1А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан, (Йн 3:22; Йн 3:26)2не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му,3напусна Юдея и пак отиде към Галилея.4И трябваше да мине през Самария.5И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. (Бит 33:19; Бит 48:22; И Н 24:32)6Там беше Якововият кладенец[1]. Уморен от пътуване, Исус седеше на кладенеца. Беше около шестия час.7Дойде една самарянка да си извади вода. Исус и каза: Дай Ми да пия.8Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.9Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните. (4 Цар 17:24; Лк 9:52; Лк 9:53; Д А 10:28)10Исус и отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива[2] вода! (Ис 12:3; Ис 44:3; Ер 2:13; Зах 13:1; Зах 14:8)11Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?12Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?13Исус и отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;14а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. (Йн 6:35; Йн 6:58; Йн 7:38)15Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам. (Йн 6:34; Йн 17:2; Йн 17:3; Рим 6:23; 1 Йн 5:20)16Исус и каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.17Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус и каза: Право каза, че нямаш мъж;18защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно.19Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк. (Лк 7:16; Лк 24:19; Йн 6:14; Йн 7:40)20Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. (Вт 12:6; Вт 12:11; Вт 16:6; Съд 9:7; 3 Цар 9:3; 2 Лет 7:12)21Исус и каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. (Мал 1:11; 1 Тим 2:8)22Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. (Бит 12:3; 4 Цар 17:29; Ис 2:3; Лк 24:47; Рим 9:4; Рим 9:5)23Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. (Йн 1:17; Фил 3:3)24Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. (2 Кор 3:17; Фил 3:3)25Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко. (Йн 4:29; Йн 4:30)26Исус и каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията. (Мт 26:63; Мт 26:64; Мк 14:61; Мк 14:62; Йн 9:37)27В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?28Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:29Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос? (Йн 4:25)30Те излязоха от града и отиваха при Него.31В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж.32А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.33Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?34Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело. (Йов 23:12; Йн 6:38)35Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва. (Мт 9:37; Лк 10:2)36Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне. (Дан 12:3)37Защото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне.38Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.39И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила.40И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни.41И още мнозина повярваха поради Неговото учение;42и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света. (Йн 17:8; 1 Йн 4:14)
Исус Христос изцелява сина на царски чиновник
43След два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея. (Мт 4:12; Мт 8:5; Мк 1:14; Лк 7:1)44Защото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си. (Мт 13:57; Мк 6:4; Лк 4:24)45И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Йерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. (Вт 16:16; Йн 2:23; Йн 3:2)46И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум. (Йн 2:1; Йн 2:11)47Той, като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.48Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате. (1 Кор 1:22)49Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато не е умряло детенцето ми.50Исус му каза: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва на думите, които му каза Исус, и си отиде.51И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го посрещнаха и казаха, че синът му е жив.52А той ги попита за часа, когато му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.53И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.54Това второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея.
1Le Seigneur apprit que les pharisiens avaient entendu dire qu'il faisait et baptisait plus de disciples que Jean.2– A vrai dire Jésus ne baptisait pas lui-même, mais c'étaient ses disciples qui le faisaient. –3Alors il quitta la Judée et retourna en Galilée.4Comme il devait traverser la Samarie,5il arriva dans une ville de Samarie appelée Sychar, près du champ que Jacob avait donné à son fils Joseph.6Là se trouvait le puits de Jacob. Jésus, fatigué du voyage, était assis au bord du puits. C'était environ midi.7Une femme de Samarie vint puiser de l'eau. Jésus lui dit: «Donne-moi à boire.»8En effet, ses disciples étaient allés à la ville pour acheter de quoi manger.9La femme samaritaine lui dit: «Comment? Toi qui es juif, tu me demandes à boire, à moi qui suis une femme samaritaine?» - Les Juifs, en effet, n'ont pas de relations avec les Samaritains. -10Jésus lui répondit: «Si tu savais quel est le cadeau de Dieu et qui est celui qui te dit: ‘Donne-moi à boire’, tu lui aurais toi-même demandé à boire et il t'aurait donné de l'eau vive.»11«Seigneur, lui dit la femme, tu n'as rien pour puiser et le puits est profond. D'où aurais-tu donc cette eau vive?12Es-tu, toi, plus grand que notre ancêtre Jacob qui nous a donné ce puits et qui a bu de son eau, lui-même, ses fils et ses troupeaux?»13Jésus lui répondit: «Toute personne qui boit de cette eau-ci aura encore soif.14En revanche, celui qui boira de l'eau que je lui donnerai n'aura plus jamais soif et l'eau que je lui donnerai deviendra en lui une source d'eau qui jaillira jusque dans la vie éternelle.»15La femme lui dit: «Seigneur, donne-moi cette eau afin que je n'aie plus soif et que je n'aie plus à venir puiser ici.»16«Va appeler ton mari, lui dit Jésus, et reviens ici.»17La femme répondit: «Je n'ai pas de mari.» Jésus lui dit: «Tu as bien fait de dire: ‘Je n'ai pas de mari’,18car tu as eu cinq maris et l'homme que tu as maintenant n'est pas ton mari. En cela tu as dit la vérité.»19«Seigneur, lui dit la femme, je vois que tu es un prophète.20Nos ancêtres ont adoré sur cette montagne et vous dites, vous, que l'endroit où il faut adorer est à Jérusalem.»21«Femme, lui dit Jésus, crois-moi, l'heure vient où ce ne sera ni sur cette montagne ni à Jérusalem que vous adorerez le Père.22Vous adorez ce que vous ne connaissez pas; nous, nous adorons ce que nous connaissons, car le salut vient des Juifs.23Mais l'heure vient, et elle est déjà là, où les vrais adorateurs adoreront le Père en esprit et en vérité. En effet, ce sont là les adorateurs que recherche le Père.24Dieu est Esprit et il faut que ceux qui l'adorent l'adorent en esprit et en vérité.»25La femme lui dit: «Je sais que le Messie doit venir, celui que l'on appelle Christ. Quand il sera venu, il nous annoncera tout.»26Jésus lui dit: «Je le suis, moi qui te parle.»27Là-dessus arrivèrent ses disciples, et ils étaient étonnés de ce qu'il parlait avec une femme. Toutefois, aucun ne dit: «Que lui demandes-tu?» ou: «Pourquoi parles-tu avec elle?»28Alors la femme laissa sa cruche, s'en alla dans la ville et dit aux habitants:29«Venez voir un homme qui m'a dit [tout] ce que j'ai fait. Ne serait-il pas le Messie?»30Ils sortirent de la ville et vinrent vers lui.31Pendant ce temps, les disciples le pressaient en disant: «Maître, mange.»32Mais il leur dit: «J'ai à manger une nourriture que vous ne connaissez pas.»33Les disciples se disaient donc les uns aux autres: «Quelqu'un lui aurait-il apporté à manger?»34Jésus leur dit: «Ma nourriture est de faire la volonté de celui qui m'a envoyé et d'accomplir son œuvre.35Ne dites-vous pas qu'il y a encore quatre mois jusqu'à la moisson? Eh bien, je vous le dis, levez les yeux et regardez les champs: ils sont déjà blancs pour la moisson.36Celui qui moissonne reçoit un salaire et amasse du fruit pour la vie éternelle, afin que celui qui sème et celui qui moissonne se réjouissent ensemble.37En effet, en cela cette parole est vraie: ‘L'un sème et l'autre moissonne.’38Je vous ai envoyés récolter une moisson qui ne vous a pas demandé de travail; d'autres ont travaillé et vous êtes entrés dans leur travail.»39Beaucoup de Samaritains de cette ville crurent en Jésus à cause des paroles de la femme qui rendait ce témoignage: «Il m'a dit tout ce que j'ai fait.»40Ainsi donc, quand ils vinrent le trouver, les Samaritains le prièrent de rester avec eux. Il resta là deux jours.41Un bien plus grand nombre crurent à cause des paroles de Jésus,42et ils disaient à la femme: «Ce n'est plus seulement à cause de ce que tu as dit que nous croyons, car nous l'avons entendu nous-mêmes et nous savons qu'il est vraiment [le Messie,] le Sauveur du monde.»
Guérison du fils d'un officier
43Après ces deux jours, Jésus partit de là pour se rendre en Galilée,44car il avait déclaré lui-même qu'un prophète n'est pas honoré dans sa propre patrie.45Lorsqu'il arriva en Galilée, il fut bien accueilli par les Galiléens qui avaient vu tout ce qu'il avait fait à Jérusalem pendant la fête. En effet, eux aussi étaient allés à la fête.46Jésus retourna donc à Cana en Galilée, où il avait changé l'eau en vin. Il y avait à Capernaüm un officier du roi dont le fils était malade.47Quand il apprit que Jésus était venu de Judée en Galilée, il alla le trouver et le pria de descendre guérir son fils, car il était sur le point de mourir.48Jésus lui dit: «Si vous ne voyez pas des signes et des prodiges, vous ne croirez donc pas?»49L'officier du roi lui dit: «Seigneur, descends avant que mon enfant ne meure!»50«Vas-y, lui dit Jésus, ton fils vit.» Cet homme crut à la parole que Jésus lui avait dite et s'en alla.51Il était déjà en train de redescendre lorsque ses serviteurs vinrent à sa rencontre et lui dirent: «Ton enfant vit.»52Il leur demanda à quelle heure il était allé mieux et ils lui dirent: «C'est hier, à une heure de l'après-midi, que la fièvre l'a quitté.»53Le père reconnut que c'était à cette heure-là que Jésus lui avait dit: «Ton fils vit.» Alors il crut, lui et toute sa famille.54Jésus fit ce deuxième signe miraculeux après être revenu de Judée en Galilée.