1Изявеното за Моав пророчество: Понеже Ар моавски бе разорен през нощ и загина, понеже Кир моавски бе разорен през нощ и загина, (Чис 21:28; Ер 48:1; Ез 25:8; Ам 2:1)2затова той излезе на високите места във Ваит и в Девон, за да плаче; Моав ридае за Нево и за Медева; всяка негова глава е плешива, всяка брада е обръсната. (Лев 21:5; Ис 3:24; Ис 16:12; Ис 22:12; Ер 47:5; Ер 48:1; Ер 48:37; Ер 48:38; Ез 7:18)3В улиците си те се опасват с вретища; по покривите на къщите си и по площадите си всички те ридаят, потънали в плач. (Ер 48:38)4И Есевон се вайка, и Елеала; гласът им се чува чак до Яса; затова въоръжените моавски мъже ридаят; душата на всеки от тях трепери вътре в него. (Ис 16:9)5Сърцето ми ридае за Моав; благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия; защото с плач излизат през възвишението на Луит, защото по пътя при Оронаим плачат високо за изтреблението си. (Ис 16:11; Ис 16:14; Ер 48:5; Ер 48:31; Ер 48:34)6Защото водите на Нимрим пресъхнаха; защото тревата изсъхна, моравата изчезна, няма нищо зелено.7Затова изобилието, което събраха, и онова, което скътаха, ще занесат в долината на върбите.8Защото воплите стигнаха до всички предели на Моав, риданието му – в Еглаим, и риданието му във Вир-елим.9Защото водите на Димон се пълнят с кръв, понеже ще докарам още злини върху Димон, лъвове – върху оцелелите от Моав и върху останалите от онази земя. (4 Цар 17:25)
1Message sur Moab. Oui, en une nuit Ar-Moab est dévastée, elle est détruite! En une nuit Kir-Moab est dévastée, elle est détruite!2On monte au temple, Dibon monte sur les hauts lieux pour pleurer. Moab se lamente sur Nebo et sur Médeba. Toutes les têtes sont rasées, toutes les barbes coupées.3Dans ses rues on est habillé de sacs; sur ses toits et ses places, tous gémissent et fondent en larmes.4Hesbon et Elealé poussent des cris, on les entend jusqu'à Jahats. Voilà pourquoi les soldats de Moab hurlent. Moab est abattu.5Mon cœur pousse des cris pour Moab. Ses fugitifs vont jusqu'à Tsoar, jusqu'à Eglath-Shelishija. Ils gravissent en pleurant la montée de Louhith et ils poussent des cris de détresse sur le chemin de Horonaïm6parce que l'eau de Nimrim a entièrement disparu, l'herbe est sèche, le gazon est détruit, toute la verdure a disparu.7C'est pourquoi ils rassemblent ce qui leur reste et transportent leurs biens de l'autre côté du torrent des saules.8Oui, les cris font le tour du territoire de Moab, ses lamentations retentissent jusqu'à Eglaïm, elles retentissent jusqu'à Beer-Elim.9L'eau de Dimon est pleine de sang, mais j'envoie de nouveaux malheurs sur Dimon: un lion contre les rescapés de Moab, contre le reste du pays.