1В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълваха храма. (3 Цар 22:19; 4 Цар 15:7; Йн 12:41; Отк 4:2)2Над Него стояха серафимите, всеки от които имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше. (Ез 1:11; Отк 4:8)3Те викаха един през друг: Свят, свят, свят ГОСПОД на Силите! Славата Му изпълва цялата земя. (Пс 72:19)4И основите на праговете се поклатиха от гласа на онези, които викаха, и домът се напълни с дим. (Изх 40:34; 3 Цар 8:10)5Тогава казах: Горко ми, защото загинах; тъй като съм човек с нечисти устни и живея между хора с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, ГОСПОДА на Силите. (Изх 4:10; Изх 6:30; Съд 6:22; Съд 13:22; Ер 1:6)6Тогава при мене долетя един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, който беше взел с щипци от олтара. (Отк 8:3)7И като го допря до устата ми, каза: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти бе отнето и грехът ти бе умилостивен. (Ер 1:9; Дан 10:16)8После чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде заради Нас? Тогава казах: Ето ме, изпрати мене. (Бит 1:26)9Той каза: Иди, кажи на този народ: С уши непрекъснато ще чувате, но няма да схванете, и с очи непрекъснато ще гледате, но няма да разберете. (Ис 43:8; Мт 13:14; Мк 4:12; Лк 8:10; Йн 12:40; Д А 28:26; Рим 11:8)10Направи да закоравее сърцето на този народ и направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, да не би да гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат и да бъдат изцелени. (Пс 119:70; Ис 63:17; Ер 5:21)11Тогава казах: Господи, докога? А Той отговори: Докато запустеят градовете, за да няма жител, и къщите, за да няма човек, и страната да запустее съвсем; (Мих 3:12)12докато ГОСПОД отдалечи хората и напуснатите места сред земята бъдат много. (4 Цар 25:21)13Но още ще остане в нея една десета част и тя ще бъде разорена; но както на теревинта и дъба пънът им остава, когато бъдат отсечени, така светият род ще бъде пънът и. (Езд 9:2; Мал 2:15; Рим 11:5)
1L'année de la mort du roi Ozias, j'ai vu le Seigneur assis sur un trône très élevé; le bord inférieur de son vêtement remplissait le temple.2Des séraphins se tenaient au-dessus de lui. Ils avaient chacun six ailes: deux dont ils se couvraient le visage, deux dont ils se couvraient les pieds et deux dont ils se servaient pour voler.3Ils se criaient l'un à l'autre: « Saint, saint, saint est l'Eternel[1], le maître de l'univers! Sa gloire remplit toute la terre!» (Отк 4:8)4Les montants des portes se sont mis à trembler à cause de la voix qui retentissait et le temple a été rempli de fumée.5Alors j'ai dit: «Malheur à moi! Je suis perdu, car je suis un homme aux lèvres impures, j'habite au milieu d'un peuple aux lèvres impures et mes yeux ont vu le roi, l'Eternel, le maître de l'univers!»6Cependant, l'un des séraphins a volé vers moi, tenant une braise qu'il avait prise sur l'autel à l'aide de pincettes.7Il a touché ma bouche avec elle et a dit: «Puisque ceci a touché tes lèvres, ta faute est enlevée et ton péché est expié.»8J'ai entendu le Seigneur dire: «Qui vais-je envoyer et qui va marcher pour nous?» J'ai répondu: «Me voici, envoie-moi!»9Il a alors ordonné: «Va dire à ce peuple: ‘Vous aurez beau écouter, vous ne comprendrez pas, vous aurez beau regarder, vous ne saurez pas.’10Rends insensible le cœur de ce peuple, endurcis ses oreilles et ferme-lui les yeux pour qu'il ne voie pas de ses yeux, n'entende pas de ses oreilles, ne comprenne pas de son cœur, ne se convertisse pas et ne soit pas guéri.»[2] (Мт 13:14; Мк 4:12; Лк 8:10; Йн 12:40; Д А 28:26)11J'ai dit: «Jusqu'à quand, Seigneur?» Et il a répondu: «Jusqu'à ce que la dévastation ait privé les villes d'habitants et les maisons d'êtres humains et que le territoire soit dévasté, désertique,12jusqu'à ce que l'Eternel ait éloigné les êtres humains et qu'une grande partie du pays soit abandonnée.13S'il y reste encore un dixième des habitants, à leur tour ils passeront par les flammes. Cependant, tout comme le térébinthe et le chêne conservent leur souche quand ils sont abattus, la souche de ce peuple donnera une sainte descendance.»