1След една година, по времето, когато царете отиват на война, Давид прати Йоав, слугите си с него и целия Израил. И те разбиха амонците и обсадиха Рава. А Давид остана в Йерусалим. (1 Лет 20:1)2Надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща. И от покрива видя една жена, която се къпеше. А жената беше много красива. (Бит 34:2; Вт 22:8; Йов 31:1; Мт 5:28)3И Давид прати да разпитат коя е жената. И един каза: Това е Витсавее, дъщеря на Елиам, жена на хета Урия. (2 Цар 23:39)4Тогава Давид прати хора да я доведат и когато тя дойде при него, той лежа с нея (защото се беше очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си. (Лев 15:19; Лев 15:28; Лев 18:19; Пс 51:1; Як 1:14)5А жената зачена; и прати да известят на Давид: Бременна съм.6Тогава Давид прати вестоносец до Йоав да му каже: Изпрати ми хета Урия. И Йоав изпрати Урия при Давид.7И когато Урия дойде при него, Давид го попита как е Йоав, как е народът и как върви войната.8После Давид каза на Урия: Слез у дома си и си умий краката. И Урия излезе от царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза. (Бит 18:4; Бит 19:2)9Но Урия спа при вратата на царската къща с всички слуги на господаря си и не слезе у дома си.10И когато известиха на Давид, че Урия не слязъл у дома си, Давид му каза: Не си ли дошъл от път? Защо не слезе у дома си?11Урия отговори на Давид: Ковчегът, Израил и Юда престояват в шатри. ГОСПОДАРЯТ ми Йоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле. А аз у дома си ли да ида, за да ям и да пия, и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, това няма да направя. (2 Цар 7:2; 2 Цар 7:6; 2 Цар 20:6)12Тогава Давид каза на Урия: Престой тук и днес, а утре ще те изпратя. И така, Урия престоя в Йерусалим през онзи ден и на другия.13Давид го покани и яде пред него и пи; и го опи. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе. (Бит 19:33; Бит 19:35; 2 Цар 11:9)14Затова на сутринта Давид писа писмо на Йоав и го прати по Урия. (3 Цар 21:8; 3 Цар 21:9)15А в писмото написа следното: Поставете Урия там, където сражението е най-силно. После се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре. (2 Цар 12:9)16И така, Йоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, където знаеше, че има храбри мъже.17И когато мъжете излязоха от града и се биха с Йоав, паднаха неколцина от народа, т. е. от Давидовите слуги. Умря и хетът Урия.18Тогава Йоав прати да известят на Давид всичко, което се беше случило във войната.19Той заповяда на вестоносеца: Когато разкажеш на царя всичко, което се е случило във войната,20ако гневът на царя пламне и ти каже: Защо се приближихте толкова до града да се биете, не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?21Кой порази Авимелех, син на Ерувесета[1]? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък и той не умря ли в Тевес? Защо се приближихте толкова близо до стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти, хетът Урия. (Съд 6:32; Съд 9:53)22И така, вестоносецът замина и като пристигна, извести на Давид всичко, за което Йоав го беше изпратил.23Вестителят каза на Давид: Мъжете надделяха над нас и излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме чак до входа на портата.24Но стрелците стреляха от стената върху слугите ти и неколцина от слугите на царя умряха. Умря и слугата ти, хетът Урия.25Тогава Давид каза на вестоносеца: Така да кажеш на Йоав: Да не те смущава това нещо, защото мечът погубва понякога един и понякога – друг. Засили още повече нападението си против града и го съсипи. Също и ти го насърчи.26А когато Уриевата жена чу, че мъжът и Урия умрял, плака за мъжа си.27И като премина жалейката, Давид прати и я взе у дома си. Тя му стана жена и му роди син. Но делото, което Давид беше извършил, беше зло пред ГОСПОДА. (2 Цар 12:9)
1In the spring of the year, the time when kings go out to battle, David sent Joab, and his servants with him, and all Israel. And they ravaged the Ammonites and besieged Rabbah. But David remained at Jerusalem. (Вт 3:11; 2 Цар 12:26; 3 Цар 20:22; 3 Цар 20:26; 1 Лет 20:1; 2 Лет 36:10)2It happened, late one afternoon, when David arose from his couch and was walking on the roof of the king’s house, that he saw from the roof a woman bathing; and the woman was very beautiful. (1 Цар 9:25)3And David sent and inquired about the woman. And one said, “Is not this Bathsheba, the daughter of Eliam, the wife of Uriah the Hittite?” (2 Цар 23:39; 1 Лет 3:5)4So David sent messengers and took her, and she came to him, and he lay with her. ( Now she had been purifying herself from her uncleanness.) Then she returned to her house. (Лев 15:19; Лев 15:28; Лев 18:19)5And the woman conceived, and she sent and told David, “I am pregnant.”6So David sent word to Joab, “Send me Uriah the Hittite.” And Joab sent Uriah to David.7When Uriah came to him, David asked how Joab was doing and how the people were doing and how the war was going.8Then David said to Uriah, “Go down to your house and wash your feet.” And Uriah went out of the king’s house, and there followed him a present from the king. (Бит 18:4)9But Uriah slept at the door of the king’s house with all the servants of his lord, and did not go down to his house.10When they told David, “Uriah did not go down to his house,” David said to Uriah, “Have you not come from a journey? Why did you not go down to your house?”11Uriah said to David, “The ark and Israel and Judah dwell in booths, and my lord Joab and the servants of my lord are camping in the open field. Shall I then go to my house, to eat and to drink and to lie with my wife? As you live, and as your soul lives, I will not do this thing.” (1 Цар 1:26; 2 Цар 7:2; 2 Цар 7:6; 2 Цар 20:6; 3 Цар 1:33)12Then David said to Uriah, “Remain here today also, and tomorrow I will send you back.” So Uriah remained in Jerusalem that day and the next.13And David invited him, and he ate in his presence and drank, so that he made him drunk. And in the evening he went out to lie on his couch with the servants of his lord, but he did not go down to his house. (Бит 19:33; Бит 19:35; 2 Цар 11:1)14In the morning David wrote a letter to Joab and sent it by the hand of Uriah. (3 Цар 21:8; 3 Цар 21:9)15In the letter he wrote, “Set Uriah in the forefront of the hardest fighting, and then draw back from him, that he may be struck down, and die.” (2 Цар 12:9)16And as Joab was besieging the city, he assigned Uriah to the place where he knew there were valiant men.17And the men of the city came out and fought with Joab, and some of the servants of David among the people fell. Uriah the Hittite also died.18Then Joab sent and told David all the news about the fighting.19And he instructed the messenger, “When you have finished telling all the news about the fighting to the king,20then, if the king’s anger rises, and if he says to you, ‘Why did you go so near the city to fight? Did you not know that they would shoot from the wall?21Who killed Abimelech the son of Jerubbesheth? Did not a woman cast an upper millstone on him from the wall, so that he died at Thebez? Why did you go so near the wall?’ then you shall say, ‘Your servant Uriah the Hittite is dead also.’” (Съд 9:53)22So the messenger went and came and told David all that Joab had sent him to tell.23The messenger said to David, “The men gained an advantage over us and came out against us in the field, but we drove them back to the entrance of the gate.24Then the archers shot at your servants from the wall. Some of the king’s servants are dead, and your servant Uriah the Hittite is dead also.”25David said to the messenger, “Thus shall you say to Joab, ‘Do not let this matter displease you, for the sword devours now one and now another. Strengthen your attack against the city and overthrow it.’ And encourage him.”26When the wife of Uriah heard that Uriah her husband was dead, she lamented over her husband.27And when the mourning was over, David sent and brought her to his house, and she became his wife and bore him a son. But the thing that David had done displeased the LORD. (2 Цар 12:9)