1Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете[1], (задето послуша всички думи на устата ми;)2покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име. (Пс 144:1)3В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.4Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста, (Пс 67:8; Ис 6:3)5и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.6Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава. (Пс 112:6)7Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси. (Пс 36:13)8Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.
1Sur les bords des fleuves de Babylone, nous étions assis et nous pleurions en nous souvenant de Sion.2Nous avions suspendu nos harpes aux saules du voisinage.3Là, ceux qui nous avaient déportés nous demandaient des chants, nos oppresseurs nous demandaient de la joie: «Chantez-nous quelques-uns des chants de Sion!»4Comment chanterions-nous les chants de l'Eternel sur une terre étrangère?5Si je t'oublie, Jérusalem, que ma main droite m'oublie!6Que ma langue reste collée à mon palais, si je ne me souviens plus de toi, si je ne place pas Jérusalem au-dessus de toutes mes joies!7Eternel, souviens-toi des Edomites! Le jour de la prise de Jérusalem, ils disaient: «Rasez-la, rasez-la jusqu'aux fondations!»8Toi, ville de Babylone, tu seras dévastée. Heureux celui qui te rendra le mal que tu nous as fait!9Heureux celui qui prendra tes enfants pour les écraser contre un rocher!