от Bulgarian Bible Society1И Давид рече в сърцето си: ще падна някога в ръцете на Саула; за мене нищо по-добро, освен да побягна във филистимската земя; и Саул ще престане да ме търси вече по всички Израилски предели, и аз ще се избавя от ръцете му.2И Давид стана и отиде, той и шестстотин мъже, които бяха с него, при гетския цар Анхуса, син Моахов. (1 Цар 21:10)3И Давид живееше при Анхуса в Гет, той и людете му, всеки с челядта си. Давид и двете му жени – изреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша Навалова жена. (1 Цар 25:39; 1 Цар 30:5)4Обадиха на Саула, че Давид побягнал в Гет, и той вече го не търси.5И Давид рече на Анхуса: ако съм спечелил благоволение в очите ти, нека ми бъде дадено място в един малък град, и аз ще живея там; защо твоят раб да живее в царския град заедно с тебе?6Тогава Анхус му даде Секелаг; затова Секелаг и остана за царете иудейски доднес. (И Н 15:31; 1 Цар 29:4)7Всичкото време, което Давид прекара във филистимската страна, беше година и четири месеца. (1 Цар 29:3)8И Давид излизаше с людете си и нападаше гесурци и гирзейци и амаликитци, които отдавна наседяха тая страна до Сур и дори до Египетската земя. (И Н 12:5; И Н 13:17)9И Давид опустошаваше оная страна и не оставяше живи ни мъже, ни жени, и откарваше овци и волове, и осли и камили и дрехи, и се завръщаше и дохаждаше при Анхуса. (Вт 25:19)10И Анхус попита Давида: къде нападнахте сега? Давид отговори: към юг на Иудея, към юг на Иерахмеел и към юг на Кенея.11И Давид не оставяше живи ни мъже, ни жени, и не ги довеждаше в Гет, думайки: те могат да ни наклеветят, като кажат: това и това стори Давид, и такива му са постъпките през всичко време, докле живееше във филистимската страна.12И Анхус се довери на Давида, като си каза: той стана омразен на народа си Израиля и ще ми бъде слуга довека.
1David se dit: «Je serai un jour supprimé par Saül. Je n'ai rien de mieux à faire que de me réfugier au pays des Philistins afin que Saül renonce à me chercher encore dans tout le territoire d'Israël. Ainsi, je lui échapperai.»2David se leva avec ses 600 compagnons, et ils passèrent chez Akish, fils de Maoc, roi de Gath.3David et ses hommes restèrent à Gath vers Akish. Ils avaient chacun leur famille et David avait ses deux femmes, Achinoam de Jizreel et Abigaïl de Carmel, la femme de Nabal.4Informé que David s'était enfui à Gath, Saül cessa de le chercher.5David dit à Akish: «Si j'ai trouvé grâce à tes yeux, qu'on me donne dans l'une des villes du pays un endroit où je puisse habiter. Pourquoi ton serviteur habiterait-il avec toi dans la ville royale?»6Ce jour-là, Akish lui donna Tsiklag. C'est pourquoi Tsiklag a appartenu aux rois de Juda jusqu'à aujourd'hui.7David resta dans le pays des Philistins durant un an et quatre mois.8David et ses hommes montaient et faisaient des raids chez les Gueshuriens, les Guirziens et les Amalécites. Ces nations habitaient la région depuis l'Antiquité, du côté de Shur et jusqu'en Egypte.9David dévasta cette région. Il ne laissait en vie ni homme ni femme et il enlevait les brebis, les bœufs, les ânes, les chameaux et les vêtements avant de retourner chez Akish.10Akish demandait: «Où avez-vous fait vos coups aujourd'hui?» David répondait: «Dans le sud de Juda, des Jerachmeélites et des Kéniens.»11David ne laissait ni homme ni femme en vie pour les amener à Gath. Il pensait en effet: «Ils pourraient parler contre nous et dire: ‘Voilà ce que David a fait.’» Ce fut sa manière d'agir durant tout le temps où il habita dans le pays des Philistins.12Akish se fiait à David et se disait: «Il provoque le dégoût d'Israël, son peuple, et il sera pour toujours mon serviteur.»