от Bulgarian Bible Society1След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.2И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,3искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;4и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.5Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.6И той бързо слезе и Го прие с радост.7И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.8А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. (Изх 22:1)9Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,10понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото. (Мт 18:11)11А когато те слушаха това, прибави една притча, – понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, –12и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне; (Мт 25:14)13и като повика десет свои слуги, даде им десет мини[1] и им рече: търгувайте, докле се завърна.14Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.15И когато се той завърна, след кат е прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.16Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.17И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града. (Лк 16:10)18Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.19Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.20Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,21понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.22Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял; (Йов 15:6; Мт 12:37)23тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?24И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.25(И му рекоха: господарю, той има десет мини!)26Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; (Мт 13:12; Мт 25:29; Мк 4:25; Лк 8:18)27а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен. (Мт 22:7)28Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.29И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици (Мт 21:1; Мк 11:1)30и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.31И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.32Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.33А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?34Те отговориха: то е потребно Господу.35И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса. (Мт 21:7; Мк 11:7; Йн 12:14)36И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.37А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,38като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините! (Пс 117:2; Лк 2:14; Еф 2:14)39И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.40Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат. (Ав 2:11)41И когато се приближи и видя града, заплака за него42и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,43понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, (Ис 29:3; Ер 6:6; Ез 21:22; Мт 22:7; Лк 21:6)44и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.45И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него, (Мт 21:12; Мк 11:15; Йн 2:15)46и им казваше: писано е: „домът Ми е дом за молитва“, а вие го направихте разбойнишки вертеп. (3 Цар 8:29; Ис 56:7; Ер 7:11)47И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият,48и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше.