от Bulgarian Bible Society1В това време филистимците събраха войските си за война, за да воюват с Израиля. И Анхус рече на Давида: да ти бъде известно, че ти ще тръгнеш с мене в опълчението, ти и твоите люде. (1 Цар 29:1)2И Давид рече на Анхуса: сега ще узнаеш, какво ще стори твоят раб. Анхус пък каза на Давида: затова ще те направя пазител на моята глава през всичко време.3Самуил бе умрял, и оплакваха го всички израилтяни и го погребаха в Рама, в неговия град. А Саул беше изгонил магьосниците и гадателите из страната. (Лев 20:27; Вт 18:11; 1 Цар 25:1)4Събраха се филистимците и отидоха, та разположиха стан в Сонам; събра и Саул целия народ израилски и разположиха стан в Гелвуя. (И Н 19:18; 1 Цар 31:1)5И Саул видя филистимския стан и се уплаши, и силно му трепна сърцето.6Тогава Саул попита Господа; но Господ му не отговаряше ни насъне, ни чрез урим, ни чрез пророците. (1 Цар 28:15; Ез 14:3)7И рече Саул на слугите си: намерете ми жена магьосница, и аз ще ида при нея и ще я попитам. И отговориха му неговите слуги: тук в Аендор има жена магьосница. (Лев 20:27; Вт 18:11)8И съблече Саул дрехите си и облече други, и тръгна той и двама души с него и дойдоха при жената нощя. И рече и Саул: моля те, поврачувай ми, и извикай ми, когото ти кажа. (1 Лет 10:13)9Но жената му отговори: ти знаеш какво стори Саул, как той изгони из страната магьосниците и гадателите; защо туряш примка на душата ми, за да ме погубиш?10И Саул и се закле в Господа, думайки: жив ми Господ! няма да ти се случи нищо лошо за това.11Тогава жената попита: а кого да ти извикам? Той отговори: Самуила ми извикай. (Ис 8:19)12И жената видя Самуила и високо извика; и жената се обърна към Саула и рече: защо ме излъга? Ти си Саул.13Царят и каза: не бой се; (кажи,) какво виждаш? Жената отговори: виждам, като че ли бог да излиза от земята.14Какъв е той наглед? попита я Саул. Тя отговори: излиза от земята престарял мъж, облечен в дълга дреха. Тогава Саул узна, че това е Самуил, падна ничком на земята и се поклони.15И Самуил рече на Саула: защо ме безпокоиш да излизам? И Саул отговори: много ми е мъчно; филистимците воюват против мене, а Бог отстъпи от мене и вече не ми отговаря ни чрез пророци, ни насън (ни във видение); затова те извиках, за да ме научиш, какво да правя. (1 Лет 10:13)16Самуил отговори: а защо питаш мене, когато Господ е отстъпил от тебе и е станал твой враг?17Господ ще направи това, що бе говорил чрез мене: ще отнеме Господ царството от ръцете ти и ще го даде на твоя ближен, на Давида. (1 Цар 15:28)18Понеже ти не послуша гласа Господен и не изпълни яростния Му гняв върху Амалика, Господ и върши това над тебе сега. (1 Цар 13:13; 1 Цар 15:19)19Господ ще предаде Израиля наедно с тебе във филистимски ръце: утре ти и твоите синове ще бъдете с мене, а стана израилски Господ ще предаде във филистимски ръце. (Сир 46:20)20Тогава Саул изведнъж падна с цялото си тяло на земята, понеже се много уплаши от думите на Самуила; при това и сила нямаше в него, защото не беше ял хляб целия оня ден и цялата нощ.21Тогава оная жена се приближи до Саула и видя, че той се беше много уплашил, и рече: ето рабинята ти послуша гласа ти, изложи живота си на опасност и изпълни заповедта, която ти ми даде;22сега, моля, послушай и ти гласа на твоята рабиня: аз ще ти предложа къшей хляб, хапни си, и ще имаш сила, кога тръгнеш на път.23Но той отказа, като рече: не ща да ям. И почнаха да го придумват слугите му, а също и жената; и той послуша гласа им, стана от земята и седна на леглото.24А жената имаше вкъщи угоено теле, и побърза, та го закла, взе брашно, па замеси и опече погача,25и предложи на Саула и на слугите му, и те похапнаха, станаха и заминаха същата нощ.
1A cette époque-là, les Philistins rassemblèrent leurs troupes et formèrent une armée pour faire la guerre à Israël. Akish dit à David: «Tu dois savoir que vous ferez cette campagne avec moi, toi et tes hommes.»2David répondit à Akish: «Eh bien! Tu verras ce que ton serviteur fera.» Akish dit à David: «Eh bien! Je t'établirai pour toujours comme mon garde du corps.»3Samuel était mort. Tout Israël l'avait pleuré et on l'avait enterré à Rama, dans sa ville. Saül avait supprimé du pays ceux qui invoquaient les esprits et les spirites.4Les Philistins se rassemblèrent et vinrent installer leur camp à Sunem. Saül rassembla tout Israël et ils établirent leur camp à Guilboa.5A la vue du camp des Philistins, Saül fut rempli de peur et son cœur trembla violemment.6Il consulta l'Eternel, mais l'Eternel ne lui répondit pas, ni par des rêves, ni par l'urim ni par les prophètes.7Saül dit alors à ses serviteurs: «Cherchez-moi une femme capable d'invoquer les esprits et j'irai la consulter.» Ses serviteurs lui dirent: «A En-Dor il y a une femme capable d'invoquer les esprits.»8Alors Saül se déguisa en enfilant d'autres vêtements et partit avec deux hommes. Ils arrivèrent de nuit chez la femme. Saül lui dit: «Pratique donc la divination pour moi en invoquant un mort, en faisant monter pour moi celui que je t'indiquerai.»9La femme lui répondit: «Tu sais ce que Saül a fait, la manière dont il a fait disparaître du pays ceux qui sont capables d'invoquer les esprits et les spirites. Pourquoi donc tends-tu un piège à ma vie? Veux-tu me faire mourir?»10Saül lui jura par l'Eternel: «L'Eternel est vivant! Il ne t'arrivera aucun mal pour cela.»11La femme demanda: «Qui veux-tu que je fasse monter pour toi?» Il répondit: «Fais-moi monter Samuel.»12Lorsque la femme vit Samuel, elle poussa un grand cri et dit à Saül: «Pourquoi m'as-tu trompée? Tu es Saül!»13Le roi lui dit: «N'aie pas peur! Dis-moi plutôt ce que tu vois.» La femme dit à Saül: «Je vois un dieu monter de la terre.»14Il lui dit: «Quelle est son apparence?» Elle répondit: «C'est un vieillard qui monte et il est enveloppé d'un manteau.» Saül comprit alors que c'était Samuel et il s'inclina le visage contre terre et se prosterna.15Samuel dit à Saül: «Pourquoi as-tu troublé mon repos en me faisant monter?» Saül répondit: «Je suis dans une grande détresse: les Philistins me font la guerre et Dieu s'est détourné de moi. Il ne m'a répondu ni par les prophètes ni par des rêves. Je t'ai appelé pour que tu me fasses connaître ce que je dois faire.»16Samuel dit: «Pourquoi donc me consultes-tu, puisque l'Eternel s'est détourné de toi et qu'il est devenu ton ennemi?17L'Eternel te traite comme je te l'avais annoncé de sa part: il a arraché la royauté de tes mains et l'a donnée à un autre, à David.18Tu n'as pas obéi à l'Eternel, tu n'as pas fait sentir à Amalek l'ardeur de sa colère. Voilà pourquoi l'Eternel te traite aujourd'hui de cette manière.19L'Eternel livrera même Israël avec toi entre les mains des Philistins. Demain, tes fils et toi, vous serez avec moi et l'Eternel livrera le camp d'Israël entre les mains des Philistins.»20Aussitôt Saül tomba à terre de tout son long. Les paroles de Samuel le remplissaient d'épouvante. De plus, il manquait de force, car il n'avait pris aucune nourriture de toute la journée et de toute la nuit.21La femme s'approcha de Saül et, le voyant très effrayé, elle lui dit: «Ta servante t'a écouté. J'ai risqué ma vie en obéissant aux paroles que tu m'as dites.22Ecoute maintenant, toi aussi, ta servante: laisse-moi t'offrir un morceau de pain à manger. Ainsi, tu auras la force de te remettre en route.»23Mais Saül refusa et déclara: «Je ne mangerai pas.» Ses serviteurs, et même la femme, insistèrent et il les écouta. Il se leva de terre et s'assit sur le lit.24La femme avait chez elle un veau gras, qu'elle s'empressa de tuer. Elle prit de la farine, la pétrit et fit cuire des pains sans levain.25Elle déposa le tout devant Saül et ses serviteurs, et ils mangèrent. Puis ils se levèrent et partirent la nuit même.