от Bulgarian Bible Society1След това Авесалом си набави колесници и коне и петдесет бързоходци. (3 Цар 1:5)2Авесалом ставаше сутрин рано, спираше се край пътя при портите и, кога някой имаше тъжба и отиваше при царя на съд, той го повикваше и питаше: от кой си град? И когато оня отговореше: от едикое си Израилево коляно е твоят раб, –3тогава Авесалом му казваше: ето твоето дело е добро и справедливо, ала при царя няма кой да те изслуша. (2 Цар 8:15)4И Авесалом още казваше: о, да бяха мене поставили съдия в тая земя! При мене би дохождал всеки, който има разправия и тъжба, и аз бих го съдил по правда.5И кога се някой доближеше да му се поклони, той протегнеше ръка и го прегръщаше и целуваше.6Тъй постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя да се съди, и се вмъкваше Авесалом в сърцата на израилтяните.7След като изминаха четирийсет години от царуването на Давида, Авесалом каза на царя: да ида и да изпълня моя оброк, който бях дал Господу в Хеврон.8Защото аз, твоят раб, когато живеех в Гесур, в Сирия, дадох оброк: ако Господ ме върне в Иерусалим, ще принеса жертва Господу. (2 Цар 3:3)9И царят му каза: иди смиром. И той стана и отиде в Хеврон.10И Авесалом разпрати съгледници между всички Израилеви колена, като каза: кога чуете звук от тръба, казвайте: Авесалом се възцари в Хеврон. (Рим 13:2)11От Иерусалим отидоха с Авесалома двеста души, които беше поканил, и те отидоха простодушно, без да знаят, каква е работата.12Във време на жертвоприношението, Авесалом прати, та повика гилонеца Ахитофела, Давидов съветник, от неговия град Гило. И скрои се силно съзаклятие, и народът се стичаше и се умножаваше около Авесалома. (2 Цар 17:23; 2 Цар 23:34; 1 Лет 27:33)13И дойде вестител при Давида и каза: сърцето на израилтяните се обърна към Авесалома.14И каза Давид на всичките си слуги, които бяха при него в Иерусалим: ставайте да бягаме, защото за нас няма избава от Авесалома; бързайте да излезем, да ни не завари и залови, да ни не навлече зло и да не изтреби с меч града. (Пс 3:1)15И царските слуги казаха на царя: във всичко, що е угодно на господаря ни, царя, ние сме твои раби.16И излезе царят и след него всичкият му дом пешком. Царят остави десет жени (свои) наложници да пазят къщата. (2 Цар 16:21)17И излезе царят и всичкият народ пешком, и се спряха при Бет-Мерхат.18И всичките му слуги вървяха от двете му страни, и всички хелетейци, всички фелетейци и всички гетци – до шестстотин души, – които бяха дошли заедно с него от Гет, вървяха пред царя. (2 Цар 8:18; 1 Лет 18:17)19И царят каза на гетеца Етея: защо си тръгнал и ти с нас? върни се и остани с оня цар, понеже си чужденец и си избягал от своята страна. (2 Цар 18:2)20Ти вчера си дошъл, а днес ще те карам да вървиш с нас ли? Аз отивам, където се случи; върни се и върни със себе си и братята си; (да ти стори Господ) милост и правда!21И Етей отговори на царя и каза: жив Господ, и да живее моят господар, царят; дето и да бъде моят господар, царят, жив или мъртъв, там ще бъде и твоят раб. (Рут 1:16)22Тогава Давид каза на Етея: дойди, прочее, и върви с мене. И тръгна гетецът Етей и всичките му люде и всичките деца, които бяха с него.23И цялата земя плака с висок глас. И всичкият народ преминаваше, и царят премина поток Кедрон; и тръгна целият народ (и царят) по пътя към пустинята. (3 Цар 2:37; Ер 31:40; Йн 18:1)24Ето, и (свещеник) Садок и заедно с него всички левити носеха ковчега на Божия завет от Ветара, и сложиха Божия ковчег; Авиатар пък стоеше на височината, докле целият народ излезе от града. (1 Цар 22:20; 1 Цар 30:7)25И царят каза на Садока: върни Божия ковчег в града (и нека стои на мястото си). Ако намеря милост пред очите на Господа, Той ще ме върне и ще ми даде да видя него и неговото жилище. (2 Цар 16:12; Пс 41:5)26Ако пък Той каже тъй: „нямам към тебе благоволение“, то ето ме: нека върши с мене, каквото Му бъде благоугодно. (2 Цар 10:12; Мт 6:10; Д А 21:14)27И каза още царят на свещеник Садока: виждаш ли, – върни се в града смиром заедно със сина си Ахимааса и с Авиатаровия син Ионатана, двамата ваши синове;28виждате ли, аз ще се побавя по равнината в пустинята, докле ми пристигне известие от вас. (2 Цар 17:16; 4 Цар 25:5)29Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Иерусалим и останаха там.30А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше; главата му бе покрита, и той вървеше бос; и всички люде, които бяха с него, покриха всеки главата си, вървяха и плачеха. (2 Цар 19:4; Мт 26:30; Мт 26:37; Евр 5:7)31Обадиха на Давида и казаха: и Ахитофел е между съзаклятниците заедно с Авесалома. И каза Давид: Господи, (Боже мой!) осуети съвета на Ахитофела. (2 Цар 16:23)32Когато Давид възлезе навръх планината, дето се покланяше Богу, ето насреща му иде Хусий архитенец, Давидов приятел: дрехата му бе раздрана, и на главата му прах.33И Давид му каза: ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш тегота;34но, ако се върнеш в града и кажеш на Авесалома: „царю, (братята ти минаха, и царят, баща ти, мина, и сега) аз съм твой слуга; (остави ме жив,) досега бях слуга на баща ти, а сега съм твой слуга“, ти ще осуетиш за мене съвета на Ахитофела. (2 Цар 17:7; Лк 1:51)35Ето, там с тебе ще бъдат свещениците Садок и Авиатар, и всяка дума, която чуеш от дома на царя, обаждай на свещениците Садока и Авиатара.36Заедно с тях там са и двамата им синове: Ахимаас, син Садоков, и Ионатан, син Авиатаров; по тях ми пращайте всяка вест, която чуете.37И Хусий, Давидов приятел, отиде в града, а в това време Авесалом влизаше в Иерусалим. (2 Цар 16:16; 1 Лет 27:33)
1Some time later, Absalom got a chariot and horses for himself. He also got 50 men to run in front of him.2He would get up early. He would stand by the side of the road that led to the city gate. Sometimes a person would come with a case for the king to decide. Then Absalom would call out to him, ‘What town are you from?’ He would answer, ‘I’m from one of the tribes of Israel.’3Absalom would say, ‘Look, your claims are based on the law. So you have every right to make them. But the king doesn’t have anyone here who can listen to your case.’4Absalom would continue, ‘I wish I were appointed judge in the land! Then anyone who has a case or a claim could come to me. I would make sure they are treated fairly.’5Sometimes people would approach Absalom and bow down to him. Then he would reach out his hand. He would take hold of them and kiss them.6Absalom did that to all the Israelites who came to the king with their cases or claims. That’s why the hearts of the people were turned towards him.7After Absalom had lived in Jerusalem for four years, he went and spoke to the king. He said, ‘Let me go to Hebron. I want to keep a promise I made to the LORD.8When I was living at Geshur in Aram, I made a promise. I said, “If the LORD takes me back to Jerusalem, I’ll go to Hebron and worship him there.” ’9The king said to him, ‘Go in peace.’ So he went to Hebron.10Then Absalom sent messengers secretly to all the tribes of Israel. They said, ‘Listen for the sound of trumpets. As soon as you hear them, say, “Absalom has become king in Hebron.” ’11Absalom had taken 200 men from Jerusalem with him to Hebron. He had invited them to be his guests. They went without having any idea what was going to happen.12While Absalom was offering sacrifices, he sent for Ahithophel. Ahithophel was David’s adviser. He came to Absalom from Giloh, his home town. The number of people who followed Absalom kept growing. So he became more and more able to carry out his plans against David.
David runs away from Absalom
13A messenger came and spoke to David. He told him, ‘The hearts of the Israelites are turned towards Absalom.’14Then David spoke to all his officials who were with him in Jerusalem. He said, ‘Come on! We have to leave right away! If we don’t, none of us will escape from Absalom. He’ll move quickly to catch up with us. He’ll destroy us. His men will kill everyone in the city with their swords.’15The king’s officials answered him, ‘You are our king and master. We’re ready to do anything you want.’16The king started out. Everyone in his whole family went with him. But he left ten concubines behind to take care of the palace.17So the king and all those with him left. They stopped at the edge of the city.18All of David’s officials marched past him. All the Kerethites and Pelethites marched along with them. And all of the 600 men who had come with him from Gath marched in front of him.19The king spoke to Ittai. He was from Gath. The king said to him, ‘Why do you want to come along with us? Go back. Stay with King Absalom. You are an outsider. You left your own country.20You came to join me only a short time ago. So why should I make you wander around with us now? I don’t even know where I’m going. So go on back. Take your people with you. And may the LORD be kind and faithful to you.’21But Ittai replied to the king, ‘You are my king and master. I want to be where you are. It doesn’t matter whether I live or die. And that’s just as sure as the LORD and you are alive.’22David said to Ittai, ‘Go ahead then. Keep marching with my men.’ So Ittai, the Gittite, kept marching. All his men and their families marched with him.23All the people in the countryside wept out loud as David and all his followers passed by. The king went across the Kidron Valley. He and all the people with him moved on towards the desert.24Zadok also went with them. Some of the Levites went with him. They were carrying the ark of the covenant of God. They set down the ark. Abiathar offered sacrifices until all the people had left the city.25Then the king said to Zadok, ‘Take the ark of God back into the city. If the LORD is pleased with me, he’ll bring me back. He’ll let me see the ark again. He’ll also let me see Jerusalem again. That’s the place where he lives.26But suppose he says, “I am not pleased with you.” Then I accept that. Let him do to me what he thinks is best.’27The king said again to Zadok the priest, ‘Do you understand? Go back to the city with my blessing. Take your son Ahimaaz with you. Also take Abiathar and his son Jonathan with you.28I’ll wait at the place in the desert where we can go across the River Jordan. I’ll wait there until you send word to let me know what’s happening.’29So Zadok and Abiathar took the ark of God back to Jerusalem. They stayed there.30But David went on up the Mount of Olives. He was weeping as he went. His head was covered, and he was barefoot. All the people with him covered their heads too. And they were weeping as they went up.31David had been told, ‘Ahithophel, along with Absalom, is one of the people making secret plans against you.’ So David prayed, ‘LORD, make Ahithophel’s advice look foolish.’32David arrived at the top of the Mount of Olives. That’s where people used to worship God. Hushai, the Arkite, was there to meet him. His robe was torn. There was dust on his head.33David said to him, ‘If you go with me, you will be too much trouble for me.34So return to the city. Say to Absalom, “Your Majesty, I’ll be your servant. In the past, I was your father’s servant. But now I’ll be your servant.” If you do that, you can help me by making sure Ahithophel’s advice fails.35Zadok and Abiathar, the priests, will be there with you. Tell them everything you hear in the king’s palace.36They have their sons Ahimaaz and Jonathan there with them. Send them to tell me everything you hear.’37So David’s trusted friend Hushai went to Jerusalem. He arrived just as Absalom was entering the city.