Притчи 19 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

Богатство и бедност

1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който е с извратени устни, а при това безумен. (Пр 28:6) 2 Наистина сърдечно желание без разсъдък не е добро и който бърза с краката си, сбърква пътя си. 3 Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против ГОСПОДА. (Пс 37:7) 4 Богатството прибавя много приятели, а сиромахът бива изоставен от приятеля си. (Пр 14:20) 5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който диша лъжи, няма да избегне възмездие. (Изх 23:1; Вт 19:16; Вт 19:19; Пр 6:19; Пр 19:9; Пр 21:28)

Изх 23:1Вт 19:16Вт 19:19Пр 6:19Пр 19:9Пр 21:28

6 Мнозина търсят благоволението на щедрия^[1] и всеки е приятел на онзи, който дава подаръци. (Пр 17:8; Пр 18:16; Пр 21:14; Пр 29:26)

Пр 17:8Пр 18:16Пр 21:14Пр 29:26

7 Всичките братя на сиромаха го мразят – колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умилителни думи, но тях ги няма. (Пс 38:11; Пр 14:20) 8 Който придобива ум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро. (Пр 16:20) 9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който изказва лъжи, ще загине. (Пр 19:5) 10 Изнежеността не прилича на безумен, много по-малко – на слуга да властва над началници. (Пр 30:22; Екл 10:6; Екл 10:7)

Пр 30:22Екл 10:6Екл 10:7

11 Благоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да не се взира в престъпление. (Пр 14:29; Пр 16:32; Як 1:19)

Пр 14:29Пр 16:32Як 1:19

12 Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата. (Пр 16:14; Пр 16:15; Пр 20:2; Пр 28:15; Ос 14:5)

Пр 16:14Пр 16:15Пр 20:2Пр 28:15Ос 14:5

13 Безумен син е бедствие за баща си и препирните на свадлива жена са като непрестанен капчук. (Пр 10:1; Пр 15:20; Пр 17:21; Пр 17:25; Пр 21:9; Пр 21:19; Пр 27:15)

Пр 10:1Пр 15:20Пр 17:21Пр 17:25Пр 21:9Пр 21:19Пр 27:15

14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумна жена е от ГОСПОДА. (Пр 18:22; 2 Кор 12:14)

Пр 18:222 Кор 12:14

15 Ленивостта хвърля в дълбок сън и бездейна душа ще гладува. (Пр 6:9; Пр 10:4; Пр 20:13; Пр 23:21)

Пр 6:9Пр 10:4Пр 20:13Пр 23:21

16 Който пази заповедта, пази душата си, а който занемарява пътищата си, ще загине. (Лк 10:28; Лк 11:28) 17 Който показва милост към бедния, заема на ГОСПОДА и Той ще му въздаде за благодеянието му. (Пр 28:27; Мт 10:42; Мт 25:40; 2 Кор 9:6; Евр 6:10)

Пр 28:27Мт 10:42Мт 25:402 Кор 9:6Евр 6:10

Мъдри съвети към младите хора

18 Наказвай сина си, докато има надежда, и не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине^[2]. (Пр 13:24; Пр 23:13; Пр 29:17)

Пр 13:24Пр 23:13Пр 29:17

19 Гневлив човек ще понесе наказание; защото, ако го пожалиш, после пак ще трябва да го наказваш. 20 Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетните си дни. (Пс 37:37) 21 Има много помисли в сърцето на човека, но намерението ГОСПОДНЕ – то ще устои. (Йов 23:13; Пс 33:10; Пс 33:11; Пр 16:1; Пр 16:9; Ис 14:26; Ис 14:27; Ис 46:10; Д А 5:39; Евр 6:17)

Йов 23:13Пс 33:10Пс 33:11Пр 16:1Пр 16:9Ис 14:26Ис 14:27Ис 46:10Д А 5:39Евр 6:17

22 Милосърдието на човека е чест за него и сиромах човек е по-добър от този, който разочарова. 23 Страхът от ГОСПОДА спомага за живот; който го има, ще си ляга наситен и няма да срещне зло. (1 Тим 4:8) 24 Ленивият потапя ръката си в паницата и не иска дори в устата си да я върне. (Пр 15:19; Пр 26:13; Пр 26:15)

Пр 15:19Пр 26:13Пр 26:15

25 Ако накажеш лрисмивателя, простият ще стане внимателен; и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание. (Вт 13:11; Пр 9:8; Пр 21:11)

Вт 13:11Пр 9:8Пр 21:11

26 Който опропастява баща си и изпъжда майка си, той е син, който причинява срам и нанася позор. (Пр 17:2) 27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, които те отклоняват от мъдростта. 28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; и устата на нечестивите поглъщат беззаконие. (Йов 15:16; Йов 20:12; Йов 20:13; Йов 34:7)

Йов 15:16Йов 20:12Йов 20:13Йов 34:7

29 Присъди се приготвят за присмивателите и бой – за гърба на безумните. (Пр 10:13; Пр 26:3)

Lutherbibel 2017

от Deutsche Bibelgesellschaft

1 Ein Armer, der in Unschuld wandelt, ist besser als ein Lügner, der doch ein Narr ist. (Пр 28:6) 2 Wo man nicht mit Vernunft handelt, da geht es nicht gut zu; und wer hastig läuft, der tritt fehl. 3 Des Menschen Torheit führt ihn in die Irre, und doch tobt sein Herz wider den HERRN. (П Ер 3:39) 4 Reichtum macht viel Freunde; aber der Arme wird von seinem Freund verlassen. (Пр 14:20) 5 Ein falscher Zeuge bleibt nicht ungestraft; und wer frech Lügen redet, wird nicht entrinnen. (Вт 19:18; Пр 21:28) 6 Viele schmeicheln dem Vornehmen; und wer Geschenke gibt, hat jeden zum Freund. 7 Den Armen hassen alle seine Brüder; wie viel mehr halten sich seine Freunde von ihm fern! 8 Wer Klugheit erwirbt, liebt sein Leben; und der Verständige findet Gutes. 9 Ein falscher Zeuge bleibt nicht ungestraft; und wer frech Lügen redet, wird umkommen. 10 Dem Toren steht nicht an, gute Tage zu haben, viel weniger einem Knecht, zu herrschen über Fürsten. 11 Klugheit macht den Mann langsam zum Zorn, und es ist ihm eine Ehre, dass er Verfehlung übersehen kann. (Пр 14:29) 12 Die Ungnade des Königs ist wie das Brüllen eines Löwen; aber seine Gnade ist wie Tau auf dem Grase. (Пр 16:14) 13 Ein törichter Sohn ist seines Vaters Herzeleid, und eine zänkische Frau wie ein stetig tropfendes Dach. (Пр 27:15) 14 Haus und Habe vererben die Eltern; aber eine verständige Frau kommt vom HERRN. (Пр 18:22) 15 Faulheit macht schläfrig, und ein Lässiger wird Hunger leiden. 16 Wer das Gebot bewahrt, der bewahrt sein Leben; wer aber auf seinen Weg nicht achtet, wird sterben. (Пр 16:17) 17 Wer sich des Armen erbarmt, der leiht dem HERRN, und der wird ihm vergelten, was er Gutes getan hat. (Пс 41:2; Пр 14:31; Дан 4:24; Мт 5:7; Мт 25:40; 2 Кор 9:6)

Пс 41:2Пр 14:31Дан 4:24Мт 5:7Мт 25:402 Кор 9:6

18 Züchtige deinen Sohn, solange Hoffnung da ist, aber lass dich nicht hinreißen, ihn zu töten. (Вт 21:18) 19 Großer Grimm muss Strafe leiden; denn willst du ihm steuern, so wird er noch größer. 20 Höre auf Rat und nimm Zucht an, dass du hernach weise seist. 21 In eines Mannes Herzen sind viele Pläne; aber zustande kommt der Ratschluss des HERRN. (Пр 16:9) 22 Der Mensch wünscht sich Güte, und ein Armer ist besser als ein Lügner. 23 Die Furcht des HERRN führt zum Leben; man wird satt werden und sicher schlafen, von keinem Übel heimgesucht. 24 Der Faule steckt seine Hand in die Schüssel und bringt sie nicht wieder zum Munde. (Пр 26:15) 25 Schlägt man den Spötter, so wird der Unverständige vernünftig; weist man den Verständigen zurecht, so gewinnt er an Einsicht. (Пр 21:11) 26 Wer den Vater misshandelt und die Mutter verjagt, der ist ein schandbarer und verfluchter Sohn. 27 Lässt du ab, mein Sohn, auf Mahnung zu hören, so irrst du ab von vernünftiger Lehre. (Як 1:22) 28 Ein nichtswürdiger Zeuge spottet des Rechts, und der Frevler Mund verbreitet Unheil. (Пр 15:28) 29 Den Spöttern sind Strafen bereitet und Schläge für den Rücken der Toren. (Пр 26:3)