от Bulgarian Bible Society1Павел и Тимотей, раби Иисус Христови, – до всички в Христа Иисуса светии, които се намират във Филипи, с епископи и дякони:2благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.3Благодаря на моя Бог, колчем си спомня за вас, (1 Сол 1:2)4(като винаги във всяка моя молитва се моля с радост за всинца ви,)5именно, за вашето участие в благовестието от първия ден дори досега,6като съм уверен в това, че Тоя, Който почна у вас доброто дело, ще го върши дори до деня на Иисуса Христа, (Йн 6:29; 1 Сол 1:3)7както е и право да мисля това за всинца ви, защото ви имам на сърце, и кога съм в окови, и кога защищавам и утвърждавам благовестието, понеже всички вие ми сте съучастници в благодатта.8Бог ми е свидетел, колко много обичам всинца ви с любовта Иисус Христова.9И моля се, щото вашата любов все повече и повече да изобилва чрез познание и разбиране на всичко,10за да различавате, що е по-добро, та да бъдете чисти и без препънка в деня Христов, (1 Сол 5:23)11изпълнени с плодове на правда, дарувани чрез Иисуса Христа, за слава и похвала Божия. (Мт 5:16; Йн 15:8)12Желая, братя, да знаете, че тия неща, които ми се случиха, спомогнаха за поголям успех на благовестието,13тъй че моите в Христа окови станаха известни на цялата претория и на всички други, (Д А 21:11)14и повечето от братята на Господа, насърчени от моите окови, почнаха по-смело, без страх да проповядват словото Божие. (Еф 3:13)15Някои, наистина, от завист и обич към препирня, проповядват Христа, а други – от добро разположение. (2 Кор 2:17)16Едните от желание да се препират проповядват Христа нечисто, като мислят, че увеличават тежината на оковите ми;17другите пък проповядват от любов, като знаят, че аз съм поставен да защищавам благовестието.18Но що от това? Както и да бъде, било престорено, било искрено, Христос се проповядва; затова се радвам, и ще се радвам,19защото зная, че това ще ми послужи за спасение с вашата молитва и чрез съдействие на Духа Иисус Христов,20според както очаквам с нетърпение и се надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми – било чрез живот, било чрез смърт.21Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка. (Гал 2:20)22Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная.23Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро; (2 Кор 5:8)24но да оставам в плътта е потребно за вас.25И аз това с увереност зная, че ще остана и ще пребъда с всички ви за ваш успех и радост във вярата,26та похвалата ви в Христа Иисуса да се умножава чрез мене, кога дойда повторно при вас. (2 Кор 1:14; Фил 2:16)27Само живейте достойно за Христовото благовестие, та, дойда ли и ви видя, или отсъствувам, да чуя за вас, че стоите в един дух, като се подвизавате единодушно за евангелската вяра, (Еф 4:1; Кол 1:10; 1 Сол 2:12)28и не се стряскайте в нищо от противниците: това е тям доказателство за погибел, а вам – за спасение. И това е от Бога, (Лк 12:4)29защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него, (Д А 5:41)30като се подвизавате със същия подвиг, какъвто видяхте у мене и сега чувате за мене. (1 Сол 2:2)