от Bulgarian Bible Society1А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,2скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.3Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата? (Чис 30:3; Екл 5:3)4Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.5Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.6А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го.7След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило.8А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова.9Но Петър и каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.10И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа и.11И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.12А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов. (Д А 2:43; Рим 5:19)13От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.14А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени, (Д А 2:47; Д А 11:21)15тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.16Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха.17Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,18туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.19Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:20идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот. (Йн 6:68)21Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.22Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха23и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.24Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.25Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.26Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;27а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:28не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек. (Мт 27:25; Д А 2:22; Д А 3:13; Д А 4:18)29А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци. (Д А 4:19)30Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво. (Д А 3:15)31Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете. (Д А 2:33; Д А 4:12; 1 Йн 2:1)32За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват. (Йн 15:26; Д А 3:15)33Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.34Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;35а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.36Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха. (Д А 21:38)37След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха. (Лк 2:2)38И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; (Мт 15:13)39ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци. (Лк 21:15)40Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.41А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса. (Мт 5:10; 2 Кор 6:10; 2 Кор 12:10; Евр 10:34; Як 1:2; 1 Пет 4:13)42И всеки ден в храма и но къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.