от Bulgarian Bible Society1Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита.2А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, – да не би да тичам, или да съм тичал напразно. (Фил 2:16)3Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже. (Д А 16:3)4Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят, (Гал 4:3)5тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието.6А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха. (Вт 10:17; 2 Лет 19:7; Йов 34:19; Д А 10:34; Рим 2:11; Еф 6:9)7Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру – на обрязаните (Д А 9:15)8(понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците),9и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните,10като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно. (Д А 24:17; Рим 15:26; 1 Кор 16:1; 2 Кор 9:1)11А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане.12Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните. (Д А 21:20)13Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.14Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски? (Д А 10:28)15Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците;16обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. (Д А 13:38; Гал 3:11; Тит 3:7)17Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! (Рим 3:19; Рим 3:24)18Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник:19чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, (Рим 7:6; 2 Кор 5:15; 1 Пет 4:2)20и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. (Рим 6:6; Тит 2:14)21Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря. (Гал 5:2; Евр 7:11)