от Bulgarian Bible Society1Тогава Ефремовите синове казаха на Гедеон: Защо направи това? Защо не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И се караха разпалено с него. (Съд 12:1; 2 Цар 19:41)2А той им отговори: Какво съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовите баберки не са ли по-добри от Авиезеровия гроздобер?3Във вашите ръце Бог предаде мадиамските началници Орив и Зив; а какво съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им към него утихна, след като той каза това. (Съд 7:24; Съд 7:25; Пр 15:1; Фил 2:3)4Когато Гедеон дойде при Йордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него. Въпреки че бяха уморени, те продължиха преследването.5Там Гедеон каза на жителите на Сокхот: Дайте няколко хляба на народа, който върви след мене, защото са изнемощели; аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман. (Бит 33:17; Пс 60:6)6А сокхотските началници му казаха: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на войската ти? (1 Цар 25:11; 3 Цар 20:11)7А Гедеон отговори: Затова, когато ГОСПОД предаде Зевей и Салман в ръцете ни, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинни тръни и глогове. (Съд 8:16)8Оттам отиде във Фануил и каза на жителите му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже. (Бит 32:30; 3 Цар 12:25)9А той каза на фануилските мъже: Когато се върна с мир, ще съборя тази кула. (Съд 8:17; 3 Цар 22:27)10А Зевей и Салман бяха в Каркор заедно с войските си, около петнадесет хиляди души – само тези бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото сто и двадесет хиляди мъже, които си служеха с меч, бяха паднали в боя. (Съд 7:12)11Гедеон отиде при онези, които живееха в шатри на изток от Нова и Йогвея, и порази множеството, защото те не очакваха това нападение. (Чис 32:35; Чис 32:42; Съд 18:27; 1 Сол 5:3)12А Зевей и Салман избягаха; но той ги преследва и ги хвана, и разби цялата им войска. (Пс 83:11)13След това Гедеон, Йоасовият син, се върна от войната през възвишението на Херес.14И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го и той му описа началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.15Тогава Гедеон отиде при сокхотските мъже и им каза: Ето Зевей и Салман, за които ми се подигравахте: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на хората ти, че били изнемощели? (Съд 8:6)16И залови градските старейшини и събра пустинни тръни и глогове, и наказа с тях сокхотските мъже. (Съд 8:7)17Гедеон също събори и кулата на Фануил и изби градските мъже. (Съд 8:9; 3 Цар 12:25)18Тогава каза на Зевей и Салман: Какви бяха онези хора, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те. Всичките изглеждаха като царски синове. (Съд 4:6; Пс 89:12)19А Гедеон каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка. Заклевам се в живота на ГОСПОДА, ако ги бяхте оставили живи, аз не бих ви убил.20И каза на първородния си син Йетер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, понеже беше още млад.21Тогава Зевей и Салман казаха: Стани ти и ни нападни; защото според човека е и силата му. И така, Гедеон стана, уби Зевей и Салман и взе украшенията с форма на полумесец, които бяха на вратовете на камилите им. (Пс 83:11)22Тогава израилските мъже казаха на Гедеон: Владей над нас ти и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиам.23А Гедеон отговори: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас. ГОСПОД ще владее над вас. (1 Цар 8:7; 1 Цар 10:19; 1 Цар 12:12)24Гедеон обаче добави: Едно нещо ще поискам от вас – дайте ми всички обиците от плячката си. (Защото неприятелите, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обици.) (Бит 25:13; Бит 37:25; Бит 37:28)25А те отговориха: Ще ги дадем. И като простряха една дреха на земята, всеки хвърляше обиците от плячката си.26И теглото на златните обици, които Гедеон си поиска, беше хиляда и седемстотин златни сикъла освен украшенията с форма на полумесец, огърлиците и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен златните вериги, които бяха на вратовете на камилите им.27От тях Гедеон направи ефод, който постави в града си, в Офра. Там целият Израил блудстваше след ефода; и той стана примка на Гедеон и дома му. (Вт 7:16; Съд 6:24; Съд 17:5; Пс 106:39)28Така Мадиам беше покорен пред израилтяните и не повдигна повече глава. И земята беше спокойна четиридесет години в дните на Гедеон. (Съд 5:31)29Тогава Йероваал, Йоасовият син, отиде и заживя в дома си.30Гедеон имаше седемдесет синове, родени на самия него, защото имаше много жени. (Съд 9:2; Съд 9:5)31Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех. (Съд 9:1)32И Гедеон, Йоасовият син, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра Авиезерова. (Бит 25:8; Съд 6:24; Съд 8:27; Йов 5:26)33А когато Гедеон умря, израилтяните пак се обърнаха и блудстваха след ваалимите, поставиха си Ваалверит за бог. (Съд 2:17; Съд 2:19; Съд 9:4; Съд 9:46)34И израилтяните не си спомниха за ГОСПОДА, своя Бог, Който ги беше избавил от всичките им околни неприятели. (Пс 78:11; Пс 78:42; Пс 106:13; Пс 106:21)35Нито пък показаха благост към дома на Йероваал (Гедеон) в съответствие с всички добрини, които той беше сторил на Израил. (Съд 9:16; Екл 9:14; Екл 9:15)
Съдии 8
Верен
от Veren1А мъжете от Ефрем му казаха: Какво е това, което ни направи ти, като не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И много се караха с него.2А той им каза: Какво съм извършил сега аз в сравнение с вас? Пабиръкът на Ефрем не е ли по-добър от гроздобера на Авиезер?3Във вашите ръце Бог предаде владетелите на Мадиам – Орив и Зив. И какво съм могъл да извърша аз в сравнение с вас? Тогава гневът им се отвърна от него, когато той каза това нещо.4После Гедеон дойде при Йордан и го премина, той и тристата мъже, които бяха с него; бяха изтощени, но още преследваха врага.5И той каза на сокхотските мъже: Моля ви, дайте няколко хляба на народа, който ме следва, защото са изтощени, а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салмана.6А сокхотските началници му казаха: Ръцете на Зевей и на Салмана в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на войската ти?7А Гедеон каза: Затова, когато ГОСПОД предаде Зевей и Салмана в ръката ми, аз ще разкъсам плътта ви с тръните на пустинята и с бодилите!8И се изкачи оттам във Фануил и им говори по същия начин; но и фануилските мъже му отговориха така, както бяха отговорили сокхотските мъже[1].9Тогава той също говори на фануилските мъже и каза: Когато се върна в мир, ще съборя тази кула!10А Зевей и Салмана бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди души, всички, които бяха останали от цялата войска на източните жители; защото падналите бяха сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха меч.11И Гедеон се изкачи по пътя на онези, които живееха в шатри, на изток от Нова и Йогвея и разби войската, докато войската се чувстваше в безопасност.12А Зевей и Салмана побягнаха и той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевей и Салмана, и разби цялата войска.13Тогава Гедеон, синът на Йоас, се върна от войната от възвишението Херес.14И хвана един младеж от сокхотските мъже и го разпита. И той му написа имената на началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.15И той дойде при сокхотските мъже и каза: Ето тук Зевей и Салмана, за които ми се подиграхте и казахте: Ръцете на Зевей и Салмана в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на изтощените ти мъже?16И взе старейшините на града и тръни от пустинята и бодили и наказа с тях сокхотските мъже.17После събори кулата на Фануил и изби градските мъже.18И каза на Зевей и Салмана: Какви бяха онези мъже, които убихте в Тавор? А те отговориха: Като теб, такива бяха; всеки приличаше на царски син.19А той каза: Това бяха братята ми, синовете на майка ми. Жив е ГОСПОД – ако ги бяхте оставили живи, нямаше да ви убия!20И каза на Етер, първородния си: Стани, убий ги! Но младежът не изтегли меча си, защото се страхуваше, понеже беше още младеж.21А Зевей и Салмана казаха: Стани ти и ни нападни, защото какъвто е човекът, такава е и силата му. И Гедеон стана и уби Зевей и Салмана, и взе полумесеците, които бяха на вратовете на камилите им.22Тогава израилевите мъже казаха на Гедеон: Владей над нас – и ти, и синът ти, и синът на сина ти – защото ни освободи от ръката на Мадиам!23А Гедеон им каза: Няма аз да владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; ГОСПОД ще владее над вас.24И Гедеон им каза: Ще ви помоля една молба: нека всеки от вас ми даде обиците от плячката си; защото те имаха златни обици, понеже бяха исмаиляни.25А те отговориха: Ще ти дадем на драго сърце. И постлаха една дреха и всеки хвърляше в нея обиците от плячката си.26И теглото на златните обици, които той поиска, беше хиляда и седемстотин сикъла злато, освен полумесеците, медальоните и пурпурните дрехи, които бяха на мадиамските царе, и освен огърлиците, които бяха на вратовете на камилите им.27И Гедеон направи от тях ефод и го постави в града си, в Офра[2]. И там целият Израил блудства след него; и той стана примка за Гедеон и за дома му.28Така Мадиам беше покорен пред израилевите синове и вече не надигна глава. И в дните на Гедеон земята имаше спокойствие в продължение на четиридесет години.29И Ероваал, синът на Йоас, отиде и живя в дома си.30А Гедеон имаше седемдесет сина, които бяха излезли от семенниците му, защото имаше много жени.31Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.32И Гедеон, синът на Йоас, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра[3] на авиезерците.33И щом Гедеон умря, израилевите синове отново блудстваха с ваалимите и направиха Ваалверит свой бог.34И израилевите синове не си спомниха ГОСПОДА, своя Бог, който ги беше избавил от ръцете на всичките им врагове отвсякъде.35И не оказаха милост на дома на Ероваал, който е Гедеон, според цялото добро, което той беше направил на Израил.