от Bulgarian Bible Society1Славете Господа; призовавайте Неговото име; разгласявайте между народите делата Му; (1 Лет 16:8; Ис 12:4)2възпейте Го и пейте Му; разказвайте за всички Негови чудеса. (Пс 70:6)3Хвалете се с Неговото свето име: да се весели сърцето на ония, които търсят Господа. (Пс 33:4)4Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му.5Спомняйте си чудесата Му, които е сторил, личбите Му и съдбите от устата Му,6вие, семе Авраамово, Негови раби, синове Иаковови, Негови избраници.7Той е Господ, Бог наш: Неговите съдби са по цяла земя.8Той вечно помни завета Си, словото, що е заповядал в хиляди родове, (Изх 2:24; Д А 7:5)9що е завещал на Авраама, и клетвата Си на Исаака, (Бит 17:2; Бит 26:3; Лк 1:73; Евр 6:13)10и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю, (Бит 13:15)11думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие.12Когато те бяха още малко на брой, твърде малко, и бяха пришълци в нея13и преминаваха от народ в народ, от царство у друго племе, – (Бит 13:8; Евр 11:8)14никому не позволяваше да ги обижда и на царете за тях забраняваше: (Бит 12:17)15„не се докосвайте до Моите помазани, и на Моите пророци не правете зло.“ (1 Лет 16:22)16И призова глад на земята; всяко хлебно стъбло изтреби. (Бит 41:57)17Прати пред тях човек: за роб биде продаден Иосиф. (Бит 37:28)18Стегнаха в окови нозете му; в желязо се намери душата му, (Бит 39:20)19докле се изпълни словото Му: словото Господне го изпита.20Царят прати, и владетелят на народите го развърза и го освободи; (Бит 41:14)21постави го за господар над дома си и управител над всичките си владения, (Д А 7:10)22за да поучава велможите му по душата си и старейшините му да учи на мъдрост.23Тогава дойде Израил в Египет, и Иаков се пресели в Хамовата земя. (Бит 46:6)24И размножи Бог твърде много Своя народ и го направи по-силен от враговете му. (Изх 1:7; Д А 7:17)25Възбуди в сърцето им омраза против народа Си, и лукавство – против рабите Му. (Изх 1:14)26Изпрати Своя раб Моисея и Аарона, когото избра. (Изх 3:10)27Те показаха между тях думите на Неговите личби и чудесата (Му) в Хамовата земя. (Изх 7:10)28Прати тъмнина и произведе мрак, и те се не възпротивиха на словото Му. (Изх 10:22)29Превърна водата им в кръв и измори рибата им. (Изх 7:20; Пс 77:21)30Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им. (Изх 8:6)31Той каза, и нападнаха разни насекоми и мушици по всички техни предели. (Изх 8:17; Пс 77:21)32Вместо дъжд напрати върху тях град, палещ огън върху земята им, (Изх 9:23)33и уби лозята им и смоковниците им, и изпотроши дърветата в техните предели. (Изх 9:25; Пс 77:21)34Каза, и нападнаха скакалци и гъсеници безброй; (Изх 10:13; Пс 77:21)35и изпоядоха всичката трева по земята им, и изпоядоха плодовете на нивите им.36И порази всичко първородно в земята им, начатъците на всичката им сила. (Изх 12:29; Пс 77:21)37И изведе израилтяните със сребро и злато, и нямаше болен в колената им. (Изх 12:35)38Зарадва се Египет поради тяхното излизане, понеже беше го страх нападнал от тях. (Изх 12:33)39Простря облак (тям) за сянка, и огън, за да (им) свети нощем. (Изх 13:21; Пс 77:14)40Искаха, и Той им прати пъдпъдъци и с хляб небесен ги насищаше. (Изх 16:13)41Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места, (Изх 17:6; Чис 20:11; Пс 77:16; 1 Кор 10:4; Прем 11:4)42защото Той си спомни Своето свето слово към раба Си Авраама, (Бит 22:16)43и изведе Своя народ в радост, Своите избрани във веселие, (И Н 3:1)44и даде им земите на народите, и те наследиха труда на другородците,45за да спазват наредбите Му и да изпълняват законите Му. Алилуия!
1Bénis l'Eternel, mon âme! Eternel, mon Dieu, tu es infiniment grand, tu es revêtu de splendeur et de magnificence.2L'Eternel s'enveloppe de lumière comme d'un manteau, il étend le ciel comme une tente.3Il construit sa demeure au-dessus de l'eau, il fait des nuages son char, il s'avance sur les ailes du vent.4Il fait des vents ses messagers, des éclairs ses serviteurs.[1] (Евр 1:7)5Il a établi la terre sur ses fondements: elle ne sera jamais ébranlée.6Tu l'avais couverte de l'océan comme d'un vêtement, l'eau recouvrait les montagnes;7elle a fui à ta menace, elle s'est sauvée au son de ton tonnerre.8Des montagnes se sont élevées, des vallées se sont abaissées, à la place que tu leur avais fixée.9Tu as posé une limite que l'eau ne doit pas franchir, afin qu'elle ne revienne plus couvrir la terre.10Il conduit les sources vers des torrents qui parcourent les montagnes.11Tous les animaux sauvages y boivent, les ânes y étanchent leur soif.12Les oiseaux du ciel nichent sur leurs rives et chantent dans les feuillages.13Du haut de sa demeure, Dieu arrose les montagnes. La terre est rassasiée du fruit de ton travail.14Il fait pousser l'herbe pour le bétail et les plantes pour les besoins de l'homme afin que la terre produise de la nourriture:15le vin qui réjouit le cœur de l'homme et fait plus que l'huile resplendir son visage, et le pain qui fortifie le cœur de l'homme.16Ils sont bien nourris, les arbres de l'Eternel, les cèdres du Liban, qu'il a plantés.17C'est là que les oiseaux font leurs nids. La cigogne a sa demeure dans les cyprès,18les hautes montagnes sont pour les bouquetins, les rochers sont le refuge des damans.19Il a fait la lune pour marquer les temps; le soleil sait quand il doit se coucher.20Tu fais venir les ténèbres, et c'est la nuit. Tous les animaux des forêts se mettent alors en mouvement;21les lionceaux rugissent après leur proie, ils demandent leur nourriture à Dieu.22Le soleil se lève: ils se retirent et se couchent dans leurs tanières.23Quant à l'homme, il sort pour se rendre à son activité et à son travail jusqu'au soir.24Que tes œuvres sont nombreuses, Eternel! Tu les as toutes faites avec sagesse. La terre est remplie de tes biens.25Voici la mer, immense et vaste: là vivent, innombrables, des animaux, petits et grands.26Les bateaux la sillonnent, tout comme le léviathan[2], que tu as formé pour qu'il y joue.27Tous ces animaux espèrent en toi pour que tu leur donnes la nourriture au moment voulu.28Tu la leur donnes, et ils la prennent; tu ouvres ta main, et ils sont rassasiés de biens.29Tu te caches, et ils sont épouvantés; tu leur retires le souffle, et ils expirent, ils retournent à la poussière.30Tu envoies ton souffle, et ils sont créés; tu renouvelles ainsi la surface de la terre.31Que la gloire de l'Eternel dure éternellement! Que l'Eternel se réjouisse de ses œuvres!32Il regarde la terre, et elle tremble; il touche les montagnes, et elles fument.33Je veux chanter en l'honneur de l'Eternel tant que je vivrai, je veux célébrer mon Dieu tant que j'existerai.34Que ma louange lui soit agréable! Je veux me réjouir en l'Eternel.35Que les pécheurs disparaissent de la terre et qu'il n'y ait plus de méchants! Bénis l'Eternel, mon âme! Louez l'Eternel!