от Bulgarian Bible Society1Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен; (Бит 12:7; Бит 24:40; Бит 48:15)2и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа. (Бит 12:2)3Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече:4Аз съм – и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи, (Рим 4:17; Сир 44:19)5и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи (Ис 51:2)6и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе. (Мт 1:6)7И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе. (Бит 15:18; Лев 26:12; 4 Цар 13:23)8И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която странствуваш, цяла Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог.9И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им. (Д А 7:8)10Този е Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и между твоите потомци след тебе (в родовете им): целият мъжки пол у вас да бъде обрязан; (Лев 12:3; Лк 2:21; Йн 7:22)11обрязвайте крайната си плът: това ще бъде знак на завета между Мене и вас.12На осмия ден след рождението да бъде обрязан между вас във вашите родове всеки младенец от мъжки пол, както роденият в дома, така и купеният със сребро от някой другоплеменник, който не е от твое семе.13Непременно да бъде обрязан и роденият в дома ти и купеният с твое сребро, и Моят завет ще бъде върху тялото ви завет вечен.14А необрязаният от мъжки пол, който не обреже крайната си плът (на осмия ден), тая душа ще се изтреби измежду народа си; защото той е нарушил завета Ми.15И рече Бог на Авраама: жена си Сара не наричай Сара, но да бъде името и Сарра;16Аз ще я благословя и ще ти дам от нея син; ще я благословя, и ще произлязат от нея народи, и царе на народи ще произлязат от нея. (Ис 51:2; Мт 1:6; Гал 4:23)17И падна Авраам ничком, засмя се и каза в себе си: нима от стогодишен ще произлезе син? и деветдесетгодишната Сарра нима ще роди? (Бит 18:12; Лк 1:18)18И рече Авраам Богу: о, дано поне Измаил да бъде жив пред Твоето лице!19А Бог рече (на Авраама): тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син, и ще му наречеш името Исаак; и ще направя завета Си с него завет вечен (че ще бъда Бог нему и) на потомството му след него. (Бит 18:10; Бит 21:1; Лк 1:55)20И за Измаила те послушах: ето, Аз ще го благословя и ще го наплодя, и много, твърде много ще го умножа: дванайсет князе ще се родят от него; и ще произведа от него голям народ. (Бит 25:13)21Но завета Си ще сключа с Исаака, когото ще ти роди Сарра догодина по това време. (Рим 9:9)22Тогава Бог престана да говори с Авраама и се издигна от него.23И взе Авраам сина си Измаила, и всички родени в дома му и всички купени със среброто му, всички човеци от мъжки пол в Авраамовия дом, и обряза крайната им плът в същия оня ден, както му каза Бог.24Авраам беше на деветдесет и девет години, когато му бе обрязана крайната плът.25А син му Измаил беше на тринайсет години, когато му бе обрязана крайната плът.26В оня същия ден бяха обрязани Авраам и син му Измаил,27и с него заедно бяха обрязани всички от мъжки пол в дома му, както родените в дома, така и купените със сребро от другоплеменници.