Влезте безплатно

3 Царе 2

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Когато наближи времето на Давид да умре, той заръча на сина си Соломон: (Бит 47:29; Вт 31:14) 2 Аз отивам по пътя на целия свят. Ти се крепи и бъди мъжествен. (Вт 17:19; Вт 17:20; И Н 23:14) 3 Пази заръките на ГОСПОДА, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази наредбите Му, заповедите Му, законите Му и свидетелствата Му, както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш, и накъдето и да се обръщаш; (Вт 29:9; И Н 1:7; 1 Лет 22:12; 1 Лет 22:14) 4 за да утвърди ГОСПОД думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху израилския престол. (2 Цар 7:12; 2 Цар 7:13; 2 Цар 7:25; 3 Цар 8:25; 4 Цар 20:3; Пс 132:12) 5 Освен това ти знаеш какво направи Йоав, Саруиният син, на двамата военачалници на израилските войски – на Авенир, Нировия син, и на Амаса, Етеровия син, които уби, като проля кръв в мирно време и обагри с кръв пояса, който беше около кръста му, и обувките, които бяха на краката му. (2 Цар 3:27; 2 Цар 3:39; 2 Цар 18:5; 2 Цар 18:12; 2 Цар 18:14; 2 Цар 19:5; 2 Цар 20:10) 6 Постъпвай според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба. (3 Цар 2:9; Пр 20:26) 7 Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай и нека те бъдат между онези, които ядат на трапезата ти. Защото с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брат ти Авесалом. (2 Цар 9:7; 2 Цар 9:10; 2 Цар 17:27; 2 Цар 19:28; 2 Цар 19:31; 2 Цар 19:38) 8 Ето, с теб е вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Той обаче слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в ГОСПОДА: Няма да те убия с меч. (2 Цар 16:5; 2 Цар 19:18; 2 Цар 19:23) 9 Сега не го смятай за невинен, защото си мъдър човек и знаеш какво трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба. (Бит 42:38; Бит 44:31; Изх 20:7; Йов 9:28) 10 Така Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град. (2 Цар 5:7; 3 Цар 1:21; Д А 2:29; Д А 13:36) 11 А времето, през което Давид царува над Израил, беше четиридесет години. Седем години царува в Хеврон и тридесет и три години – в Йерусалим. (2 Цар 5:4; 1 Лет 29:26; 1 Лет 29:27) 12 Соломон седна на престола на баща си Давид; и царството му се закрепи твърдо. (1 Лет 29:23; 2 Лет 1:1) 13 Тогава Адония, Агитиният син, дойде пред Витсавее, Соломоновата майка. А тя попита: С мир ли идваш? И той отговори: С мир. (1 Цар 16:4; 1 Цар 16:5) 14 После Адония каза: Имам да ти кажа едно нещо. Тя отвърна: Казвай. 15 Тогава той започна: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си с очакване да царувам. Царството обаче се отклони и се падна на брат ми, защото от ГОСПОДА му дойде. (3 Цар 1:5; 1 Лет 22:9; 1 Лет 22:10; 1 Лет 28:5; Пр 21:30; Дан 2:21) 16 Сега имам една молба към тебе; не ми я отказвай. И тя му отговори: Казвай. 17 Адония проговори: Кажи, моля те, на цар Соломон (защото няма да ти откаже) да ми даде за жена сунамката Ависага. (3 Цар 1:3; 3 Цар 1:4) 18 А Витсавее каза: Добре; ще говоря за тебе на царя. 19 И така, Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана да я посрещне и и се поклони; после, като седна на престола си, каза да положат престол и за царската майка; и тя седна отдясно му. (Изх 20:12; Пс 45:9) 20 Тогава тя каза: Една малка молба имам към тебе; не ми я отказвай. А царят и отговори: Искай, майко моя, защото няма да ти откажа. 21 И тя каза: Нека сунамката Ависага бъде дадена на брат ти Адония за жена. 22 Но цар Соломон запита майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството (защото ми е по-голям брат); да! – за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, Саруиния син. (3 Цар 1:7) 23 Тогава цар Соломон се закле в ГОСПОДА: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако Адония не е изговорил тези думи против живота си. (Рут 1:17) 24 Сега се заклевам в живота на ГОСПОДА, Който ме утвърди и ме постави да седна на престола на баща ми Давид и Който ми направи дом, както е обещал, днес Адония непременно ще бъде умъртвен. (2 Цар 7:11; 2 Цар 7:13; 1 Лет 22:10) 25 И така, цар Соломон прати Ваная, Йодаевия син, да изпълни заповедта му, който нападна Адония и го уби. 26 А на свещеника Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивите си. Въпреки че заслужаваш смърт, сега няма да те убия, понеже ти си носил ковчега на Господа ЙЕХОВА пред баща ми Давид и понеже си изстрадал всичко, което е изстрадал и баща ми. (И Н 21:18; 1 Цар 22:20; 1 Цар 22:23; 1 Цар 23:6; 2 Цар 15:24; 2 Цар 15:29) 27 Така Соломон отблъсна Авиатар да не бъде свещеник на ГОСПОДА, за да се изпълни словото, което ГОСПОД беше говорил в Сило за Илиевия дом. (1 Цар 2:31) 28 А когато за това стигна слух до Йоав (защото Йоав поддържаше Адония, макар и да не беше на страната на Авесалом), Йоав побегна в ГОСПОДНИЯ шатър и се хвана за роговете на жертвеника. (3 Цар 1:7; 3 Цар 1:50) 29 И известиха на цар Соломон: Йоав побегна в ГОСПОДНИЯ шатър и е при жертвеника. Тогава Соломон прати Ваная, Йодаевия син, като каза: Иди, нападни го. 30 И така, Ваная отиде в ГОСПОДНИЯ шатър и каза на Йоав: Така казва царят: Излез. А той отговори: Не, тук ще умра. И Ваная извести на царя: Така каза Йоав и такъв отговор ми даде. 31 А царят му каза: Направи, както е казал; нападни го и го погреби, за да изгладиш от мен и от бащиния ми дом невинната кръв, която Йоав е пролял. (Изх 21:14; Чис 35:33; Вт 19:13; Вт 21:8; Вт 21:9) 32 ГОСПОД ще върне пролятата от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже, по-праведни и по-добри от него, и ги уби с меч, без да знае баща ми Давид: Авенир, Нировия син, израилския военачалник, и Амаса, Етеровия син, Юдовия военачалник. (Съд 9:24; Съд 9:57; 2 Цар 3:22; 2 Цар 20:10; 2 Лет 21:13; Пс 7:16) 33 Така кръвта им ще се възвърне върху Йоавовата глава и върху главата на потомството му довека. А на Давид, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от ГОСПОДА довека. (2 Цар 3:29; Пр 25:5) 34 Тогава Ваная, Йодаевият син, влезе, нападна го и го уби. И Йоав беше погребан у дома си в пустинята. 35 Вместо него царят постави свещеник Садок. (Чис 25:11; 1 Цар 2:35; 3 Цар 2:27; 1 Лет 6:53; 1 Лет 24:3) 36 Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Построй си къща в Йерусалим и живей там, и не излизай оттам на никъде; (2 Цар 16:5; 3 Цар 2:8) 37 защото бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит и кръвта ти ще бъде на твоята глава. (Лев 20:9; И Н 2:19; 2 Цар 1:16; 2 Цар 15:23) 38 Семей отвърна на царя: Добре. Както каза господарят ми, царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Йерусалим дълго време. 39 След три години двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхус, Мааховия син. И известиха на Семей: Слугите ти са в Гет. (1 Цар 27:2) 40 Тогава Семей стана, оседла осела си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. Така Семей отиде и доведе слугите си от Гет. 41 Съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Йерусалим в Гет и се върнал. 42 Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Не те ли заклех в ГОСПОДА и не те ли предупредих, като ти казах: Бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и отидеш извън града, където и да е, непременно ще умреш? И ти не ми ли отговори: Добра е думата, която чух? 43 Защо не опази ГОСПОДНЯТА клетва и заповедта, която ти дадох? 44 Царят каза още на Семей: Ти знаеш цялото зло, причинено на баща ми Давид, което се таи в сърцето ти. Затова ГОСПОД ще възвърне злото ти на твоята глава; (2 Цар 16:5; Пс 7:16; Ез 17:19) 45 а цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол – утвърден пред ГОСПОДА до века. (Пр 25:5) 46 Тогава царят заповяда на Ваная, Йодаевия син; и той излезе, нападна Семей и го уби. И царството се утвърди в Соломоновата ръка. (3 Цар 2:12; 2 Лет 1:1) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

3 Царе 2

English Standard Version

от Crossway
1 When David’s time to die drew near, he commanded Solomon his son, saying, (Бит 47:29) 2 “I am about to go the way of all the earth. Be strong, and show yourself a man, (И Н 1:6; И Н 1:7; И Н 23:14) 3 and keep the charge of the LORD your God, walking in his ways and keeping his statutes, his commandments, his rules, and his testimonies, as it is written in the Law of Moses, that you may prosper in all that you do and wherever you turn, (Вт 29:9; 1 Лет 22:12; 1 Лет 22:13) 4 that the LORD may establish his word that he spoke concerning me, saying, ‘If your sons pay close attention to their way, to walk before me in faithfulness with all their heart and with all their soul, you shall not lack[1] a man on the throne of Israel.’ (2 Цар 7:12; 2 Цар 7:13; 2 Цар 7:25; 3 Цар 3:6; 3 Цар 8:25; 3 Цар 9:4; 3 Цар 9:5; 4 Цар 20:3; Пс 132:12) 5 “Moreover, you also know what Joab the son of Zeruiah did to me, how he dealt with the two commanders of the armies of Israel, Abner the son of Ner, and Amasa the son of Jether, whom he killed, avenging[2] in time of peace for blood that had been shed in war, and putting the blood of war[3] on the belt around his[4] waist and on the sandals on his feet. (2 Цар 3:27; 2 Цар 3:39; 2 Цар 18:5; 2 Цар 18:12; 2 Цар 18:14; 2 Цар 20:10; 3 Цар 2:32) 6 Act therefore according to your wisdom, but do not let his gray head go down to Sheol in peace. (3 Цар 2:9) 7 But deal loyally with the sons of Barzillai the Gileadite, and let them be among those who eat at your table, for with such loyalty[5] they met me when I fled from Absalom your brother. (2 Цар 9:7; 2 Цар 9:10; 2 Цар 17:27; 2 Цар 19:31) 8 And there is also with you Shimei the son of Gera, the Benjaminite from Bahurim, who cursed me with a grievous curse on the day when I went to Mahanaim. But when he came down to meet me at the Jordan, I swore to him by the LORD, saying, ‘I will not put you to death with the sword.’ (2 Цар 16:5; 2 Цар 17:24; 2 Цар 19:18) 9 Now therefore do not hold him guiltless, for you are a wise man. You will know what you ought to do to him, and you shall bring his gray head down with blood to Sheol.” (Бит 42:38; Бит 44:31; 3 Цар 2:6) 10 Then David slept with his fathers and was buried in the city of David. (3 Цар 1:21; 3 Цар 3:1; 3 Цар 9:24; Д А 2:29; Д А 13:36) 11 And the time that David reigned over Israel was forty years. He reigned seven years in Hebron and thirty-three years in Jerusalem. (2 Цар 5:4; 2 Цар 5:5; 1 Лет 29:26; 1 Лет 29:27) 12 So Solomon sat on the throne of David his father, and his kingdom was firmly established. (1 Лет 29:23; 2 Лет 1:1) 13 Then Adonijah the son of Haggith came to Bathsheba the mother of Solomon. And she said, “Do you come peacefully?” He said, “Peacefully.” (1 Цар 16:4) 14 Then he said, “I have something to say to you.” She said, “Speak.” 15 He said, “You know that the kingdom was mine, and that all Israel fully expected me to reign. However, the kingdom has turned about and become my brother’s, for it was his from the LORD. (3 Цар 1:5; 3 Цар 1:25; 1 Лет 22:9; 1 Лет 22:10; 1 Лет 28:5) 16 And now I have one request to make of you; do not refuse me.” She said to him, “Speak.” 17 And he said, “Please ask King Solomon—he will not refuse you—to give me Abishag the Shunammite as my wife.” (3 Цар 1:3; 3 Цар 1:4) 18 Bathsheba said, “Very well; I will speak for you to the king.” 19 So Bathsheba went to King Solomon to speak to him on behalf of Adonijah. And the king rose to meet her and bowed down to her. Then he sat on his throne and had a seat brought for the king’s mother, and she sat on his right. (Пс 45:9) 20 Then she said, “I have one small request to make of you; do not refuse me.” And the king said to her, “Make your request, my mother, for I will not refuse you.” 21 She said, “Let Abishag the Shunammite be given to Adonijah your brother as his wife.” (3 Цар 2:17) 22 King Solomon answered his mother, “And why do you ask Abishag the Shunammite for Adonijah? Ask for him the kingdom also, for he is my older brother, and on his side are Abiathar[6] the priest and Joab the son of Zeruiah.” (3 Цар 1:6; 3 Цар 1:7; 3 Цар 2:17; 1 Лет 3:2; 1 Лет 3:5) 23 Then King Solomon swore by the LORD, saying, “God do so to me and more also if this word does not cost Adonijah his life! (Рут 1:17) 24 Now therefore as the LORD lives, who has established me and placed me on the throne of David my father, and who has made me a house, as he promised, Adonijah shall be put to death today.” (Рут 3:13; 2 Цар 7:11; 2 Цар 7:13; 1 Лет 22:10) 25 So King Solomon sent Benaiah the son of Jehoiada, and he struck him down, and he died. (2 Цар 8:18) 26 And to Abiathar the priest the king said, “Go to Anathoth, to your estate, for you deserve death. But I will not at this time put you to death, because you carried the ark of the Lord GOD before David my father, and because you shared in all my father’s affliction.” (И Н 21:18; 1 Цар 22:20; 1 Цар 23:6; 2 Цар 15:24; 2 Цар 15:29) 27 So Solomon expelled Abiathar from being priest to the LORD, thus fulfilling the word of the LORD that he had spoken concerning the house of Eli in Shiloh. (1 Цар 2:27; 3 Цар 2:35) 28 When the news came to Joab—for Joab had supported Adonijah although he had not supported Absalom—Joab fled to the tent of the LORD and caught hold of the horns of the altar. (2 Цар 17:25; 2 Цар 18:2; 3 Цар 1:7; 3 Цар 1:50) 29 And when it was told King Solomon, “Joab has fled to the tent of the LORD, and behold, he is beside the altar,” Solomon sent Benaiah the son of Jehoiada, saying, “Go, strike him down.” 30 So Benaiah came to the tent of the LORD and said to him, “The king commands, ‘Come out.’” But he said, “No, I will die here.” Then Benaiah brought the king word again, saying, “Thus said Joab, and thus he answered me.” 31 The king replied to him, “Do as he has said, strike him down and bury him, and thus take away from me and from my father’s house the guilt for the blood that Joab shed without cause. (Изх 21:14; Чис 35:33; Вт 19:13; Вт 21:8; Вт 21:9) 32 The LORD will bring back his bloody deeds on his own head, because, without the knowledge of my father David, he attacked and killed with the sword two men more righteous and better than himself, Abner the son of Ner, commander of the army of Israel, and Amasa the son of Jether, commander of the army of Judah. (Съд 9:24; 2 Цар 3:27; 2 Цар 20:9; 2 Цар 20:10; 3 Цар 2:5; 2 Лет 21:13) 33 So shall their blood come back on the head of Joab and on the head of his descendants forever. But for David and for his descendants and for his house and for his throne there shall be peace from the LORD forevermore.” (3 Цар 2:32) 34 Then Benaiah the son of Jehoiada went up and struck him down and put him to death. And he was buried in his own house in the wilderness. 35 The king put Benaiah the son of Jehoiada over the army in place of Joab, and the king put Zadok the priest in the place of Abiathar. (3 Цар 2:27; 3 Цар 4:4; 1 Лет 29:22) 36 Then the king sent and summoned Shimei and said to him, “Build yourself a house in Jerusalem and dwell there, and do not go out from there to any place whatever. (3 Цар 2:8) 37 For on the day you go out and cross the brook Kidron, know for certain that you shall die. Your blood shall be on your own head.” (2 Цар 1:16; 2 Цар 15:23) 38 And Shimei said to the king, “What you say is good; as my lord the king has said, so will your servant do.” So Shimei lived in Jerusalem many days. 39 But it happened at the end of three years that two of Shimei’s servants ran away to Achish, son of Maacah, king of Gath. And when it was told Shimei, “Behold, your servants are in Gath,” (1 Цар 27:2) 40 Shimei arose and saddled a donkey and went to Gath to Achish to seek his servants. Shimei went and brought his servants from Gath. 41 And when Solomon was told that Shimei had gone from Jerusalem to Gath and returned, 42 the king sent and summoned Shimei and said to him, “Did I not make you swear by the LORD and solemnly warn you, saying, ‘Know for certain that on the day you go out and go to any place whatever, you shall die’? And you said to me, ‘What you say is good; I will obey.’ 43 Why then have you not kept your oath to the LORD and the commandment with which I commanded you?” 44 The king also said to Shimei, “You know in your own heart all the harm that you did to David my father. So the LORD will bring back your harm on your own head. (1 Цар 25:39; 2 Цар 16:5) 45 But King Solomon shall be blessed, and the throne of David shall be established before the LORD forever.” (Пр 25:5) 46 Then the king commanded Benaiah the son of Jehoiada, and he went out and struck him down, and he died. So the kingdom was established in the hand of Solomon. (3 Цар 2:12; 2 Лет 1:1) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® ESV Text Edition: 2025. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.