от Bulgarian Bible Society1Поради това, като не можехме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина,2и изпроводихме Тимотея, наш брат и Божий служител и наш сътрудник в Христовото благовестие, за да ви укрепи и утеши във вярата ви, (Д А 16:1)3та да се не смущава никой в тия скърби; защото сами знаете, че за това сме отредени. (2 Тим 3:12)4Защото ние, и когато бяхме при вас, предсказвахме ви, че ще страдаме, както се и случи, и вие знаете.5Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд.6Но сега, след като от вас дойде Тимотей при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, и че винаги имате добър спомен за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас, –7ние, при всичката ни скръб и нужда, се утешихме за вас, братя, с вашата вяра;8защото ние сме живи сега, когато вие стоите в Господа.9Каква благодарност, наистина, можем да въздадем Богу за вас, за всичката радост, с която се радваме поради вас пред нашия Бог,10като денем и нощем твърде усърдно се молим, за да видим лицето ви и да допълним недостига на вашата вяра! (Рим 1:10)11А Сам Бог и Отец наш и Господ наш Иисус Христос да насочи пътя ни към вас.12Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, каквато имаме и ние към вас,13за да утвърди сърцата ви да бъдат непорочни в светост пред Бога и Отца нашего, при дохождането на Господа нашего Иисуса Христа с всичките Му светии. Амин. (1 Кор 1:8; Фил 1:10; 1 Сол 5:23)