Йоан 5

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Изцеляването на Витесда

1 След това имаше юдейски празник и Исус отиде в Йерусалим. (Лев 23:2; Вт 16:1; Йн 2:13) 

2 А в Йерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия. (Неем 3:1; Неем 12:39) 

3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, които чакаха да се раздвижи водата. 

4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато болест и да беше болен. 

5 И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години. 

6 Исус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече боледувал, му каза: Искаш ли да оздравееш? 

7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мен. 

8 Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи. (Мт 9:6; Мк 2:11; Лк 5:24) 

9 И човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота. (Йн 9:14) 

10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е; и не ти е позволено да вдигнеш постелката си. (Изх 20:10; Неем 13:19; Ер 17:21; Ер 17:22; Мт 12:2; Мк 2:24; Мк 3:4; Лк 6:2; Лк 13:14) 

11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, ми каза: Вдигни постелката си и ходи! 

12 Попитаха го: Кой е Човекът, Който ти каза: Вдигни постелката си и ходи? 

13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус се беше измъкнал оттам, тъй като имаше голямо множество на това място. 

14 По-късно Исус го намери в храма и му каза: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо. (Мт 12:45; Йн 8:11) 

15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели. 

16 И затова юдеите гонеха Исус, защото вършеше тези неща в събота. 

17 А Исус им отговори: Отец Ми работи досега – и Аз работя. (Йн 9:4; Йн 14:10) 

18 Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога. (Йн 7:19; Йн 7:30; Йн 10:30; Йн 10:33; Фил 2:6) 

Божествената власт на Сина и Неговите дела

19 Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от Себе Си нищо, освен това, което вижда, че върши Отец; понеже каквото върши Той, същото върши и Синът. (Йн 5:30; Йн 8:28; Йн 9:4; Йн 12:49; Йн 14:10) 

20 Защото Отец обича Сина и Му разкрива всичко, което Сам върши; ще Му покаже и по-велики дела, за да се чудите вие. (Мт 3:17; Йн 3:35; 2 Пет 1:17) 

21 Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска. (Лк 7:14; Лк 8:54; Йн 11:25; Йн 11:43) 

22 Защото и Отец не съди никого, но е дал на Сина власт да съди всички, (Мт 11:27; Мт 28:18; Йн 3:35; Йн 5:27; Йн 17:2; Д А 17:31; 1 Пет 4:5) 

23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил. (1 Йн 2:23) 

24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот. (Йн 3:16; Йн 3:18; Йн 6:40; Йн 6:47; Йн 8:51; Йн 20:31; 1 Йн 3:14) 

25 Истина, истина ви казвам, но иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят. (Йн 5:28; Еф 2:1; Еф 2:5; Еф 5:14; Кол 2:13) 

26 Защото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си; 

27 и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син. (Дан 7:13; Дан 7:14; Йн 5:22; Д А 10:42; Д А 17:31) 

28 Не се чудете на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му (Ис 26:19; Дан 12:2; 1 Кор 15:52) 

29 и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. (Ис 26:19; Дан 12:2; Мт 25:32; Мт 25:33; Мт 25:46; 1 Кор 15:52; 1 Сол 4:16; Отк 14:11) 

Свидетелства за Исус Христос и Неговите дела

30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; отсъждам, както чувам; и Моят съд е справедлив, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил. (Мт 26:35; Мт 26:39; Йн 4:34; Йн 5:19; Йн 6:38) 

31 Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно. (Йн 8:14; Отк 3:14) 

32 Друг е, Който свидетелства за Мен; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно. (Мт 3:17; Мт 17:5; Йн 8:18; 1 Йн 5:6; 1 Йн 5:7; 1 Йн 5:9) 

33 Вие пратихте до Йоан; и той засвидетелства за истината. (Йн 1:15; Йн 1:19; Йн 1:27; Йн 1:32) 

34 Но Аз не приемам свидетелство от човек; а казвам това, за да се спасите вие. 

35 Той беше светилникът, който гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговата светлина. (Мт 13:20; Мт 21:26; Мк 6:20; 2 Пет 1:19) 

36 Но Аз имам свидетелство, по-голямо от Йоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил. (Йн 3:2; Йн 10:25; Йн 15:24; 1 Йн 5:9) 

37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелства за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели. (Вт 4:12; Мт 3:17; Мт 17:5; Йн 1:18; Йн 6:27; Йн 8:18; 1 Тим 1:17; 1 Йн 4:12) 

38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате в Този, Когото Той е пратил. 

39 Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен, (Вт 18:15; Вт 18:18; Ис 8:20; Ис 9:6; Ис 34:16; Ис 53:1; Лк 16:29; Лк 21:27; Йн 1:45; Йн 5:46; Д А 17:11) 

40 и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. (Йн 1:11; Йн 3:19) 

41 От човеци слава не приемам; (Йн 12:43) 

42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога. 

43 Аз дойдох в името на Моя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете. 

44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единствения Бог. (Йн 12:43; Рим 2:29) 

45 Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Моисей, на когото вие се облягате. (Рим 2:12) 

46 Защото ако вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на Мене; понеже той за Мене писа. (Бит 3:15; Бит 12:3; Бит 18:18; Бит 22:18; Бит 49:10; Вт 18:15; Вт 18:18; Йн 1:45; Д А 26:22) 

47 Но ако не вярвате на неговите Писания, как ще повярвате на Моите думи? 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Йоан 5

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Guérison à la piscine de Béthesda

1 Après cela, il y eut une fête juive et Jésus monta à Jérusalem. 

2 Or à Jérusalem, près de la porte des brebis, il y a une piscine qui s'appelle en hébreu Béthesda et qui a cinq portiques. 

3 Sous ces portiques un grand nombre de malades étaient couchés: des aveugles, des boiteux, des paralysés; [ils attendaient le mouvement de l'eau,] 

4 [car un ange descendait de temps en temps dans la piscine et agitait l'eau; et le premier qui descendait dans l'eau après qu'elle avait été agitée était guéri, quelle que soit sa maladie.] 

5 Là se trouvait un homme infirme depuis 38 ans. 

6 Jésus le vit couché et, sachant qu'il était malade depuis longtemps, il lui dit: «Veux-tu être guéri?» 

7 L'infirme lui répondit: «Seigneur, je n'ai personne pour me plonger dans la piscine quand l'eau est agitée, et pendant que j'y vais, un autre descend avant moi.» 

8 «Lève-toi, lui dit Jésus, prends ton brancard et marche.» 

9 Aussitôt cet homme fut guéri; il prit son brancard et se mit à marcher. 

10 C'était un jour de sabbat. Les Juifs dirent donc à celui qui avait été guéri: «C'est le sabbat; il ne t'est pas permis de porter ton brancard.» 

11 Il leur répondit: «Celui qui m'a guéri m'a dit: ‘Prends ton brancard et marche.’» 

12 Ils lui demandèrent: «Qui est l'homme qui t'a dit: ‘Prends [ton brancard] et marche’?» 

13 Mais celui qui avait été guéri ne savait pas qui c'était, car Jésus avait disparu dans la foule qui était à cet endroit. 

14 Quelque temps plus tard, Jésus le retrouva dans le temple et lui dit: «Te voilà guéri. Ne pèche plus, de peur qu'il ne t'arrive quelque chose de pire.» 

15 Cet homme s'en alla annoncer aux Juifs que c'était Jésus qui l'avait guéri. 

16 C'est pourquoi les Juifs poursuivaient Jésus [et cherchaient à le faire mourir], parce qu'il avait fait cela le jour du sabbat. 

17 Cependant, Jésus leur répondit: «Mon Père est à l'œuvre jusqu'à présent; moi aussi, je suis à l'œuvre.» 

18 Voilà pourquoi les Juifs cherchaient encore plus à le faire mourir: parce que non seulement il violait le sabbat, mais il appelait aussi Dieu son propre Père, se faisant lui-même égal à Dieu. 

19 Jésus reprit donc la parole et leur dit: «En vérité, en vérité, je vous le dis, le Fils ne peut rien faire de lui-même, sinon ce qu'il voit le Père accomplir. Tout ce que le Père fait, le Fils aussi le fait pareillement. 

20 En effet, le Père aime le Fils et lui montre tout ce que lui-même fait, et il lui montrera des œuvres plus grandes que celles-ci, afin que vous soyez dans l'étonnement. 

21 En effet, tout comme le Père ressuscite les morts et donne la vie, le Fils aussi donne la vie à qui il veut. 

22 Le Père ne juge personne, mais il a remis tout jugement au Fils 

23 afin que tous honorent le Fils comme ils honorent le Père. Celui qui n'honore pas le Fils n'honore pas le Père qui l'a envoyé. 

24 En vérité, en vérité, je vous le dis, celui qui écoute ma parole et qui croit à celui qui m'a envoyé a la vie éternelle; il ne vient pas en jugement, mais il est passé de la mort à la vie. 

25 En vérité, en vérité, je vous le dis, l'heure vient, et elle est déjà là, où les morts entendront la voix du Fils de Dieu, et ceux qui l'auront entendue vivront. 

26 En effet, tout comme le Père a la vie en lui-même, ainsi il a donné au Fils d'avoir la vie en lui-même. 

27 Et il lui a donné [aussi] le pouvoir de juger, parce qu'il est le Fils de l'homme. 

28 Ne vous en étonnez pas, car l'heure vient où tous ceux qui sont dans les tombeaux entendront sa voix et 

29 en sortiront: ceux qui auront fait le bien ressusciteront pour la vie, mais ceux qui auront fait le mal ressusciteront pour le jugement. 

30 Je ne peux rien faire de moi-même: je juge d'après ce que j'entends, et mon jugement est juste parce que je ne cherche pas à faire ma volonté, mais celle du Père qui m'a envoyé. 

31 »Si je me rends témoignage à moi-même, mon témoignage n'est pas valable. 

32 C'est un autre qui témoigne en ma faveur, et je sais que le témoignage qu'il me rend est vrai. 

33 Vous avez envoyé une délégation vers Jean, et il a rendu témoignage à la vérité. 

34 Pour ma part, ce n'est pas d'un homme que je reçois le témoignage, mais je dis cela afin que vous soyez sauvés. 

35 Jean était la lampe qui brûle et qui brille, et vous avez voulu vous réjouir une heure à sa lumière. 

36 Pour ma part, j'ai un témoignage plus grand que celui de Jean: ce sont les œuvres que le Père m'a donné d'accomplir. Ces œuvres mêmes que je fais témoignent à mon sujet que c'est le Père qui m'a envoyé, 

37 et le Père qui m'a envoyé a rendu lui-même témoignage à mon sujet. Vous n'avez jamais entendu sa voix, vous n'avez pas vu son visage 

38 et sa parole n'habite pas en vous, puisque vous ne croyez pas en celui qu'il a envoyé. 

39 Vous étudiez les Ecritures parce que vous pensez avoir par elles la vie éternelle. Ce sont elles qui rendent témoignage à mon sujet, 

40 et vous ne voulez pas venir à moi pour avoir la vie! 

41 »Je ne reçois pas ma gloire des hommes. 

42 Mais je vous connais: vous n'avez pas l'amour de Dieu en vous. 

43 Je suis venu au nom de mon Père et vous ne me recevez pas; si un autre vient en son propre nom, vous le recevrez. 

44 Comment pouvez-vous croire, vous qui recevez votre gloire les uns des autres et qui ne recherchez pas la gloire qui vient de Dieu seul? 

45 Ne pensez pas que c'est moi qui vous accuserai devant le Père; celui qui vous accuse, c'est Moïse, celui en qui vous avez mis votre espérance. 

46 En effet, si vous croyiez Moïse, vous me croiriez aussi, puisqu'il a écrit à mon sujet. 

47 Mais si vous ne croyez pas à ses écrits, comment croirez-vous à mes paroles?» 

Texte biblique de la Bible Version Segond 21
Copyright © 2007 Société Biblique de Genève
Reproduit avec aimable autorisation. Tous droits réservés.