от Bulgarian Bible Society1Филистимците събраха цялото си опълчение в Афек, а израилтяните се разположиха на стан при извора, що е в Изреел. (1 Цар 28:1)2Князете филистимски вървяха със стотините и хилядите, а Давид и людете му вървяха отзади с Анхуса.3И думаха князете филистимски: какви са тези евреи? Анхус отговаряше на князете филистимски нима не знаете, че това е Давид, раб на Саула, цар израилски? Той е вече при мене повече от година, и аз не намерих в него нищо лошо, откак е дошъл, доднес. (1 Цар 27:7)4И възнегодуваха против него князете филистимски и му рекоха: отпрати тоя човек; нека си седи на мястото, което си му отредил, за да не отива с нас на война и да не стане наш противник във войната. С какво може той да умилостиви господаря си, ако не с главите на тия мъже? (1 Лет 12:19)5Не е ли това оня Давид, комуто пееха по хората, думайки: Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди? (1 Цар 18:7; Сир 47:7)6И Анхус повика Давида и му рече: жив Господ! Ти си честен, и на очите ми би било приятно, да излизаш и да влизаш с мене в опълчението; защото аз не съм забелязал в тебе нищо лошо, откак си дошъл при мене дори доднес; но в очите на князете ти не си добър.7Затова, върни се сега, иди си смиром и не дразни князете филистимски.8Но Давид рече на Анхуса: какво съм сторил и какво си намерил у твоя раб, откак съм пред лицето ти и доднес? Защо да не ида и да не воювам с враговете на моя господар, царя? (1 Цар 20:1)9Анхус отговори на Давида: бъди уверен, че в моите очи ти си добър като ангел Божий; но князете филистимски рекоха: нека не идва той с нас на война. (2 Цар 14:17)10Затова стани утре рано, ти и слугите на господаря ти, които са дошли с тебе (и идете на мястото, което съм ви отредил, и недей има лоша мисъл на сърцето си, защото пред мене ти си добър); станете утре рано и, щом се съмне, вървете.11И Давид стана, той и людете му, за да тръгнат рано сутринта и да се върнат в земята Филистимска. А филистимците отидоха (на война) в Изреел. (1 Цар 27:7)
1Les Philistins rassemblèrent toutes leurs troupes à Aphek, et Israël installa son camp près de la source de Jizreel.2Les princes des Philistins s'avancèrent avec leurs centaines et leurs milliers, tandis que David et ses hommes marchaient à l'arrière-garde avec Akish.3Les princes des Philistins dirent: «Que font ici ces Hébreux?» Akish leur répondit: «N'est-ce pas David, le serviteur de Saül, roi d'Israël? Il y a longtemps qu'il est avec moi et je n'ai rien trouvé à lui reprocher depuis son arrivée jusqu'à aujourd'hui.»4Mais les princes des Philistins s'irritèrent contre Akish et lui dirent: «Renvoie cet homme! Qu'il retourne là où tu l'as installé et ne descende pas avec nous sur le champ de bataille. Il risquerait d'être un ennemi pour nous pendant le combat. Comment cet homme pourrait-il rentrer en grâce auprès de son maître, si ce n'est en lui apportant la tête de nos hommes?5N'est-ce pas en l'honneur de ce David que l'on chantait en dansant: ‘Saül a frappé ses 1000, et David ses 10'000’?»6Akish appela David et lui dit: «L'Eternel est vivant! Tu es un homme droit et j'aime te voir aller et venir avec moi dans le camp, car je n'ai rien trouvé de mal en toi depuis ton arrivée chez moi jusqu'à aujourd'hui. Mais tu ne plais pas aux princes.7Repars donc, va-t'en en paix, pour ne rien faire qui déplaise aux princes des Philistins.»8David dit à Akish: «Mais qu'ai-je fait et qu'as-tu trouvé chez moi, ton serviteur, depuis que je suis avec toi jusqu'à aujourd'hui, pour que je ne puisse pas aller combattre les ennemis de mon seigneur le roi?»9Akish répondit à David: «Je le sais bien, car tu me plais autant qu'un ange de Dieu. Mais les princes des Philistins refusent que tu montes avec eux au combat.10Par conséquent lève-toi de bon matin, ainsi que les serviteurs de ton maître qui sont venus avec toi. Levez-vous de bon matin et partez dès qu'il fera jour.»11David et ses hommes se levèrent de bonne heure pour partir dès le matin et retourner dans le pays des Philistins. Quant aux Philistins, ils montèrent à Jizreel.