1След това амонецът Наас излезе и разположи стан против Явис-галаад; и всички явиски мъже казаха на Наас: Сключи договор с нас и ще ти слугуваме. (Бит 26:28; Изх 23:32; Съд 21:8; 1 Цар 12:12; 3 Цар 20:34; Йов 41:4; Ез 17:13)2А амонецът Наас им отвърна: При едно условие ще сключа договор с вас: ще извадя десните очи на всички ви; и ще поставя това за позор върху целия Израил. (Бит 34:14; 1 Цар 17:26)3Явиските старейшини му казаха: Дай ни седемдневен срок, за да пратим вестоносци по всички предели на Израил. И тогава, ако няма кой да ни избави, ще ти се предадем.4И така, вестоносците отидоха в Сауловия град Гавая и разказаха всичко на всеослушание пред народа; и целият народ плака със силен глас. (Съд 2:4; Съд 21:2; 1 Цар 10:26; 1 Цар 15:34; 2 Цар 21:6)5А Саул идваше след воловете си от полето. Той запита: Какво се е случило, че народът плаче? И му съобщиха думите на явиските мъже.6Тогава Божият дух дойде със сила върху Саул, когато чу онези думи, и той силно се разгневи. (Съд 3:10; Съд 6:34; Съд 11:29; Съд 13:25; Съд 14:6; 1 Цар 10:10; 1 Цар 16:13)7Взе два вола, наряза ги на части и ги прати по всички предели на Израил по вестоносци, за да кажат: Който не излезе след Саул и след Самуил, така ще бъде направено с воловете му. И страх от ГОСПОДА обзе народа. Всички излязоха като един човек. (Съд 19:29; Съд 21:5; Съд 21:8; Съд 21:10)8След като Саул ги преброи във Везек, израилтяните бяха триста хиляди души, а Юдовите мъже – тридесет хиляди души. (Съд 1:5; 2 Цар 24:9)9И казаха на вестоносците, които бяха дошли: Кажете на явисгалаадските мъже, че утре, като припече слънцето, ще ви дойде избавление. А когато вестоносците дойдоха и донесоха вестта на явиските мъже, те се зарадваха.10Явиските мъже казаха на амонците: Утре ще ви се предадем и вие правете с нас каквото искате. (1 Цар 11:3)11На сутринта Саул раздели народа на три дружини; и по време на утринната стража те нападнаха стана и избиваха амонците, докато се стопли денят; и оцелелите от тях се разпръснаха, така че нито двама от тях не останаха заедно. (Съд 7:16; 1 Цар 31:11)12Тогава народът попита Самуил: Кой е онзи, който каза: Саул ли ще се възцари над нас? Доведете тези мъже, за да ги избием. (1 Цар 10:27; Лк 19:27)13Но Саул каза: Никой няма да бъде убит този ден; защото днес ГОСПОД извърши избавление в Израил. (Изх 14:13; Изх 14:30; 1 Цар 19:5; 2 Цар 19:22)14Тогава Самуил се обърна към народа с думите: Елате да идем в Галгал и там да възобновим царството. (1 Цар 10:8)15И така, целият народ отиде в Галгал и поставиха Саул цар пред ГОСПОДА там, в Галгал. Там и пожертваха мирни жертви пред ГОСПОДА; и Саул и всички Израилеви мъже се развеселиха там твърде много. (1 Цар 10:8; 1 Цар 10:17)
1Nahash was the king of Ammon. He and his army went up to Jabesh Gilead. They surrounded it and got ready to attack it. All the men of Jabesh spoke to Nahash. They said, ‘Make a peace treaty with us. Then we’ll be under your control.’2Nahash, the king of Ammon, replied, ‘I will make a peace treaty with you. But I’ll do it only on one condition. You must let me put out the right eye of every one of you. I want to bring shame on the whole nation of Israel.’3The elders of Jabesh said to him, ‘Give us seven days to report back to you. We’ll send messengers all through Israel. If no one comes to save us, we’ll hand ourselves over to you.’4The messengers came to Gibeah of Saul. They reported to the people the terms Nahash had required. Then all the people wept out loud.5Just then Saul was coming in from the fields. He was walking behind his oxen. He asked, ‘What’s wrong with everyone? Why are they weeping?’ He was told what the men of Jabesh had said.6When Saul heard their words, the Spirit of God came powerfully on him. He became very angry.7He got a pair of oxen and cut them into pieces. He sent the pieces by messengers all through Israel. They announced, ‘You must follow Saul and Samuel. If you don’t, this is what will happen to your oxen.’ The terror of the LORD fell on the people. So all of them came together with one purpose in mind.8Saul brought his army together at Bezek. There were 300,000 men from Israel and 30,000 from Judah.9The messengers who had come were told, ‘Go back and report to the men of Jabesh Gilead. Tell them, “By the hottest time of the day tomorrow, you will be rescued.” ’ The messengers went and reported it to the men of Jabesh. It made those men very happy.10They said to the people of Ammon, ‘Tomorrow we’ll hand ourselves over to you. Then you can do to us whatever you like.’11The next day Saul separated his men into three groups. While it was still dark, they broke into the camp of the Ammonite army. They kept killing the men of Ammon until the hottest time of the day. Those who got away were scattered. There weren’t two of them left together anywhere.
The people agree to have Saul as king
12The people said to Samuel, ‘Who asked, “Is Saul going to rule over us?” Turn these men over to us. We’ll put them to death.’13But Saul said, ‘No one will be put to death today! After all, this is the day the LORD has rescued Israel.’14Then Samuel said to the people, ‘Come on. Let’s go to Gilgal. There we’ll agree again to have Saul as our king.’15So all the people went to Gilgal. There, with the LORD as witness, they made Saul their king. There they sacrificed friendship offerings to the LORD. And there Saul and all the Israelites celebrated with great joy.