Влезте безплатно

Изход 12

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Тогава ГОСПОД каза на Моисей и Аарон в египетската земя: 2 Този ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината. (Изх 13:4; Вт 16:1) 3 Говорете на цялото израилско общество, като им кажете да си вземат на десетия ден от този месец всеки по едно агне, според броя на семействата, по едно агне за всяко семейство. 4 Но ако членовете на семейството са малко за агнето, тогава домакинът нека да покани най-близкия до къщата му съсед, като се съобразите с броя на хората; пресметнете за агнето според онова, което всеки може да изяде. 5 Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овцете или от козите да го вземете. (Лев 22:19; Мал 1:8; Мал 1:14; Евр 9:14; 1 Пет 1:19) 6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в домовете си, да го заколят привечер. (Лев 23:5; Чис 9:3; Чис 28:16; Вт 16:1; Вт 16:6) 7 После нека вземат от кръвта и сложат на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, където ще го ядат. 8 През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат. (Изх 34:25; Чис 9:11; Вт 16:3; 1 Кор 5:8) 9 Да не ядете от него сурово, нито варено във вода, а изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му. (Вт 16:7) 10 И да не оставите нищо от него до сутринта; ако остане нещо до сутринта, изгорете го в огън. (Изх 23:18; Изх 34:25) 11 И така да го ядете: препасани през кръста си, с обувките на краката си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, защото е Пасхата на Йехова. (Вт 16:5) 12 Защото в онази нощ ще мина през египетската земя и ще поразя всяко първородно същество в египетската земя – и човек, и животно; и ще извърша дела на съд против всички египетски богове; Аз съм Йехова. (Изх 6:2; Изх 11:4; Изх 11:5; Чис 33:4; Ам 5:17) 13 И кръвта на къщите, където сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя египетската земя, няма да ви постигне унищожителна напаст. 14 Онзи ден ще ви бъде за спомен и ще го пазите като празник на ГОСПОДА през всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде да го празнувате. (Изх 12:24; Изх 12:43; Изх 13:9; Изх 13:10; Лев 23:4; Лев 23:5; 4 Цар 23:21) 15 Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще вдигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия до седмия ден, онзи човек ще бъде изтребен от Израил. (Бит 17:14; Изх 13:6; Изх 13:7; Изх 23:15; Изх 34:18; Изх 34:25; Лев 23:5; Лев 23:6; Чис 9:13; Чис 28:17; Вт 16:3; Вт 16:8; 1 Кор 5:7) 16 На първия ден ще имате свято събрание и на седмия ден – друго свято събрание; никаква работа да не се върши през тези дни освен онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите. (Лев 23:7; Лев 23:8; Чис 28:18; Чис 28:25) 17 И така, да отпразнувате празника на безквасните хлябове, защото в същия този ден изведох племената ви от египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите този ден през всичките си поколения. (Изх 13:3) 18 От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове. (Лев 23:5; Чис 28:16) 19 Седем дни да не оставяте квас в къщите си, защото, който яде квасно, да бъде премахнат от обществото на израилтяните, бил той пришълец или местен. (Изх 23:15; Изх 34:18; Чис 9:13; Вт 16:3; 1 Кор 5:7; 1 Кор 5:8) 20 Нищо квасно да не ядете; където и да живеете, безквасни хлябове да ядете. 21 Тогава, на четиринадесетия ден от месеца, Моисей повика всички израилски старейшини и им каза: Идете и си вземете по едно агне според семействата си и заколете пасхалното агне. (Изх 12:3; Чис 9:4; И Н 5:10; 4 Цар 23:21; Езд 6:20; Мт 26:18; Мт 26:19; Мк 14:12; Лк 22:7) 22 После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която ще съберете в леген, и с кръвта, която е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на къщната врата, и никой от вас да не излиза от къщната си врата до сутринта. (Изх 12:7; Евр 11:28) 23 Защото ГОСПОД ще мине да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, ГОСПОД ще отмине вратата и няма да остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази. (Изх 12:12; Изх 12:13; 2 Цар 24:16; Ез 9:6; 1 Кор 10:10; Евр 11:28; Отк 7:3; Отк 9:4) 24 И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си. 25 Когато влезете в земята, която ГОСПОД ще ви даде според обещанието Си, ще пазите този обряд. (Изх 3:8; Изх 3:17) 26 А когато децата ви попитат: Какво искате да кажете с този обряд?, (Изх 13:8; Изх 13:14; Вт 32:7; И Н 4:6; Пс 78:6) 27 ще отговорите: Това е пасхално жертвоприношение за минаването на ГОСПОДА, Който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава народът се наведе и се поклони. (Изх 4:31; Изх 12:11) 28 И израилтяните отидоха и направиха, както ГОСПОД заповяда на Моисей и Аарон. (Евр 11:28) 29 Посреднощ ГОСПОД порази всяко първородно същество в египетската земя – от първородния на фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който беше в затвора, както и всяко първородно от добитъка. (Изх 4:23; Изх 11:4; Изх 11:5; Чис 8:17; Чис 33:4; Пс 78:51; Пс 105:36; Пс 135:8; Пс 136:10) 30 И фараонът стана през нощта, той и всичките му служители, и всички египтяни; и се понесе голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец. (Изх 11:6; Пр 21:13; Ам 5:17; Як 2:13) 31 Тогава фараонът повика Моисей и Аарон през нощта и каза: Станете и вие, и израилтяните, излезте изсред народа ми и идете, послужете на Йехова, както поискахте, (Изх 10:9; Изх 11:1; Пс 105:38) 32 подкарайте и овцете, и стадата си, както поискахте, и идете, и благословете и мен. (Бит 27:34; Изх 10:26) 33 Също египтяните настояваха пред народа, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си казаха: Ние всички измираме. (Бит 20:3; Изх 11:8; Пс 105:38) 34 И народът вдигна тестото си, преди още да е втасало, като носеха на рамена нощвите, обвити в дрехите си. 35 А израилтяните бяха постъпили, както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи; (Изх 3:22; Изх 11:2) 36 и ГОСПОД беше дал на народа да спечели доверието на египтяните, така че те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните. (Бит 15:14; Изх 3:21; Изх 3:22; Изх 11:3; Пс 105:37) 37 И така, израилтяните се вдигнаха от Рамзес за Сокхот, на брой около шестстотин хиляди мъже пешаци освен семействата. (Бит 12:2; Бит 46:3; Бит 47:11; Изх 38:26; Чис 1:46; Чис 11:21; Чис 33:3; Чис 33:5) 38 Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък – овце и говеда. 39 А от тестото, което носеха от Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше втасало, понеже ги пропъдиха от Египет и те нямаха време да си приготвят ястие. (Изх 6:1; Изх 11:1; Изх 12:33) 40 А времето, което израилтяните прекараха като пришълци в Египет, беше четиристотин и тридесет години. (Бит 15:13; Д А 7:6; Гал 3:17) 41 И в самия край на четиристотин и тридесетте години цялото ГОСПОДНЕ войнство излезе от египетската земя. (Изх 7:4; Изх 12:51) 42 Това е нощ, определена за бдения, защото ГОСПОД ги изведе от египетската земя; това е онази нощ, която всички израилтяни през всичките си поколения трябва особено да пазят за ГОСПОДА. (Вт 16:6) 43 И ГОСПОД каза на Моисей и Аарон: Ето закона за Пасхата: Никой чужденец да не яде от нея; (Чис 9:14) 44 обаче всеки роб, купен с пари, да яде от нея, след като бъде обрязан. (Бит 17:12; Бит 17:13) 45 Никой пришълец или наемник да не яде от нея. (Лев 22:10) 46 Вътре в къщата да бъде изядено агнето; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от него да не строшите. (Чис 9:12; Йн 19:33; Йн 19:36) 47 Цялото общество израилтяни да я пазят. (Изх 12:6; Чис 9:13) 48 И ако някой чужденец живее като заселник между теб и поиска да пази Пасхата на ГОСПОДА, нека се обрежат всичките му мъжки представители и тогава нека да я спазва; той ще бъде като местен жител. Но никой необрязан не бива да яде от нея. (Чис 9:14) 49 Един закон ще има за местния жител и за чужденеца, който е заселник между вас. (Чис 9:14; Чис 15:15; Чис 15:16; Гал 3:28) 50 И всички израилтяни направиха, както ГОСПОД заповяда на Моисей и Аарон. 51 И така, в същия онзи ден ГОСПОД изведе израилтяните от египетската земя според подразделенията на тяхното войнство. (Изх 6:26; Изх 12:41) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание

Изход 12

English Standard Version

от Crossway
1 The LORD said to Moses and Aaron in the land of Egypt, 2 “This month shall be for you the beginning of months. It shall be the first month of the year for you. (Изх 13:4; Изх 23:15; Изх 34:18; Вт 16:1) 3 Tell all the congregation of Israel that on the tenth day of this month every man shall take a lamb according to their fathers’ houses, a lamb for a household. (Изх 12:21) 4 And if the household is too small for a lamb, then he and his nearest neighbor shall take according to the number of persons; according to what each can eat you shall make your count for the lamb. 5 Your lamb shall be without blemish, a male a year old. You may take it from the sheep or from the goats, (Лев 22:19; Вт 17:1; Мал 1:8; Мал 1:14; Евр 9:14) 6 and you shall keep it until the fourteenth day of this month, when the whole assembly of the congregation of Israel shall kill their lambs at twilight.[1] (Изх 12:18; Лев 23:5; Чис 9:3; Чис 28:16; И Н 5:10; Езд 6:19) 7 “Then they shall take some of the blood and put it on the two doorposts and the lintel of the houses in which they eat it. (Изх 12:22) 8 They shall eat the flesh that night, roasted on the fire; with unleavened bread and bitter herbs they shall eat it. (Изх 23:18; Изх 34:25; Чис 9:11; Вт 16:3; 1 Кор 5:8) 9 Do not eat any of it raw or boiled in water, but roasted, its head with its legs and its inner parts. (Вт 16:7; 2 Лет 35:13) 10 And you shall let none of it remain until the morning; anything that remains until the morning you shall burn. (Изх 23:18; Изх 29:34; Изх 34:25; Лев 7:15; Вт 16:4) 11 In this manner you shall eat it: with your belt fastened, your sandals on your feet, and your staff in your hand. And you shall eat it in haste. It is the LORD’s Passover. (Изх 12:27; Лев 23:5; Вт 16:5; Лк 12:35; 1 Кор 5:7; Еф 6:14; 1 Пет 1:13) 12 For I will pass through the land of Egypt that night, and I will strike all the firstborn in the land of Egypt, both man and beast; and on all the gods of Egypt I will execute judgments: I am the LORD. (Изх 6:2; Изх 11:4; Изх 11:5; Изх 12:23; Чис 33:4; Ис 43:11) 13 The blood shall be a sign for you, on the houses where you are. And when I see the blood, I will pass over you, and no plague will befall you to destroy you, when I strike the land of Egypt. (Евр 11:28) 14 “This day shall be for you a memorial day, and you shall keep it as a feast to the LORD; throughout your generations, as a statute forever, you shall keep it as a feast. (Изх 12:24; Изх 12:43; Изх 13:9; Изх 13:10; 4 Цар 23:21) 15 Seven days you shall eat unleavened bread. On the first day you shall remove leaven out of your houses, for if anyone eats what is leavened, from the first day until the seventh day, that person shall be cut off from Israel. (Бит 17:14; Изх 13:6; Изх 13:7; Изх 23:15; Изх 34:18; Изх 34:25; Лев 23:6; Чис 9:13; Чис 28:17; Вт 16:3; Вт 16:8; 1 Кор 5:7; 1 Кор 5:8) 16 On the first day you shall hold a holy assembly, and on the seventh day a holy assembly. No work shall be done on those days. But what everyone needs to eat, that alone may be prepared by you. (Лев 23:7; Лев 23:8; Чис 28:18; Чис 28:25) 17 And you shall observe the Feast of Unleavened Bread, for on this very day I brought your hosts out of the land of Egypt. Therefore you shall observe this day, throughout your generations, as a statute forever. (Изх 7:4; Изх 12:51; Изх 13:3) 18 In the first month, from the fourteenth day of the month at evening, you shall eat unleavened bread until the twenty-first day of the month at evening. (Лев 23:5; Чис 28:16) 19 For seven days no leaven is to be found in your houses. If anyone eats what is leavened, that person will be cut off from the congregation of Israel, whether he is a sojourner or a native of the land. (Изх 12:15; Изх 12:48) 20 You shall eat nothing leavened; in all your dwelling places you shall eat unleavened bread.” 21 Then Moses called all the elders of Israel and said to them, “Go and select lambs for yourselves according to your clans, and kill the Passover lamb. (Изх 12:3) 22 Take a bunch of hyssop and dip it in the blood that is in the basin, and touch the lintel and the two doorposts with the blood that is in the basin. None of you shall go out of the door of his house until the morning. (Изх 12:7; Лев 14:6; Чис 19:18; Пс 51:7; Ис 26:20; Евр 9:19; Евр 11:28) 23 For the LORD will pass through to strike the Egyptians, and when he sees the blood on the lintel and on the two doorposts, the LORD will pass over the door and will not allow the destroyer to enter your houses to strike you. (Изх 12:12; Изх 12:22; Ез 9:6; Евр 11:28; Отк 7:3; Отк 9:4) 24 You shall observe this rite as a statute for you and for your sons forever. 25 And when you come to the land that the LORD will give you, as he has promised, you shall keep this service. (Изх 3:8; Изх 3:17) 26 And when your children say to you, ‘What do you mean by this service?’ (Изх 13:8; Изх 13:14; Вт 6:20; Вт 32:7; И Н 4:6; И Н 4:21; Пс 78:3) 27 you shall say, ‘It is the sacrifice of the LORD’s Passover, for he passed over the houses of the people of Israel in Egypt, when he struck the Egyptians but spared our houses.’” And the people bowed their heads and worshiped. (Изх 4:31; Изх 12:11) 28 Then the people of Israel went and did so; as the LORD had commanded Moses and Aaron, so they did. 29 At midnight the LORD struck down all the firstborn in the land of Egypt, from the firstborn of Pharaoh who sat on his throne to the firstborn of the captive who was in the dungeon, and all the firstborn of the livestock. (Изх 4:23; Изх 11:4; Изх 11:5; Чис 8:17; Чис 33:4; Пс 78:51; Пс 105:36; Пс 135:8; Пс 136:10) 30 And Pharaoh rose up in the night, he and all his servants and all the Egyptians. And there was a great cry in Egypt, for there was not a house where someone was not dead. (Изх 11:6; Ам 5:16; Ам 5:17) 31 Then he summoned Moses and Aaron by night and said, “Up, go out from among my people, both you and the people of Israel; and go, serve the LORD, as you have said. (Изх 10:9) 32 Take your flocks and your herds, as you have said, and be gone, and bless me also!” (Изх 10:24) 33 The Egyptians were urgent with the people to send them out of the land in haste. For they said, “We shall all be dead.” (Изх 6:1; Изх 11:1; Изх 11:8; Пс 105:38) 34 So the people took their dough before it was leavened, their kneading bowls being bound up in their cloaks on their shoulders. 35 The people of Israel had also done as Moses told them, for they had asked the Egyptians for silver and gold jewelry and for clothing. (Изх 3:22; Изх 11:2) 36 And the LORD had given the people favor in the sight of the Egyptians, so that they let them have what they asked. Thus they plundered the Egyptians. (Бит 15:14; Изх 3:21; Изх 11:3; Пс 105:37) 37 And the people of Israel journeyed from Rameses to Succoth, about six hundred thousand men on foot, besides women and children. (Бит 1:11; Бит 47:11; Изх 38:26; Чис 1:46; Чис 2:32; Чис 11:21; Чис 26:51; Чис 33:3; Чис 33:5) 38 A mixed multitude also went up with them, and very much livestock, both flocks and herds. (Лев 24:10; Лев 24:11; Чис 11:4; Неем 13:3) 39 And they baked unleavened cakes of the dough that they had brought out of Egypt, for it was not leavened, because they were thrust out of Egypt and could not wait, nor had they prepared any provisions for themselves. (Изх 12:33; Вт 16:3) 40 The time that the people of Israel lived in Egypt was 430 years. 41 At the end of 430 years, on that very day, all the hosts of the LORD went out from the land of Egypt. (Бит 15:13; Д А 7:6; Гал 3:17) 42 It was a night of watching by the LORD, to bring them out of the land of Egypt; so this same night is a night of watching kept to the LORD by all the people of Israel throughout their generations. (Вт 16:1) 43 And the LORD said to Moses and Aaron, “This is the statute of the Passover: no foreigner shall eat of it, 44 but every slave[2] that is bought for money may eat of it after you have circumcised him. (Бит 17:12; Бит 17:13) 45 No foreigner or hired worker may eat of it. (Лев 22:10) 46 It shall be eaten in one house; you shall not take any of the flesh outside the house, and you shall not break any of its bones. (Чис 9:12; Йн 19:36) 47 All the congregation of Israel shall keep it. (Изх 12:6) 48 If a stranger shall sojourn with you and would keep the Passover to the LORD, let all his males be circumcised. Then he may come near and keep it; he shall be as a native of the land. But no uncircumcised person shall eat of it. (Изх 12:19; Чис 9:14) 49 There shall be one law for the native and for the stranger who sojourns among you.” (Изх 12:48; Чис 9:14; Чис 15:15; Чис 15:16) 50 All the people of Israel did just as the LORD commanded Moses and Aaron. 51 And on that very day the LORD brought the people of Israel out of the land of Egypt by their hosts. (Изх 12:17; Изх 12:41; Д А 13:17) 

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) copyright ©2001 by Crossway Bibles, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV® ESV Text Edition: 2025. The ESV® text has been reproduced in cooperation with and by permission of Good News Publishers. Unauthorized reproduction of this publication is prohibited. All rights reserved.

The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®) is adapted from the Revised Standard Version of the Bible, copyright Division of Christian Education of the National Council of the Churches of Christ in the U.S.A. All rights reserved.