1След време свекърва и Ноемин и каза: Дъще моя, не е ли правилно да потърся дом за тебе, за да благоденстваш? (Рут 1:9; 1 Кор 7:36; 1 Тим 5:8)2Вооз, с чиито слугини ти работи, е наш роднина. Тази нощ той вее ечемика на хармана. (Рут 2:8)3И така, умий се, намажи се, премени се и иди на хармана; но не се показвай на Вооз, докато не свърши да яде и пие. (2 Цар 14:2)4И като си ляга, забележи мястото, където ще легне, и иди, повдигни завивката откъм краката му и легни; и той ще ти каже какво трябва да направиш.5А тя отговори: Всичко, което ми казваш, ще сторя.6И така, Рут отиде на хармана и изпълни всичко, което и беше заръчала свекърва и.7След като Вооз яде и пи, и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик. Тогава Рут дойде тихо, повдигна завивката от краката му и легна при него. (Съд 19:6; Съд 19:9; Съд 19:22; 2 Цар 13:28; Ест 1:10)8Посред нощ Вооз се стресна и се обърна; и видя, че една жена лежеше до краката му.9Той каза: Коя си ти? А тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; и така, простри дрехата си над слугинята си, защото си ми близък сродник. (Рут 2:20; Рут 3:12; Ез 16:8)10А той каза: Благословена да си от ГОСПОДА, дъще. Това последно добро дело, което извърши, е по-голямо от предишното, понеже не отиде да търсиш млади мъже, независимо бедни или богати. (Рут 1:8; Рут 2:20)11И сега, дъще, не бой се! Аз ще направя за тебе всичко, което искаш; защото всички домове от рода ми знаят, че си добродетелна жена. (Пр 12:4)12Вярно е, че аз съм близък сродник; има обаче друг сродник, по-близък от мен. (Рут 3:9; Рут 4:1)13Остани тази нощ и утре; ако той иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава, заклевам се в живота на ГОСПОДА, аз ще изпълня тази длъжност към тебе. Пренощувай тук. (Вт 25:5; Съд 8:19; Рут 4:5; Ер 4:2; Мт 22:24)14И така, Рут лежа при краката му до сутринта, а после стана, преди да може човек да разпознава човека, защото Вооз и заръча: Нека не се знае, че жена е идвала на хармана. (Рим 12:17; Рим 14:16; 1 Кор 10:32; 2 Кор 8:21; 1 Сол 5:22)15Каза още: Свали наметалото, което е върху теб, и го дръж. И докато тя го държеше, Вооз премери шест мери ечемик и го натовари на нея; и тя си отиде в града.16Като стигна при свекърва си, тя я попита: Какво стана, дъще моя? И Рут и разказа всичко, което беше направил човекът.17Каза още: Даде ми тези шест мери ечемик, като каза: Не се връщай празна при свекърва си.18А Ноемин и отговори: Почакай, дъще моя, докато видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не довърши делото още днес. (Пс 37:3; Пс 37:5)
1Und Noomi, ihre Schwiegermutter, sprach zu ihr: Meine Tochter, ich will dir eine Ruhestatt suchen, dass dir’s wohlgehe. (Рут 1:9)2Siehe, Boas, unser Verwandter, bei dessen Mägden du gewesen bist, worfelt diese Nacht Gerste auf der Tenne.3So bade dich und salbe dich und lege dein Kleid an und geh hinab auf die Tenne. Gib dich dem Mann nicht zu erkennen, bis er gegessen und getrunken hat.4Wenn er sich dann schlafen legt, so merke dir die Stelle, wo er sich hinlegt, und geh hin und decke seine Füße auf und leg dich hin, so wird er dir sagen, was du tun sollst.5Sie sprach zu ihr: Alles, was du mir sagst, will ich tun.6Sie ging hinab zur Tenne und tat alles, was ihre Schwiegermutter ihr geboten hatte.7Und als Boas gegessen und getrunken hatte, ward sein Herz guter Dinge, und er ging hin und legte sich hinter einen Kornhaufen. Und sie kam leise und deckte seine Füße auf und legte sich hin.8Als es nun Mitternacht ward, erschrak der Mann und drehte sich um; und siehe, eine Frau lag zu seinen Füßen.9Und er sprach: Wer bist du? Sie antwortete: Ich bin Rut, deine Magd. Breite den Saum deines Gewandes über deine Magd, denn du bist der Löser. (Рут 4:4; Ез 16:8)10Er aber sprach: Gesegnet seist du vom HERRN, meine Tochter! Du hast deine Liebe jetzt noch besser erzeigt als vorher, dass du nicht den jungen Männern nachgegangen bist, weder den reichen noch den armen. (Рут 2:11)11Nun, meine Tochter, fürchte dich nicht. Alles, was du sagst, will ich dir tun; denn das ganze Volk in meiner Stadt weiß, dass du eine tugendsame Frau bist.12Ja, es ist wahr, dass ich ein Löser bin; aber es ist noch ein Löser da, näher verwandt als ich.13Bleib über Nacht hier. Will er dich dann am Morgen lösen, gut, so mag er’s tun; hat er aber keine Lust, dich zu lösen, so will ich dich lösen, so wahr der HERR lebt. Schlaf bis zum Morgen!14Und sie schlief bis zum Morgen zu seinen Füßen. Und sie stand auf, ehe einer den andern erkennen konnte. Und er dachte: Wenn nur niemand erfährt, dass eine Frau auf die Tenne gekommen ist.15Und er sprach: Nimm das Tuch, das du umhast, und halt es auf. Und sie hielt es hin. Und er maß sechs Maß Gerste hinein und lud ihr’s auf. Und er ging in die Stadt.16Sie aber kam zu ihrer Schwiegermutter. Die sprach: Wie steht’s mit dir, meine Tochter? Und sie sagte ihr alles, was ihr der Mann getan hatte,17und sprach: Diese sechs Maß Gerste gab er mir; denn er sagte: Du sollst nicht mit leeren Händen zu deiner Schwiegermutter kommen.18Sie aber sprach: Warte nun ab, meine Tochter, bis du erfährst, wo es hinauswill; denn der Mann wird nicht ruhen, er bringe es denn heute zu Ende.