така, кенейците се оттеглиха отсред амаличаните. (Бит 18:25; Бит 19:12; Бит 19:14; Изх 18:10; Изх 18:19; Чис 10:29; Чис 10:32; Чис 24:21; Съд 1:16; Съд 4:11; Отк 18:4)7И Саул порази амаличаните от Евила до прохода на Сур, срещу Египет. (Бит 2:11; Бит 16:7; Бит 25:18; 1 Цар 14:48)8Той залови жив амаликския цар Агаг, а изтреби целия народ с острието на меча. (1 Цар 30:1; 3 Цар 20:34)9Обаче Саул и народът пощадиха Агаг и по-добрите от овцете и говедата и от угоените животни и агнетата. Всичко, което беше добро, не искаха да го обрекат на изтребление; а всичко, което беше изхабено и нямаше стойност, него изтребиха. (1 Цар 15:3; 1 Цар 15:15)10Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към Самуил и каза:11Разкаях се, че поставих Саул за цар, понеже той престана да Ме следва и не изпълнява повеленията Ми. А това възмути Самуил и той викаше към ГОСПОДА цялата нощ. (Бит 6:6; Бит 6:7; И Н 22:16; 1 Цар 13:13; 1 Цар 15:3; 1 Цар 15:9; 1 Цар 15:35; 1 Цар 16:1; 2 Цар 24:16; 3 Цар 9:6)12На сутринта Самуил стана рано, за да посрещне Саул. Тогава известиха на Самуил следното: Саул дойде в Кармил и след като си издигна паметник[1], обърна се и замина, и слезе в Галгал. (И Н 15:55)13И когато Самуил дойде при Саул, Саул му каза: Благословен да си от ГОСПОДА! Изпълних ГОСПОДНЯТА заповед. (Бит 14:19; Съд 17:2; Рут 3:10)14Но Самуил попита: Как да разбирам тогава това блеене на овце, което чувам, и този рев на говеда, който слушам?15А Саул отговори: От амаличаните ги докараха. Народът пощади по-добрите от овцете и говедата, за да пожертва на ГОСПОДА, твоя Бог; а останалото обрекохме на изтребление. (Бит 3:12; 1 Цар 15:9; 1 Цар 15:21; Пр 28:13)16Тогава Самуил каза на Саул: Почакай и ще ти известя какво ми говори ГОСПОД през нощта. А Саул отговори: Казвай.17Самуил каза: Когато ти беше малък в собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? ГОСПОД те помаза за цар над Израил (1 Цар 9:21)18и ГОСПОД те изпрати на път и ти каза: Иди и изтреби грешните амаличани и воювай против тях, докато бъдат довършени.19И така, ти защо не послуша ГОСПОДНИЯ глас, а се нахвърли върху плячката и извърши това зло пред ГОСПОДА?20А Саул отговори на Самуил: Да! Послушах ГОСПОДНИЯ глас и отидох в пътя, по който ГОСПОД ме изпрати, и доведох амаликския цар Агаг, а амаличаните обрекох на изтребление. (1 Цар 15:13)21Но народът взе от плячката: овце и говеда, по-добрите от обречените неща, за да пожертват на ГОСПОДА, твоя Бог, в Галгал. (1 Цар 15:15)22И Самуил каза: Всеизгарянията и жертвите по същия начин ли са угодни на ГОСПОДА, както послушанието на ГОСПОДНИЯ глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни. (Пс 50:8; Пс 50:9; Пр 21:3; Екл 5:1; Ис 1:11; Ис 1:16; Ис 1:17; Ер 7:22; Ер 7:23; Ос 6:6; Мих 6:6; Мт 5:24; Мт 9:13; Мт 12:7; Мк 12:33; Евр 10:6)23Защото непокорството е като греха на врачуването, а упорството – като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на ГОСПОДА, то и Той отхвърли тебе да не си цар. (1 Цар 13:14)24Тогава Саул каза на Самуил: Съгреших. Престъпих ГОСПОДНЕТО повеление и твоите думи, понеже се уплаших от народа и послушах техния глас. (Изх 23:2; 2 Цар 12:13; Пр 29:25; Ис 51:12; Ис 51:13)25А сега прости съгрешението ми и се върни с мене, за да се поклоня на ГОСПОДА.26А Самуил отговори на Саул: Няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли ГОСПОДНЕТО слово и ГОСПОД отхвърли тебе, за да не бъдеш цар над Израил. (1 Цар 2:30)27А когато Самуил се обърна да си върви, Саул хвана полата на мантията му и тя се раздра. (3 Цар 11:30)28Тогава Самуил му каза: ГОСПОД откъсна днес Израилевото царство от теб и го даде на един твой ближен, който е по-добър от теб. (1 Цар 28:17; 1 Цар 28:18; 3 Цар 11:31)29А и Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае, защото Той не е човек, за да се разкайва. (Чис 23:19; Ез 24:14; 2 Тим 2:13; Тит 1:2)30А Саул каза: Съгреших; но направи ми чест, моля, пред старейшините на народа ми и пред Израил – върни се с мене, за да се поклоня на ГОСПОДА, твоя Бог. (Йн 5:44; Йн 12:43)31И така, Самуил се върна и отиде след Саул. И Саул се поклони на ГОСПОДА.32Тогава Самуил каза: Доведете ми тук амаликския цар Агаг. И Агаг дойде при него весело, защото си казваше: Непременно горчивината на смъртта ще е преминала.33А Самуил каза: Както мечът ти е лишавал жени от деца, така и твоята майка ще бъде лишена от деца между жените. И Самуил съсече Агаг пред ГОСПОДА в Галгал. (Изх 17:11; Чис 14:45; Съд 1:7)34Тогава Самуил си отиде в Рама, а Саул се прибра у дома си в Гавая Саулова. (1 Цар 11:4)35И Самуил не видя вече Саул до деня на смъртта си, обаче плачеше за него. И ГОСПОД се разкая затова, че беше поставил Саул за цар над Израил. (1 Цар 15:11; 1 Цар 16:1; 1 Цар 19:24)
1Samuel dit à Saül: «C'est moi que l'Eternel a envoyé pour te consacrer par onction comme roi sur son peuple, sur Israël. Ecoute donc les paroles prononcées par l'Eternel!2Voici ce que dit l'Eternel, le maître de l'univers: ‘Je me souviens de ce que les Amalécites ont fait à Israël lorsqu'ils lui ont barré le chemin à sa sortie d'Egypte.3Va maintenant frapper les Amalécites. Vouez à la destruction tout ce qui leur appartient. Tu ne les épargneras pas et tu feras mourir hommes et femmes, enfants et bébés, bœufs et brebis, chameaux et ânes.’»4Saül convoqua le peuple et le passa en revue à Thelaïm: il y avait 200'000 fantassins ainsi que 10'000 hommes de Juda.5Saül marcha jusqu'à la ville d'Amalek et plaça une embuscade dans la vallée.6Il dit aux Kéniens: «Partez, retirez-vous, quittez les Amalécites afin que je ne vous fasse pas subir le même sort qu'à eux. En effet, vous avez fait preuve de bonté envers tous les Israélites lorsqu'ils sont montés d'Egypte.» Les Kéniens se retirèrent alors du milieu des Amalécites.7Saül porta des coups à Amalek depuis Havila jusqu'à Shur, qui fait face à l'Egypte.8Il captura Agag, roi d'Amalek, vivant et il voua à la destruction tout le peuple en le passant au fil de l'épée.9Mais Saül et le peuple épargnèrent Agag ainsi que les meilleures brebis, les meilleurs bœufs, les meilleures bêtes de la seconde portée, les agneaux gras et tout ce qu'il y avait de bon; ils ne voulurent pas le vouer à la destruction. En revanche, ils exterminèrent tout ce qui était sans valeur et chétif.10L'Eternel adressa la parole à Samuel:11«Je regrette d'avoir établi Saül pour roi, car il se détourne de moi et n'accomplit pas mes paroles.» Samuel fut irrité et il cria à l'Eternel toute la nuit.12Il se leva de bon matin pour aller à la rencontre de Saül. On vint lui dire: «Saül s'est rendu à Carmel et il s'y est érigé un monument. Puis il est reparti et, passant plus loin, il est descendu à Guilgal.»13Samuel se rendit vers Saül, et Saül lui dit: «Sois béni de l'Eternel! J'ai accompli la parole de l'Eternel.»14Samuel dit: «Qu'est-ce donc que ce bêlement de brebis qui parvient à mes oreilles et ce mugissement de bœufs que j'entends?»15Saül répondit: «Ils les ont amenés de chez les Amalécites, parce que le peuple a épargné les meilleures brebis et les meilleurs bœufs afin de les offrir en sacrifice à l'Eternel, ton Dieu. Le reste, nous l'avons voué à la destruction.»16Samuel dit à Saül: «Arrête! Je vais te révéler ce que l'Eternel m'a dit cette nuit.» Saül lui dit: «Parle!»17Samuel dit: «Alors que tu étais petit à tes propres yeux, n'es-tu pas devenu le chef des tribus d'Israël et l'Eternel ne t'a-t-il pas désigné par onction pour que tu sois roi sur Israël?18L'Eternel t'avait envoyé en disant: ‘Va vouer à la destruction ces pécheurs que sont les Amalécites. Tu leur feras la guerre jusqu'à ce que tu les aies exterminés.’19Pourquoi n'as-tu pas écouté l'Eternel? Pourquoi t'es-tu jeté sur le butin et as-tu fait ce qu'il désapprouve?»20Saül répondit à Samuel: «J'ai écouté l'Eternel et j'ai suivi la voie où il m'envoyait. J'ai ramené Agag, le roi d'Amalek, et j'ai voué les Amalécites à la destruction.21Mais le peuple a pris sur le butin les meilleures brebis et les meilleurs bœufs qui devaient être consacrés, afin de les offrir en sacrifice à l'Eternel, ton Dieu, à Guilgal.»22Samuel dit: «L'Eternel trouve-t-il autant de plaisir dans les holocaustes et les sacrifices que dans l'obéissance à sa voix? Non, l'obéissance vaut mieux que les sacrifices et l'écoute attentive vaut mieux que la graisse des béliers.23Oui, la révolte est aussi coupable que la divination, et la résistance au Seigneur est aussi fautive que le recours aux théraphim. Puisque tu as rejeté la parole de l'Eternel, il te rejette lui aussi comme roi.»24Alors Saül dit à Samuel: «J'ai péché, car j'ai enfreint l'ordre de l'Eternel et tes paroles. J'ai eu peur du peuple et je l'ai écouté.25Maintenant, je t'en prie, pardonne mon péché, reviens avec moi et j'adorerai l'Eternel.»26Samuel dit à Saül: «Je ne reviendrai pas avec toi, car tu as rejeté la parole de l'Eternel et l'Eternel te rejette. Tu ne seras plus roi sur Israël.»27Alors que Samuel tournait le dos pour s'en aller, Saül l'attrapa par le pan de son manteau, qui fut arraché.28Samuel lui dit: «L'Eternel t'arrache aujourd'hui la royauté d'Israël et la donne à un autre, qui est meilleur que toi.29Celui qui est la force d'Israël ne ment pas et n'éprouve pas de regrets, car il n'est pas un homme pour avoir des regrets.»30Saül répéta: «J'ai péché! Maintenant honore-moi devant les anciens de mon peuple et devant Israël. Reviens avec moi et j'adorerai l'Eternel, ton Dieu.»31Samuel revint à la suite de Saül, et Saül adora l'Eternel.32Puis Samuel dit: «Amenez-moi Agag, le roi d'Amalek.» Agag s'avança vers lui d'un air joyeux; il se disait: «Certainement, l'amertume de la mort s'est écartée.»33Samuel dit: «De même que ton épée a privé des femmes de leurs enfants, de même ta mère sera privée d'un fils.» Et Samuel mit Agag en pièces devant l'Eternel à Guilgal.34Samuel partit pour Rama et Saül remonta chez lui à Guibea de Saül.35Samuel n'alla plus voir Saül jusqu'au jour de sa mort. En effet, il pleurait sur lui, parce que l'Eternel regrettait de l'avoir établi roi d'Israël.