от Bulgarian Bible Society1Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом, (Рим 12:12; Еф 6:18; 1 Сол 5:17)2като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше.3В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми.4Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам,5но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.6И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия!7Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити? (Пс 9:19; Лк 11:9; Отк 6:10)8Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?9Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча: (Лк 16:15)10двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.11Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: (Ис 58:3; Отк 3:17)12постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.13А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!14Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат. (Йов 22:29; Пр 29:23; Мт 23:12; Лк 14:11)15Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им. (Мт 19:13; Мк 10:13)16Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. (Мт 18:3; Мт 19:14; 1 Кор 14:20; 1 Пет 2:2)17Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.18И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? (Мт 19:16; Мк 10:17)19А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;20знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. (Изх 20:12; Вт 5:17)21А той рече: всичко това съм опазил от младини.22Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене. (1 Тим 6:18)23А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.24Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! (Пр 11:28; Мт 19:23; Мк 10:23; 1 Тим 6:9)25Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.26Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?27Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.28Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. (Мт 19:27; Мк 10:28)29Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,30и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.31И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците: (Пс 21:7; Мт 20:18; Мк 10:33)32понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят, (Ис 53:7)33ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне.34Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното.35А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; (Мт 20:29; Мк 10:46)36и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?37Обадиха му, че Иисус Назорей минава.38Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!39Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!40Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го:41какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.42Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.43И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.