1След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония. (1 Кор 16:5; 1 Тим 1:3)2И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция3и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония. (Д А 9:23; Д А 23:12; Д А 25:3; 2 Кор 11:26)4И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците – Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия – Тихик и Трофим. (Д А 16:1; Д А 19:29; Д А 21:29; Д А 27:2; Еф 6:21; Кол 4:7; Кол 4:10; 2 Тим 4:12; 2 Тим 4:20; Тит 3:12)5А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;6и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни. (Изх 12:14; Изх 12:15; Изх 23:15; Д А 16:8; 2 Кор 2:12; 2 Тим 4:13)
Възкресяването на Евтих
7И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ. (Д А 2:42; Д А 2:46; 1 Кор 10:16; 1 Кор 11:20; 1 Кор 16:2; Отк 1:10)8А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани. (Д А 1:13)9И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.10Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него. (3 Цар 17:21; 4 Цар 4:34; Мт 9:24)11След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.12А момчето доведоха живо и много се утешиха.
Пътуването към Милит
13А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеша.14И когато се присъедини към нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.15И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия – пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия, на следващия ден дойдохме в Милет.16Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата. (Д А 2:1; Д А 18:21; Д А 19:21; Д А 21:4; Д А 21:12; 1 Кор 16:8)
Речта на Павел пред презвитерите в Ефес
17А от Милет прати в Ефес да повикат църковните презвитери.18И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас, (Д А 18:19; Д А 19:1; Д А 19:9; Д А 19:10)19в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите; (Д А 20:3)20как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите, (Д А 20:27)21като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос. (Мк 1:15; Лк 24:47; Д А 2:38; Д А 18:5)22И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, (Д А 19:21)23освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби. (Д А 9:16; Д А 21:4; Д А 21:11; 1 Сол 3:3)24Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат. (Д А 1:17; Д А 21:13; Рим 8:35; 2 Кор 4:1; 2 Кор 4:16; Гал 1:1; Кол 1:24; 2 Тим 4:7; Тит 1:3)25И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми. (Д А 20:38; Рим 15:23)26Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички; (Ез 33:9; Д А 18:6; 2 Кор 7:2)27защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля. (Лк 7:30; Йн 15:15; Йн 21:15; Д А 20:20; Еф 1:11)28Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. (Ис 53:12; Рим 3:25; 1 Кор 12:28; Еф 1:7; Еф 1:14; Кол 1:14; 1 Тим 4:16; Евр 9:12; Евр 9:14; 1 Пет 1:19; 1 Пет 5:2; Отк 5:9)29Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; (Мт 7:15; 2 Пет 2:1)30и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си. (1 Тим 1:20; 1 Йн 2:19)31Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. (Мт 25:13; Д А 19:10; Евр 13:7)32И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени. (Д А 9:31; Д А 26:18; Еф 1:18; Кол 1:12; Кол 3:24; Евр 9:15; Евр 13:9; 1 Пет 1:4)33Не съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого. (1 Цар 12:3; 1 Кор 9:12; 2 Кор 7:2; 2 Кор 11:9; 2 Кор 12:17)34Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. (Д А 18:3; 1 Кор 4:12; 1 Сол 2:9; 2 Сол 3:8)35Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, както Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава. (Лк 6:38; Лк 18:22; Рим 15:1; 1 Кор 9:12; 2 Кор 11:9; 2 Кор 11:12; 2 Кор 12:13; Еф 4:28; 1 Сол 4:11; 1 Сол 5:14; 2 Сол 3:8)36Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. (Д А 7:60; Д А 21:5)37И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха, (Бит 45:14; Бит 46:29)38наскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
1After the uproar ceased, Paul sent for the disciples, and after encouraging them, he said farewell and departed for Macedonia. (Д А 19:21)2When he had gone through those regions and had given them much encouragement, he came to Greece.3There he spent three months, and when a plot was made against him by the Jews[1] as he was about to set sail for Syria, he decided to return through Macedonia. (Д А 9:24; Д А 13:50; Д А 20:19)4Sopater the Berean, son of Pyrrhus, accompanied him; and of the Thessalonians, Aristarchus and Secundus; and Gaius of Derbe, and Timothy; and the Asians, Tychicus and Trophimus. (Д А 14:6; Д А 14:21; Д А 16:1; Д А 19:29; Д А 21:29; Еф 6:21; Кол 4:7; 2 Тим 4:12; 2 Тим 4:20; Тит 3:12)5These went on ahead and were waiting for us at Troas, (Д А 16:8; Д А 20:8; Д А 20:13)6but we sailed away from Philippi after the days of Unleavened Bread, and in five days we came to them at Troas, where we stayed for seven days. (Изх 12:14; Изх 12:15; Изх 23:15; Д А 12:3)
Eutychus Raised from the Dead
7On the first day of the week, when we were gathered together to break bread, Paul talked with them, intending to depart on the next day, and he prolonged his speech until midnight. (Мк 16:9; Йн 20:19; Д А 2:42; Д А 20:11; 1 Кор 10:16; 1 Кор 11:23; 1 Кор 11:24; 1 Кор 16:2; Отк 1:10)8There were many lamps in the upper room where we were gathered. (Д А 1:13; Д А 9:37; Д А 9:39)9And a young man named Eutychus, sitting at the window, sank into a deep sleep as Paul talked still longer. And being overcome by sleep, he fell down from the third story and was taken up dead. (4 Цар 1:2)10But Paul went down and bent over him, and taking him in his arms, said, “Do not be alarmed, for his life is in him.” (3 Цар 17:21; 4 Цар 4:34; Мт 9:23; Мт 9:24; Мк 5:39)11And when Paul had gone up and had broken bread and eaten, he conversed with them a long while, until daybreak, and so departed. (Д А 20:7)12And they took the youth away alive, and were not a little comforted.13But going ahead to the ship, we set sail for Assos, intending to take Paul aboard there, for so he had arranged, intending himself to go by land.14And when he met us at Assos, we took him on board and went to Mitylene.15And sailing from there we came the following day opposite Chios; the next day we touched at Samos; and[2] the day after that we went to Miletus.16For Paul had decided to sail past Ephesus, so that he might not have to spend time in Asia, for he was hastening to be at Jerusalem, if possible, on the day of Pentecost. (Д А 2:1; Д А 6:1; Д А 19:21; Д А 20:22; Д А 24:11; 1 Кор 16:8)