1И в дните на юдейския цар Ахаз, син на Йотам, Озиевия син, сирийският цар Расин и израилският цар Факей, Ромелиевият син, излязоха против Йерусалим, за да воюват против него; но не можаха да го завладеят. (4 Цар 16:5; 2 Лет 28:5; 2 Лет 28:6)2Тогава известиха на Давидовия дом: Сирия се съюзи с Ефрем. И сърцето на Ахаз, и сърцето на народа му се разклатиха, както горските дървета се разклащат от вятъра.3Тогава ГОСПОД каза на Исая: Излез сега да посрещнеш Ахаз, ти и синът ти Сеар-Ясув[1], при края на водопровода на горния водоем, по пътя към тепавичарската нива, (4 Цар 18:17; Ис 36:2)4и му кажи: Гледай да си спокоен; не се плаши, нито се показвай малодушен поради тези две опашки на димящи главни – поради яростния гняв на Расин и Сирия, и на Ромелиевия син.5Понеже Сирия, Ефрем и Ромелиевият син имаха лошо намерение против тебе, като казаха:6Да излезем против Юдея и да я разорим, и да си пробием пролом в нея, и да поставим Тавиеловия син за цар над нея.7Затова така казва Господ ЙЕХОВА: Това няма да стане, нито ще бъде. (Пр 21:30; Ис 8:10)8Защото главата на Сирия е Дамаск, а глава на Дамаск – Расин; и в течение на шестдесет и пет години Ефрем ще бъде съкрушен така, че вече да не е народ – (2 Цар 8:6)9Ефрем, чиято глава е Самария, а глава на Самария – Ромелиевият син. Ако не вярвате в това, вие няма да бъдете утвърдени. (2 Лет 20:20)10И ГОСПОД говори още на Ахаз:11Поискай си знамение от ГОСПОДА, твоя Бог; искай го или в дълбината, или във висината горе. (Съд 6:36; Мт 12:38)12Но Ахаз отговори: Няма да искам, нито ще изпитам ГОСПОДА.13А Исая каза: Слушайте сега, доме Давидов; малко нещо ли ви е да досаждате на хора, че ще досаждате и на моя Бог?14Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил[2]. (Ис 8:8; Ис 9:6; Мт 1:23; Лк 1:31; Лк 1:34)15Сгъстено мляко и мед ще яде, когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто;16защото, преди детето да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, тази земя, от чиито двама царе се отвращаваш ти, ще бъде изоставена. (4 Цар 15:30; 4 Цар 16:9; Ис 8:4)17ГОСПОД ще докара на тебе, на твоя народ и на бащиния ти дом такива дни, каквито не са идвали от деня, когато Ефрем се е отделил от Юда – ще докара асирийския цар. (3 Цар 12:16; 2 Лет 28:19)18И в същия ден ГОСПОД ще призове мухите, които са в най-далечните околности на египетските реки, и пчелите, които са в асирийската земя; (Ис 5:26)19и те ще дойдат и всичките ще накацат по запустелите долини и в дупките на канарите, и на всяка драка, и на всяко пасбище. (Ис 2:19; Ер 16:16)20В този ден Господ ще обръсне с бръснач, нает оттатък реката, асирийския цар, главата и космите на краката – даже и брадата ще смъкне. (4 Цар 16:7; 4 Цар 16:8; 2 Лет 28:20; 2 Лет 28:21; Ез 5:1)21В същия ден човек, който храни крава и две овце,22ще яде сгъстено мляко от изобилието на млякото, което ще дават; защото сгъстеното мляко и мед ще яде всеки, който е останал в страната.23И в онзи ден всяко място, където е имало хиляда лози по хиляда сребърника, ще бъде за глогове и тръни. (Ис 5:6)24Със стрели и лъкове ще дойдат хора там, защото цялата страна ще стане само глогове и тръни.25Поради страх от глогове и тръни ти няма да дойдеш на никой хълм, копан сега с търнокоп, а ще бъде място, на което ще изпращаш говеда и което ще тъпчат овце.
1A l'époque d'Achaz, fils de Jotham, lui-même fils d'Ozias qui était roi de Juda, Retsin, le roi de Syrie, monta avec Pékach, le fils de Remalia, le roi d'Israël, contre Jérusalem pour l'attaquer, mais sans parvenir à s'en emparer.2On annonça aux membres de la dynastie de David: «Les Syriens ont pris position sur le territoire d'Ephraïm.» Achaz et son peuple en furent tout secoués, comme les arbres de la forêt lorsqu'ils sont secoués par le vent.3Alors l'Eternel dit à Esaïe: «Sors donc à la rencontre d'Achaz avec ton fils Shear-Jashub, au bout de l'aqueduc du réservoir supérieur, sur la route du champ du teinturier.4Tu lui diras: ‘Sois tranquille, n'aie pas peur et que ton cœur ne se trouble pas devant ces deux bouts de bois fumants, devant la colère de Retsin et de la Syrie ainsi que du fils de Remalia!5Ne sois pas troublé parce que la Syrie a décidé de te faire du mal, parce qu'Ephraïm et le fils de Remalia disent:6Montons contre Juda, semons-y la panique, frayons-nous un passage et proclamons-y roi le fils de Tabeel.’7»Voici ce que dit le Seigneur, l'Eternel: Cela ne se produira pas, cela n'aura pas lieu.8Certes, Damas est la capitale de la Syrie et Retsin le souverain de Damas, mais d'ici 65 ans Ephraïm ne sera plus un peuple.9Samarie est la capitale d'Ephraïm et le fils de Remalia le souverain de Samarie. Si vous ne croyez pas, vous ne subsisterez pas.»
Annonce de la naissance d'Emmanuel
10L'Eternel dit encore à Achaz:11«Demande pour toi un signe à l'Eternel, ton Dieu! Demande-le, que ce soit dans les plus extrêmes profondeurs ou les lieux les plus élevés.»12Achaz répondit: «Je ne demanderai rien, je ne provoquerai pas l'Eternel.»13Esaïe dit alors: «Ecoutez donc, membres de la dynastie de David! Est-ce trop peu pour vous de fatiguer les hommes, pour que vous abusiez encore de la patience de mon Dieu?14Voilà pourquoi c'est le Seigneur lui-même qui vous donnera un signe: la vierge sera enceinte, elle mettra au monde un fils et l'appellera Emmanuel.[1] (Мт 1:23)15Il se nourrira de lait caillé et de miel jusqu'à ce qu'il sache rejeter le mal et choisir le bien.
Jugement d'Israël
16Cependant, avant que l'enfant sache rejeter le mal et choisir le bien, le territoire dont tu redoutes les deux rois sera abandonné.17»Par l'intermédiaire du roi d'Assyrie, l'Eternel fera venir sur toi, sur ton peuple et sur ta famille des jours tels qu'il n'y en a jamais eu de pareils depuis le jour où Ephraïm s'est séparé de Juda.18Ce jour-là, l'Eternel sifflera les mouches qui sont dans le delta du Nil en Egypte et les abeilles qui se trouvent en Assyrie.19Elles viendront et se poseront toutes dans les pentes abruptes des torrents et les fentes des rochers, sur tous les buissons et les pâturages.20»Ce jour-là, à l'aide d'un rasoir loué de l'autre côté de l'Euphrate, à l'aide du roi d'Assyrie, le Seigneur rasera la tête et les poils des jambes; il coupera même la barbe.21Il arrivera, ce jour-là, que chacun élèvera une jeune vache et deux brebis.22Il y aura une telle abondance de lait qu'on se nourrira de lait caillé. Oui, c'est de lait caillé et de miel que se nourriront toutes les personnes restées dans le pays.23»Ce jour-là, tout endroit où il y aura 1000 ceps de vigne d'une valeur de 1000 pièces d'argent sera livré aux ronces et aux buissons épineux:24on y viendra muni de flèches et d'un arc, car tout le pays ne sera que ronces et buissons épineux.25Aucune des montagnes que l'on cultivait avec la bêche ne sera plus fréquentée, par crainte des ronces et des buissons épineux. On y lâchera le bœuf et le petit bétail foulera son sol.»