Влезте безплатно

Лука 1

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, 2 както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, (Мк 1:1; Йн 15:27; Евр 2:3; 1 Пет 5:1; 2 Пет 1:16; 1 Йн 1:1) 3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначало, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле, (Д А 11:4; Д А 15:19; Д А 15:25; Д А 15:28; 1 Кор 7:40) 4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван. (Йн 20:31) 5 В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци и се казваше Елисавета. (1 Лет 24:10; 1 Лет 24:19; Неем 12:4; Неем 12:17; Мт 2:1) 6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всички Господни заповеди и наредби. (Бит 7:1; Бит 17:1; 3 Цар 9:4; 4 Цар 20:3; Д А 23:1; Д А 24:16) 7 Но нямаха дете, понеже Елисавета беше бездетна, а и двамата бяха в напреднала възраст. 8 И той, като свещенодействаше пред Бога по реда на своя отряд, (1 Лет 24:19; 2 Лет 8:14; 2 Лет 31:2) 9 по обичая на свещеничеството, на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади. (Изх 30:7; Изх 30:8; 1 Цар 2:28; 1 Лет 23:13; 2 Лет 29:11; Евр 9:6) 10 И в часа на каденето цялото множество народ се молеше отвън. (Лев 16:17; Отк 8:3; Отк 8:4) 11 Тогава му се яви ангел от Господа, който стоеше отдясно на кадилния олтар. (Изх 30:1) 12 И Захария, като го видя, смути се и страх го обзе. (Съд 6:22; Съд 13:22; Дан 10:8; Лк 1:29; Лк 2:9; Д А 10:4; Отк 1:17) 13 Но ангелът му каза: Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. (Лк 1:60; Лк 1:63) 14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. (Лк 1:58; Йн 5:35) 15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и сикера[1] няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от майчината си утроба. (Чис 6:3; Съд 13:4; Ер 1:5; Лк 7:33; Гал 1:15) 16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. (Мал 4:5; Мал 4:6) 17 Той ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ. (Мал 4:5; Мал 4:6; Мт 11:14; Мк 1:3; Мк 9:12; Йн 1:23) 18 А Захария каза на ангела: Как ще се уверя в това, защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст? (Бит 17:17) 19 Ангелът му отговори: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. (Дан 8:16; Дан 9:21; Мт 18:10; Евр 1:14) 20 И, ето, ще млъкнеш и няма да можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно. (Ез 24:27) 21 И народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма. 22 А когато излезе, той не можеше да проговори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням. 23 И като изтекоха дните на службата му в храма, той си отиде у дома. (4 Цар 11:5) 24 А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше: 25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме укоряват. (Бит 30:23; Ис 4:1; Ис 54:1; Ис 54:4) 26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, 27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. (Мт 1:18; Лк 2:4; Лк 2:5) 28 И като дойде ангелът при нея, каза: Здравей, благодатна[2]! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. (Съд 6:12; Дан 9:23; Дан 10:19) 29 А тя много се смути от думите му и си размишляваше какъв ли ще е този поздрав. (Лк 1:12) 30 И ангелът каза: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. 31 И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. (Ис 7:14; Мт 1:21; Лк 2:21) 32 Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. (2 Цар 7:11; 2 Цар 7:12; Пс 132:11; Ис 9:6; Ис 9:7; Ис 16:5; Ер 23:5; Мк 5:7; Отк 3:7) 33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край. (1 Лет 22:10; Пс 45:6; Пс 89:37; Ис 9:7; Дан 2:44; Дан 7:14; Дан 7:27; Авд 1:21; Мих 4:7; Йн 12:34; Евр 1:8) 34 А Мария каза на ангела: Как ще стане това, тъй като мъж не познавам? 35 И ангелът отговори: Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святият, Който ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. (Мт 1:20; Мт 14:33; Мт 26:63; Мт 26:64; Мк 1:1; Йн 1:34; Йн 20:31; Д А 8:37; Рим 1:4) 36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестият месец за нея, за която се казваше, че е бездетна. 37 Защото за Бога няма нищо невъзможно. (Бит 18:14; Ер 32:17; Зах 8:6; Мт 19:26; Мк 10:27; Лк 18:27; Рим 4:21) 38 И Мария каза: Ето Господнята слугиня пред тебе; нека ми бъде според твоите думи. И ангелът си отиде от нея. 39 През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град, (И Н 21:9) 40 и влезе в Захариевата къща, и поздрави Елисавета. 41 И щом Елисавета чу поздрава на Мария, младенецът заигра в утробата; и Елисавета се изпълни със Святия Дух 42 и след като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! (Съд 5:24; Лк 1:28) 43 И откъде ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? 44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. 45 И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа. 46 И Мария каза: Величае душата ми Господа (1 Цар 2:1; Пс 34:2; Пс 34:3; Пс 35:9; Ис 61:10; Ав 3:18) 47 и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой. 48 Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си; и, ето, отсега ще ме облажават всички родове. (1 Цар 1:11; Пс 138:6; Мал 3:12; Лк 11:27) 49 Защото Всемогъщият извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име. (Пс 71:19; Пс 126:2; Пс 126:3) 50 И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които се боят от Него. (Бит 17:7; Изх 20:6; Пс 103:17; Пс 103:18) 51 Извърши силни дела със Своята ръка; разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си. (Пс 33:10; Пс 98:1; Пс 118:15; Ис 40:10; Ис 51:9; Ис 52:10; 1 Пет 5:5) 52 Свали владетели от престолите им и издигна смирени. (2 Лет 2:6; Йов 5:11; Пс 113:7; Ис 66:2) 53 Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни. (1 Цар 2:5; Пс 34:10; Пс 34:11) 54 Помогна на слугата Си Израил, за да напомни да покаже Своята милост (Пс 98:3; Ис 41:8; Ер 31:8; Ер 31:20) 55 (както беше говорил на бащите ни) към Авраам и към неговото потомство до века. (Бит 17:19; Бит 22:18; Пс 132:11; Рим 11:28; Гал 3:16) 56 А Мария, като преседя при нея около три месеца, се върна у дома си. 57 А на Елисавета дойде времето да роди; и тя роди син. 58 И като чуха съседите и роднините, че Господ показал към нея велика милост, се радваха с нея. (Лк 1:14) 59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му. (Бит 17:12; Лев 12:3) 60 Но майка му каза: Не, ще се нарече Йоан. (Лк 1:13) 61 Казаха: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име. 62 И запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат. 63 А той поиска дъсчица и написа тези думи: Йоан му е името. И те всички се зачудиха. (Лк 1:13) 64 И начаса устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога. (Лк 1:20) 65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея. (Лк 1:39) 66 И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, като казваха: Какво ли ще бъде това дете? Защото Господнята ръка беше с него. (Бит 39:2; Пс 80:17; Пс 89:21; Лк 2:19; Лк 2:51; Д А 11:21) 67 Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, като казваше: (Йоил 2:28) 68 Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него. (Изх 3:16; Изх 4:31; 3 Цар 1:48; Пс 41:13; Пс 72:18; Пс 106:48; Пс 111:9; Мт 1:21; Лк 7:16) 69 И издигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид (Пс 132:17; Мт 1:21) 70 (както е говорил чрез устата на святите Си пророци от вековете), (Пс 72:4; Ер 23:5; Ер 23:6; Ер 30:8; Ер 30:10; Дан 9:24; Д А 3:21; Рим 1:2) 71 избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, 72 за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет, (Бит 22:16; Бит 26:3; Лев 26:42; Пс 98:3; Пс 105:8; Пс 105:9; Пс 106:45; Ер 31:33; Ез 16:60; Лк 1:54) 73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраам: (Бит 12:3; Бит 17:4; Бит 22:16; Бит 22:17; Евр 6:13; Евр 6:17) 74 да даде на нас, освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх, (Рим 6:18; Рим 6:22; Евр 9:14) 75 в святост и правда пред Него, през всичките си дни. (Ер 32:39; Ер 32:40; Еф 4:24; 2 Сол 2:13; 2 Тим 1:9; Тит 2:12; 1 Пет 1:15; 2 Пет 1:4) 76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред Господа, за да приготвиш пътищата за Него. (Ис 40:3; Мал 3:1; Мал 4:5; Мт 11:10; Лк 1:17) 77 За да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване греховете им, (Зах 3:8; Мк 1:4; Лк 1:78; Лк 3:3) 78 поради съкровеното милосърдие на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, 79 за да осияе седящите в тъмнина и в смъртна сянка; така че да насочи стъпките ни в пътя на мира. (Ис 9:2; Ис 42:7; Ис 49:9; Мт 4:16; Д А 26:18) 80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустинята до деня, когато се яви на Израил. (Мт 3:1; Мт 11:7; Лк 2:40) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Лука 1

English Standard Version

от Crossway
1 Inasmuch as many have undertaken to compile a narrative of the things that have been accomplished among us, (Д А 3:18; 2 Тим 4:5; 2 Тим 4:17) 2 just as those who from the beginning were eyewitnesses and ministers of the word have delivered them to us, (Мк 1:1; Мк 4:14; Йн 15:27; Йн 16:4; Д А 4:20; Д А 11:15; Д А 26:16; 1 Кор 4:1; 1 Кор 11:2; 1 Кор 11:23; Евр 2:3; 1 Пет 5:1; 2 Пет 1:16; 1 Йн 1:1; 1 Йн 1:3) 3 it seemed good to me also, having followed all things closely for some time past, to write an orderly account for you, most excellent Theophilus, (Д А 1:1; Д А 11:4; Д А 23:26; Д А 24:3; Д А 26:25) 4 that you may have certainty concerning the things you have been taught. (Д А 2:36; Д А 18:25; Рим 2:18; 1 Кор 14:19; Гал 6:6; 2 Пет 1:16; 2 Пет 1:19) 5 In the days of Herod, king of Judea, there was a priest named Zechariah,[1] of the division of Abijah. And he had a wife from the daughters of Aaron, and her name was Elizabeth. (1 Лет 24:10; Мт 2:1; Лк 1:8) 6 And they were both righteous before God, walking blamelessly in all the commandments and statutes of the Lord. (Лк 2:25; Д А 23:1; Д А 24:16; Фил 2:15; Фил 3:6; 1 Сол 2:10; 1 Сол 3:13; 1 Сол 5:23) 7 But they had no child, because Elizabeth was barren, and both were advanced in years. (Бит 18:11; Съд 13:2; 1 Цар 1:2; Лк 1:36; Евр 11:11; Евр 11:12) 8 Now while he was serving as priest before God when his division was on duty, (1 Лет 24:19; 2 Лет 8:14; 2 Лет 31:2; Лк 1:5; Лк 1:23) 9 according to the custom of the priesthood, he was chosen by lot to enter the temple of the Lord and burn incense. (Изх 30:7; Изх 30:8; 1 Цар 2:28; 1 Лет 23:13; 2 Лет 29:11; Лк 1:21; Евр 9:2; Евр 9:3; Отк 11:2; Отк 11:19) 10 And the whole multitude of the people were praying outside at the hour of incense. (Лев 16:17; Пс 141:2; Отк 5:8; Отк 8:3; Отк 8:4) 11 And there appeared to him an angel of the Lord standing on the right side of the altar of incense. (Изх 30:1; Изх 40:26; Изх 40:27) 12 And Zechariah was troubled when he saw him, and fear fell upon him. (Д А 19:17) 13 But the angel said to him, “Do not be afraid, Zechariah, for your prayer has been heard, and your wife Elizabeth will bear you a son, and you shall call his name John. (Лк 1:60; Д А 10:4; Д А 10:31) 14 And you will have joy and gladness, and many will rejoice at his birth, (Лк 1:58) 15 for he will be great before the Lord. And he must not drink wine or strong drink, and he will be filled with the Holy Spirit, even from his mother’s womb. (Чис 6:3; Съд 13:4; Съд 13:7; Съд 13:14; Ис 49:1; Ис 49:5; Ер 1:5; Мт 11:11; Мт 11:18; Лк 1:41; Лк 7:28; Лк 7:33; Д А 2:4; Д А 2:15; Д А 2:17; Гал 1:15; Еф 5:18) 16 And he will turn many of the children of Israel to the Lord their God, 17 and he will go before him in the spirit and power of Elijah, to turn the hearts of the fathers to the children, and the disobedient to the wisdom of the just, to make ready for the Lord a people prepared.” (Мал 3:1; Мал 4:6; Мт 11:10; Мт 11:14; Мк 1:2; Лк 1:76; Лк 7:27; Йн 3:28; Рим 10:21) 18 And Zechariah said to the angel, “How shall I know this? For I am an old man, and my wife is advanced in years.” (Бит 15:8; Бит 17:17) 19 And the angel answered him, “I am Gabriel. I stand in the presence of God, and I was sent to speak to you and to bring you this good news. (3 Цар 17:1; Йов 1:6; Ис 63:9; Дан 8:16; Дан 9:21; Мт 18:10; Лк 1:26; Отк 8:2) 20 And behold, you will be silent and unable to speak until the day that these things take place, because you did not believe my words, which will be fulfilled in their time.” (Ез 3:26; Ез 24:27) 21 And the people were waiting for Zechariah, and they were wondering at his delay in the temple. (Лк 9:1) 22 And when he came out, he was unable to speak to them, and they realized that he had seen a vision in the temple. And he kept making signs to them and remained mute. (Лк 1:21; Лк 1:62) 23 And when his time of service was ended, he went to his home. (4 Цар 11:5; 1 Лет 9:25; 2 Лет 23:8; Евр 10:11) 24 After these days his wife Elizabeth conceived, and for five months she kept herself hidden, saying, 25 “Thus the Lord has done for me in the days when he looked on me, to take away my reproach among people.” (Бит 30:23; 1 Цар 1:6; Пс 113:9; Ис 4:1) 26 In the sixth month the angel Gabriel was sent from God to a city of Galilee named Nazareth, (Мт 2:23; Лк 1:19) 27 to a virgin betrothed[2] to a man whose name was Joseph, of the house of David. And the virgin’s name was Mary. (Мт 1:16; Мт 1:18; Мт 1:20; Лк 2:4) 28 And he came to her and said, “Greetings, O favored one, the Lord is with you!”[3] (Съд 6:12; Пс 45:2; Дан 9:23) 29 But she was greatly troubled at the saying, and tried to discern what sort of greeting this might be. (Лк 12:1) 30 And the angel said to her, “Do not be afraid, Mary, for you have found favor with God. (Д А 7:46) 31 And behold, you will conceive in your womb and bear a son, and you shall call his name Jesus. (Ис 7:14; Мт 1:21; Мт 1:25; Лк 2:21) 32 He will be great and will be called the Son of the Most High. And the Lord God will give to him the throne of his father David, (2 Цар 7:11; 2 Цар 7:16; Пс 89:4; Пс 132:11; Ис 9:6; Ис 9:7; Ис 16:5; Мт 1:1; Мк 5:7; Лк 1:69; Лк 1:76; Лк 6:35; Д А 2:30; Д А 7:48; Отк 3:7) 33 and he will reign over the house of Jacob forever, and of his kingdom there will be no end.” (Дан 2:44; Дан 7:14; Дан 7:18; Дан 7:27; Йн 12:34; Евр 1:8; Отк 11:15) 34 And Mary said to the angel, “How will this be, since I am a virgin?”[4] 35 And the angel answered her, “The Holy Spirit will come upon you, and the power of the Most High will overshadow you; therefore the child to be born[5] will be called holy— the Son of God. (Мт 1:18; Мт 1:20; Мт 14:33; Лк 1:32; Йн 6:69) 36 And behold, your relative Elizabeth in her old age has also conceived a son, and this is the sixth month with her who was called barren. (Лк 1:7) 37 For nothing will be impossible with God.” (Бит 18:14; Мт 19:26) 38 And Mary said, “Behold, I am the servant[6] of the Lord; let it be to me according to your word.” And the angel departed from her. (Съд 6:21; Д А 12:10) 39 In those days Mary arose and went with haste into the hill country, to a town in Judah, (И Н 20:7; И Н 21:11; Лк 1:65) 40 and she entered the house of Zechariah and greeted Elizabeth. 41 And when Elizabeth heard the greeting of Mary, the baby leaped in her womb. And Elizabeth was filled with the Holy Spirit, (Лк 1:15) 42 and she exclaimed with a loud cry, “Blessed are you among women, and blessed is the fruit of your womb! (Вт 28:4; Съд 5:24; Пс 127:3) 43 And why is this granted to me that the mother of my Lord should come to me? (Лк 20:42; Йн 2:11; Йн 20:28) 44 For behold, when the sound of your greeting came to my ears, the baby in my womb leaped for joy. 45 And blessed is she who believed that there would be[7] a fulfillment of what was spoken to her from the Lord.” (Лк 1:20; Йн 20:29) 46 And Mary said, “My soul magnifies the Lord, (1 Цар 2:1; Пс 34:2; Пс 34:3; Пс 69:30; Д А 10:46; Д А 19:17; 1 Сол 5:23) 47 and my spirit rejoices in God my Savior, (Пс 35:9; Пс 106:21; Ис 61:10; Ав 3:18; Лк 1:46; Д А 16:34; 1 Тим 1:1; 1 Тим 2:3; 2 Тим 1:9; Тит 1:3; Тит 2:10; Тит 3:4; Юда 1:25) 48 for he has looked on the humble estate of his servant. For behold, from now on all generations will call me blessed; (1 Цар 1:11; Пс 72:17; Пс 138:6; Мал 3:12; Лк 9:38; Лк 11:27) 49 for he who is mighty has done great things for me, and holy is his name. (Пс 71:19; Пс 89:8; Пс 99:3; Пс 111:9; Пс 126:2; Пс 126:3; Ис 57:15; Соф 3:17) 50 And his mercy is for those who fear him from generation to generation. (Вт 5:10; Вт 7:9; Пс 89:1; Пс 89:2; Пс 103:17) 51 He has shown strength with his arm; he has scattered the proud in the thoughts of their hearts; (Пс 89:10; Пс 98:1; Пс 118:16; Ис 51:9; Дан 4:37; Як 4:6) 52 he has brought down the mighty from their thrones and exalted those of humble estate; (Йов 5:11; Пс 75:7; Пс 107:40; Пс 107:41; Пс 113:7; Пс 113:8; Пс 147:6; Ез 21:26; Лк 1:51; Як 4:10) 53 he has filled the hungry with good things, and the rich he has sent away empty. (Йов 22:9; Пс 34:10; Пс 107:9; Лк 6:21; Лк 6:24; Лк 6:25) 54 He has helped his servant Israel, in remembrance of his mercy, (Пс 98:3; Ис 41:8; Ис 41:9; Ис 44:21; Ис 49:3; Мих 7:20; Лк 1:72; Евр 2:16) 55 as he spoke to our fathers, to Abraham and to his offspring forever.” (Бит 17:19; Пс 132:11; Лк 1:54; Гал 3:16) 56 And Mary remained with her about three months and returned to her home. 57 Now the time came for Elizabeth to give birth, and she bore a son. 58 And her neighbors and relatives heard that the Lord had shown great mercy to her, and they rejoiced with her. (Бит 19:19) 59 And on the eighth day they came to circumcise the child. And they would have called him Zechariah after his father, (Бит 17:12; Лев 12:3; Лк 2:21; Фил 3:5) 60 but his mother answered, “No; he shall be called John.” (Лк 1:13) 61 And they said to her, “None of your relatives is called by this name.” 62 And they made signs to his father, inquiring what he wanted him to be called. (Лк 1:22) 63 And he asked for a writing tablet and wrote, “His name is John.” And they all wondered. (Ис 8:1; Ис 30:8; Лк 1:60) 64 And immediately his mouth was opened and his tongue loosed, and he spoke, blessing God. (Мк 7:35; Лк 1:20; Лк 2:28; Лк 24:53) 65 And fear came on all their neighbors. And all these things were talked about through all the hill country of Judea, (Лк 1:39; Лк 7:16) 66 and all who heard them laid them up in their hearts, saying, “What then will this child be?” For the hand of the Lord was with him. (Лк 2:19; Лк 2:51; Д А 11:21; Д А 13:11) 67 And his father Zechariah was filled with the Holy Spirit and prophesied, saying, (Йоил 2:28; Лк 1:15) 68 “Blessed be the Lord God of Israel, for he has visited and redeemed his people (Изх 4:31; 3 Цар 1:48; 1 Лет 29:10; Езд 7:27; Пс 41:13; Пс 72:18; Пс 106:48; Пс 111:9; Пс 130:7; Пс 130:8; Ис 29:23; Ис 43:1; Ис 59:20; Мт 15:31; Лк 1:78; Лк 2:38; Лк 7:16; Лк 24:21; Д А 13:17; Д А 15:14; Евр 2:6) 69 and has raised up a horn of salvation for us in the house of his servant David, (1 Цар 2:1; 1 Цар 2:10; 2 Цар 22:3; Пс 18:2; Пс 132:17; Ез 29:21; Лк 1:32) 70 as he spoke by the mouth of his holy prophets from of old, (Ер 23:5; Ер 23:6; Д А 3:21; Рим 1:2) 71 that we should be saved from our enemies and from the hand of all who hate us; (Пс 106:10) 72 to show the mercy promised to our fathers and to remember his holy covenant, (Лев 26:42; Пс 105:8; Пс 105:9; Мих 7:20; Лк 1:54; Рим 9:4) 73 the oath that he swore to our father Abraham, to grant us (Бит 22:16; Бит 26:3; Евр 6:13; Евр 6:14) 74 that we, being delivered from the hand of our enemies, might serve him without fear, (Соф 3:15) 75 in holiness and righteousness before him all our days. (Ер 32:39; Мт 28:20; Еф 4:24; 1 Сол 2:10; Тит 2:12) 76 And you, child, will be called the prophet of the Most High; for you will go before the Lord to prepare his ways, (Мал 3:1; Мт 3:3; Мт 11:9; Мт 14:5; Мк 1:2; Мк 1:3; Лк 1:17; Лк 1:32; Лк 3:4; Лк 7:26; Лк 7:27; Лк 20:6) 77 to give knowledge of salvation to his people in the forgiveness of their sins, (Мт 26:28; Мк 1:4) 78 because of the tender mercy of our God, whereby the sunrise shall visit us[8] from on high (Мал 4:2; Лк 1:68; Лк 24:49; Еф 5:14; Кол 3:12; 2 Пет 1:19) 79 to give light to those who sit in darkness and in the shadow of death, to guide our feet into the way of peace.” (Пс 107:10; Ис 9:2; Ис 42:7; Мт 4:16; Лк 2:14; Д А 26:18; Рим 3:17) 80 And the child grew and became strong in spirit, and he was in the wilderness until the day of his public appearance to Israel. (Мт 3:1; Мт 11:7; Лк 2:40) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® ESV Text Edition: 2025. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.