1След това Самуил каза на Саул: ГОСПОД ме изпрати да те помажа за цар над народа Му, над Израил; а сега послушай ГОСПОДНИТЕ думи. (1 Цар 9:16)2Така казва ГОСПОД на Силите: Забелязал съм онова, което стори Амалик на Израил – как му се възпротиви по пътя, когато идваше от Египет. (Изх 17:8; Изх 17:14; Чис 24:20; Вт 25:17)3Иди сега и порази Амалик, обречи на изтребление всичко, което има. Не го жали, а избий мъж и жена, дете и кърмаче, говедо и овца, камила и осел. (Лев 27:28; Лев 27:29; И Н 6:17; И Н 6:21)4И така, Саул повика народа и ги преброи в Телаам – бяха двеста хиляди души пешаци израилтяни и десет хиляди Юдови мъже.5И Саул стигна до един амаликов град и постави засада в долината.6А Саул каза на кенейците: Идете, оттеглете се, излезте измежду амаличаните, за да не ви изтребя заедно с тях; защото вие постъпихте с благост към всички израилтяни, когато идваха от Египет. И така, кенейците се оттеглиха отсред амаличаните. (Бит 18:25; Бит 19:12; Бит 19:14; Изх 18:10; Изх 18:19; Чис 10:29; Чис 10:32; Чис 24:21; Съд 1:16; Съд 4:11; Отк 18:4)7И Саул порази амаличаните от Евила до прохода на Сур, срещу Египет. (Бит 2:11; Бит 16:7; Бит 25:18; 1 Цар 14:48)8Той залови жив амаликския цар Агаг, а изтреби целия народ с острието на меча. (1 Цар 30:1; 3 Цар 20:34)9Обаче Саул и народът пощадиха Агаг и по-добрите от овцете и говедата и от угоените животни и агнетата. Всичко, което беше добро, не искаха да го обрекат на изтребление; а всичко, което беше изхабено и нямаше стойност, него изтребиха. (1 Цар 15:3; 1 Цар 15:15)10Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към Самуил и каза:11Разкаях се, че поставих Саул за цар, понеже той престана да Ме следва и не изпълнява повеленията Ми. А това възмути Самуил и той викаше към ГОСПОДА цялата нощ. (Бит 6:6; Бит 6:7; И Н 22:16; 1 Цар 13:13; 1 Цар 15:3; 1 Цар 15:9; 1 Цар 15:35; 1 Цар 16:1; 2 Цар 24:16; 3 Цар 9:6)12На сутринта Самуил стана рано, за да посрещне Саул. Тогава известиха на Самуил следното: Саул дойде в Кармил и след като си издигна паметник[1], обърна се и замина, и слезе в Галгал. (И Н 15:55)13И когато Самуил дойде при Саул, Саул му каза: Благословен да си от ГОСПОДА! Изпълних ГОСПОДНЯТА заповед. (Бит 14:19; Съд 17:2; Рут 3:10)14Но Самуил попита: Как да разбирам тогава това блеене на овце, което чувам, и този рев на говеда, който слушам?15А Саул отговори: От амаличаните ги докараха. Народът пощади по-добрите от овцете и говедата, за да пожертва на ГОСПОДА, твоя Бог; а останалото обрекохме на изтребление. (Бит 3:12; 1 Цар 15:9; 1 Цар 15:21; Пр 28:13)16Тогава Самуил каза на Саул: Почакай и ще ти известя какво ми говори ГОСПОД през нощта. А Саул отговори: Казвай.17Самуил каза: Когато ти беше малък в собствените си очи, не стана ли глава на израилските племена? ГОСПОД те помаза за цар над Израил (1 Цар 9:21)18и ГОСПОД те изпрати на път и ти каза: Иди и изтреби грешните амаличани и воювай против тях, докато бъдат довършени.19И така, ти защо не послуша ГОСПОДНИЯ глас, а се нахвърли върху плячката и извърши това зло пред ГОСПОДА?20А Саул отговори на Самуил: Да! Послушах ГОСПОДНИЯ глас и отидох в пътя, по който ГОСПОД ме изпрати, и доведох амаликския цар Агаг, а амаличаните обрекох на изтребление. (1 Цар 15:13)21Но народът взе от плячката: овце и говеда, по-добрите от обречените неща, за да пожертват на ГОСПОДА, твоя Бог, в Галгал. (1 Цар 15:15)22И Самуил каза: Всеизгарянията и жертвите по същия начин ли са угодни на ГОСПОДА, както послушанието на ГОСПОДНИЯ глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни. (Пс 50:8; Пс 50:9; Пр 21:3; Екл 5:1; Ис 1:11; Ис 1:16; Ис 1:17; Ер 7:22; Ер 7:23; Ос 6:6; Мих 6:6; Мт 5:24; Мт 9:13; Мт 12:7; Мк 12:33; Евр 10:6)23Защото непокорството е като греха на врачуването, а упорството – като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на ГОСПОДА, то и Той отхвърли тебе да не си цар. (1 Цар 13:14)24Тогава Саул каза на Самуил: Съгреших. Престъпих ГОСПОДНЕТО повеление и твоите думи, понеже се уплаших от народа и послушах техния глас. (Изх 23:2; 2 Цар 12:13; Пр 29:25; Ис 51:12; Ис 51:13)25А сега прости съгрешението ми и се върни с мене, за да се поклоня на ГОСПОДА.26А Самуил отговори на Саул: Няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли ГОСПОДНЕТО слово и ГОСПОД отхвърли тебе, за да не бъдеш цар над Израил. (1 Цар 2:30)27А когато Самуил се обърна да си върви, Саул хвана полата на мантията му и тя се раздра. (3 Цар 11:30)28Тогава Самуил му каза: ГОСПОД откъсна днес израилското царство от теб и го даде на един твой ближен, който е по-добър от теб. (1 Цар 28:17; 1 Цар 28:18; 3 Цар 11:31)29А и Силният израилски няма да излъже, нито да се разкае, защото Той не е човек, за да се разкайва. (Чис 23:19; Ез 24:14; 2 Тим 2:13; Тит 1:2)30А Саул каза: Съгреших; но направи ми чест, моля, пред старейшините на народа ми и пред Израил – върни се с мене, за да се поклоня на ГОСПОДА, твоя Бог. (Йн 5:44; Йн 12:43)31И така, Самуил се върна и отиде след Саул. И Саул се поклони на ГОСПОДА.32Тогава Самуил каза: Доведете ми тук амаликския цар Агаг. И Агаг дойде при него весело, защото си казваше: Непременно горчивината на смъртта ще е преминала.33А Самуил каза: Както мечът ти е лишавал жени от деца, така и твоята майка ще бъде лишена от деца между жените. И Самуил съсече Агаг пред ГОСПОДА в Галгал. (Изх 17:11; Чис 14:45; Съд 1:7)34Тогава Самуил си отиде в Рама, а Саул се прибра у дома си в Гавая Саулова. (1 Цар 11:4)35И Самуил не видя вече Саул до деня на смъртта си, обаче плачеше за него. И ГОСПОД се разкая затова, че беше поставил Саул за цар над Израил. (1 Цар 15:11; 1 Цар 16:1; 1 Цар 19:24)
1And Samuel said to Saul, “The LORD sent me to anoint you king over his people Israel; now therefore listen to the words of the LORD. (1 Цар 9:16)2Thus says the LORD of hosts, ‘I have noted what Amalek did to Israel in opposing them on the way when they came up out of Egypt. (Изх 17:8; Вт 25:17)3Now go and strike Amalek and devote to destruction[1] all that they have. Do not spare them, but kill both man and woman, child and infant, ox and sheep, camel and donkey.’” (Лев 27:28; Лев 27:29; И Н 6:17; И Н 6:21; 1 Цар 22:19)4So Saul summoned the people and numbered them in Telaim, two hundred thousand men on foot, and ten thousand men of Judah.5And Saul came to the city of Amalek and lay in wait in the valley.6Then Saul said to the Kenites, “Go, depart; go down from among the Amalekites, lest I destroy you with them. For you showed kindness to all the people of Israel when they came up out of Egypt.” So the Kenites departed from among the Amalekites. (Изх 18:10; Изх 18:19; Чис 10:29; Чис 10:32; Съд 1:16; 1 Цар 27:10)7And Saul defeated the Amalekites from Havilah as far as Shur, which is east of Egypt. (Бит 2:11; Бит 16:7; Бит 25:18; Изх 15:22; 1 Цар 14:48; 1 Цар 27:8)8And he took Agag the king of the Amalekites alive and devoted to destruction all the people with the edge of the sword. (1 Цар 27:8; 1 Цар 27:9; 1 Цар 30:1)9But Saul and the people spared Agag and the best of the sheep and of the oxen and of the fattened calves[2] and the lambs, and all that was good, and would not utterly destroy them. All that was despised and worthless they devoted to destruction. (1 Цар 15:15; 1 Цар 28:18)10The word of the LORD came to Samuel:11“I regret[3] that I have made Saul king, for he has turned back from following me and has not performed my commandments.” And Samuel was angry, and he cried to the LORD all night. (Бит 6:6; 1 Цар 13:13; 1 Цар 15:3)12And Samuel rose early to meet Saul in the morning. And it was told Samuel, “Saul came to Carmel, and behold, he set up a monument for himself and turned and passed on and went down to Gilgal.” (И Н 15:55)13And Samuel came to Saul, and Saul said to him, “Blessed be you to the LORD. I have performed the commandment of the LORD.” (Рут 2:20)14And Samuel said, “What then is this bleating of the sheep in my ears and the lowing of the oxen that I hear?”15Saul said, “They have brought them from the Amalekites, for the people spared the best of the sheep and of the oxen to sacrifice to the LORD your God, and the rest we have devoted to destruction.” (1 Цар 15:9)16Then Samuel said to Saul, “Stop! I will tell you what the LORD said to me this night.” And he said to him, “Speak.”17And Samuel said, “Though you are little in your own eyes, are you not the head of the tribes of Israel? The LORD anointed you king over Israel. (1 Цар 9:21)18And the LORD sent you on a mission and said, ‘Go, devote to destruction the sinners, the Amalekites, and fight against them until they are consumed.’19Why then did you not obey the voice of the LORD? Why did you pounce on the spoil and do what was evil in the sight of the LORD?” (1 Цар 14:32)20And Saul said to Samuel, “I have obeyed the voice of the LORD. I have gone on the mission on which the LORD sent me. I have brought Agag the king of Amalek, and I have devoted the Amalekites to destruction. (1 Цар 15:13)21But the people took of the spoil, sheep and oxen, the best of the things devoted to destruction, to sacrifice to the LORD your God in Gilgal.” (1 Цар 15:15)22And Samuel said, “Has the LORD as great delight in burnt offerings and sacrifices, as in obeying the voice of the LORD? Behold, to obey is better than sacrifice, and to listen than the fat of rams. (Пс 40:6; Пс 50:8; Пс 50:9; Пр 21:3; Екл 5:1; Ис 1:11; Ис 1:16; Ис 1:17; Ер 7:22; Ер 7:23; Ос 6:6; Мих 6:6; Мт 9:13; Мт 12:7; Мк 12:33; Евр 10:6)23For rebellion is as the sin of divination, and presumption is as iniquity and idolatry. Because you have rejected the word of the LORD, he has also rejected you from being king.” (Бит 31:19; Бит 31:34; 1 Цар 13:14; 1 Цар 15:26)24Saul said to Samuel, “I have sinned, for I have transgressed the commandment of the LORD and your words, because I feared the people and obeyed their voice. (2 Цар 12:13)25Now therefore, please pardon my sin and return with me that I may bow before the LORD.” (1 Цар 15:30)26And Samuel said to Saul, “I will not return with you. For you have rejected the word of the LORD, and the LORD has rejected you from being king over Israel.” (1 Цар 15:23; 1 Цар 16:1)27As Samuel turned to go away, Saul seized the skirt of his robe, and it tore. (3 Цар 11:30; 3 Цар 11:31)28And Samuel said to him, “The LORD has torn the kingdom of Israel from you this day and has given it to a neighbor of yours, who is better than you. (1 Цар 28:17; 1 Цар 28:18)29And also the Glory of Israel will not lie or have regret, for he is not a man, that he should have regret.” (Чис 23:19; Ез 24:14)30Then he said, “I have sinned; yet honor me now before the elders of my people and before Israel, and return with me, that I may bow before the LORD your God.” (1 Цар 15:25; Йн 5:44; Йн 12:43)31So Samuel turned back after Saul, and Saul bowed before the LORD.32Then Samuel said, “Bring here to me Agag the king of the Amalekites.” And Agag came to him cheerfully.[4] Agag said, “Surely the bitterness of death is past.”33And Samuel said, “As your sword has made women childless, so shall your mother be childless among women.” And Samuel hacked Agag to pieces before the LORD in Gilgal. (Съд 1:7; 1 Цар 15:12)34Then Samuel went to Ramah, and Saul went up to his house in Gibeah of Saul. (1 Цар 1:19; 1 Цар 11:4)35And Samuel did not see Saul again until the day of his death, but Samuel grieved over Saul. And the LORD regretted that he had made Saul king over Israel. (1 Цар 15:11; 1 Цар 16:1; 1 Цар 19:24)