от Bulgarian Bible Society1ГОСПОД каза още на Моисей:2Посвети на Мене всяко първородно същество, което се ражда[1] между израилтяните – и човек, и животно; то е Мое. (Изх 13:12; Изх 13:13; Изх 13:15; Изх 22:29; Изх 22:30; Изх 34:19; Лев 27:26; Чис 3:13; Чис 8:16; Чис 8:17; Чис 18:15; Вт 15:19; Лк 2:23)3Тогава Моисей каза на народа: Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството; защото ГОСПОД ви изведе със силна ръка оттам. Никой да не яде квасно. (Изх 6:1; Изх 12:8; Изх 12:42; Вт 16:3)4Вие излизате днес, в месец Авив. (Изх 23:15; Изх 34:18; Вт 16:1)5И когато ГОСПОД те въведе в земята на ханаанците, хетите, аморейците, евейците и йевусейците, за която се закле на бащите ти, че ще ти я даде – земя, където текат мляко и мед, тогава ще спазваш този обряд в този месец. (Изх 3:8; Изх 6:8; Изх 12:25; Изх 12:26)6Седем дни ще ядеш безквасно; а седмият ден ще бъде празник на ГОСПОДА. (Изх 12:15; Изх 12:16)7Безквасно ще се яде през седемте дни; и да не се намира у тебе квас, в твоите предели. (Изх 12:19)8И в онзи ден ще обясниш на сина си: Върша го поради онова, което ГОСПОД ми стори, когато излязох от Египет. (Изх 12:26; Изх 13:14)9Това ще ти бъде за белег на ръката и за спомен между очите, за да бъде ГОСПОДНИЯТ закон в устата ти; защото ГОСПОД те изведе победоносно от Египет. (Изх 12:14; Изх 13:16; Чис 15:39; Вт 6:8; Вт 11:18; Пр 1:9; Ис 49:16; Ер 22:24; Мт 23:5)10И така, ще пазиш тази наредба всяка година на времето и. (Изх 12:14; Изх 12:24)11А когато ГОСПОД те въведе в ханаанската земя, както се закле на теб и на бащите ти, и ти я даде,12тогава ще отделяш за ГОСПОДА всичко, което се ражда, и всяко твое първородно от животно; мъжките животни ще бъдат посветени на ГОСПОДА. (Изх 13:2; Изх 22:29; Изх 34:19; Лев 27:26; Чис 8:17; Чис 18:15; Вт 15:19; Ез 44:30)13А всяко първородно от осел ще откупиш с агне или яре; и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пречупиш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си. (Изх 34:20; Чис 3:46; Чис 3:47; Чис 18:15; Чис 18:16)14После, като те запита синът ти: Какво е това?, ще му кажеш: ГОСПОД ни изведе победоносно от Египет, от дома на робството; (Изх 12:26; Изх 13:3; Вт 6:20; И Н 4:6; И Н 4:21)15понеже, когато фараонът не скланяше да ни пусне, ГОСПОД уби всяко първородно същество в египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тази причина жертвам на ГОСПОДА всяко мъжко и първородно, а всеки първороден от синовете си откупувам. (Изх 12:29)16Това ще бъде белег на ръката ти и превръзка на челото ти, понеже ГОСПОД ни изведе със силна ръка от Египет. (Изх 13:9)17А когато фараонът пусна народа, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог каза: Да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет. (Изх 14:11; Изх 14:12; Чис 14:1; Вт 17:6)18Но Бог поведе народа по заобиколен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от египетската земя въоръжени. (Изх 14:2; Чис 33:6)19Моисей взе със себе си костите на Йосиф; защото той беше заклел строго израилтяните, като им каза: Бог ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми оттук. (Бит 50:25; И Н 24:32; Д А 7:16)20И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам към края на пустинята. (Чис 33:6)21И ГОСПОД вървеше пред тях – денем в облачен стълб, за да ги води по пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, за да пътуват денем и нощем. (Изх 14:19; Изх 14:24; Изх 40:38; Чис 9:15; Чис 10:34; Чис 14:14; Вт 1:33; Неем 9:12; Неем 9:19; Пс 78:14; Пс 99:7; Пс 105:39; Ис 4:5; 1 Кор 10:1)22Той не отнемаше пред народа облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.
3Then Moses said to the people, “Remember this day in which you came out from Egypt, out of the house of slavery, for by a strong hand the LORD brought you out from this place. No leavened bread shall be eaten. (Изх 3:19; Изх 6:1; Изх 12:8; Изх 12:42; Вт 16:3)4Today, in the month of Abib, you are going out. (Изх 23:15; Изх 34:18; Вт 16:1)5And when the LORD brings you into the land of the Canaanites, the Hittites, the Amorites, the Hivites, and the Jebusites, which he swore to your fathers to give you, a land flowing with milk and honey, you shall keep this service in this month. (Изх 3:8; Изх 6:8; Изх 12:25; Изх 12:26; Изх 23:23; Изх 33:2; Изх 34:11; И Н 12:8; И Н 24:11)6Seven days you shall eat unleavened bread, and on the seventh day there shall be a feast to the LORD. (Изх 12:15; Изх 12:16)7Unleavened bread shall be eaten for seven days; no leavened bread shall be seen with you, and no leaven shall be seen with you in all your territory.8You shall tell your son on that day, ‘It is because of what the LORD did for me when I came out of Egypt.’ (Изх 12:26)9And it shall be to you as a sign on your hand and as a memorial between your eyes, that the law of the LORD may be in your mouth. For with a strong hand the LORD has brought you out of Egypt. (Изх 12:14; Изх 12:24; Чис 15:39; Вт 6:8; Вт 11:18; Мт 23:5)10You shall therefore keep this statute at its appointed time from year to year. (Изх 12:14; Изх 12:17; Изх 12:24; Изх 12:43)11“When the LORD brings you into the land of the Canaanites, as he swore to you and your fathers, and shall give it to you, (Изх 13:5)12you shall set apart to the LORD all that first opens the womb. All the firstborn of your animals that are males shall be the LORD’s. (Изх 13:2)13Every firstborn of a donkey you shall redeem with a lamb, or if you will not redeem it you shall break its neck. Every firstborn of man among your sons you shall redeem. (Изх 34:20; Чис 3:46; Чис 3:47; Чис 18:15; Чис 18:16)14And when in time to come your son asks you, ‘What does this mean?’ you shall say to him, ‘By a strong hand the LORD brought us out of Egypt, from the house of slavery. (Изх 12:26; Изх 13:3)15For when Pharaoh stubbornly refused to let us go, the LORD killed all the firstborn in the land of Egypt, both the firstborn of man and the firstborn of animals. Therefore I sacrifice to the LORD all the males that first open the womb, but all the firstborn of my sons I redeem.’ (Изх 12:29; Изх 13:13)16It shall be as a mark on your hand or frontlets between your eyes, for by a strong hand the LORD brought us out of Egypt.” (Изх 13:9; Изх 13:14)
Pillars of Cloud and Fire
17When Pharaoh let the people go, God did not lead them by way of the land of the Philistines, although that was near. For God said, “Lest the people change their minds when they see war and return to Egypt.” (Изх 14:11; Изх 14:12; Неем 9:17; Пс 107:7)18But God led the people around by the way of the wilderness toward the Red Sea. And the people of Israel went up out of the land of Egypt equipped for battle. (Изх 14:2; Вт 32:10)19Moses took the bones of Joseph with him, for Joseph[1] had made the sons of Israel solemnly swear, saying, “God will surely visit you, and you shall carry up my bones with you from here.” (Бит 50:25; И Н 24:32; Д А 7:16; Евр 11:22)20And they moved on from Succoth and encamped at Etham, on the edge of the wilderness. (Изх 12:37; Чис 33:6)21And the LORD went before them by day in a pillar of cloud to lead them along the way, and by night in a pillar of fire to give them light, that they might travel by day and by night. (Изх 14:19; Изх 14:24; Изх 40:38; Чис 10:34; Чис 14:14; Вт 1:33; Неем 9:12; Неем 9:19; Пс 78:14; Пс 99:7; Пс 105:39; Ис 4:5; 1 Кор 10:1)22The pillar of cloud by day and the pillar of fire by night did not depart from before the people.