2 Царе 16

Библия, синодално издание

от Bulgarian Bible Society
1 Когато Давид послезе от върха на планината, ето, насреща му Сива, слуга на Мемфивостея, с два натоварени осела с двеста хляба, сто вързопчета сухо грозде, сто низи смокини и с мях вино. (2 Цар 9:2; 2 Цар 19:17)2 Царят попита Сива: защо ти е това? Сива отговори: ослите са за царския дом, за яздене, хлябът и плодовете са храна на момците, а виното за изнемощелите в пустинята.3 Царят попита: де е синът на господаря ти? Сива отговори на царя: ето, той остана в Иерусалим и казва: тъкмо сега домът Израилев ще ми върне бащиното ми царство. (2 Цар 19:26)4 И каза на Сива: ето, твое е всичко, що има Мемфивостей. И Сива отговори, като се поклони: дано намеря милост пред очите на моя господар-цар! (2 Цар 19:29)5 Когато цар Давид стигна до Бахурим, ето, оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом, на име Семей, син на Гера. Той вървеше и злословеше, (2 Цар 3:16; 2 Цар 19:16; 3 Цар 2:8)6 и хвърляше камъни върху Давида и върху всички цар Давидови слуги; а всички люде и всички храбри бяха отдясно и отляво (на царя).7 Като го злословеше, Семей думаше тъй: махвай се, махвай се, убиецо, и беззаконнико! (Пс 5:7)8 Господ обърна против тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръцете на сина ти Авесалома; и ето, ти си в неволя, понеже си кръвопиец.9 Тогава Авеса, Саруев син, каза на царя: защо това мъртво псе злослови господаря ми царя? Ще ида и ще му сваля главата. (2 Цар 19:21)10 Царят каза: какво ни е, мене и вам, Саруеви синове? (оставете го,) нека злослови, защото Господ му е заповядал да злослови Давида. А кой може да каже: защо правиш тъй? (Йов 5:7)11 И Давид каза на Авеса и на всичките си слуги: когато син ми, който е излязъл из моите чресла, търси душата ми, толкоз повече един син на вениаминец; оставете го, нека злослови, защото Господ му е заповядал; (Изх 22:28; 2 Цар 19:16)12 може би, Господ ще погледне милостивно на унижението ми, и ще ми въздаде Господ добро за днешното му злословие. (2 Цар 15:25)13 И вървяха Давид и людете му по пътя си, а Семей вървеше покрай планината, откъм неговата страна, вървеше, злословеше и хвърляше камъни и пръст към него. (3 Цар 2:8)14 И стигна царят и всичкият му народ, който беше с него, изморен, и там си почиваше.15 Авесалом пък и целият израилски народ дойдоха в Иерусалим, и с него Ахитофел.16 Когато архитенецът Хусий, Давидов приятел, дойде при Авесалома, каза му: да живее царят! (2 Цар 15:37)17 И Авесалом каза на Хусия: такова е то твоето усърдие към твоя приятел! защо не отиде с приятели си?18 Хусий отговори на Авесалома: не, аз ще отида подир тогова, когото избра Господ и тоя народ и цял Израил; с него съм и аз, и с него ще остана.19 И при това кому ще служа? Нали на сина му? както служих на баща ти, тъй ще служа и на тебе.20 И Авесалом каза на Ахитофела: дайте съвет, какво да правим.21 Ахитофел отговори на Авесалома: влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят дома му; и ще чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, и ще укрепнат ръцете на всички, които са с тебе. (2 Цар 15:16)22 И поставиха за Авесалома шатра на покрива, и Авесалом влезе при наложниците на баща си пред очите на цял Израил. (2 Цар 12:11)23 А съветите на Ахитофела, които той даваше, в онова време се смятаха, като кога някой би се допитвал до Бога. Такъв беше всеки Ахитофелов съвет както за Давида, тъй и за Авесалома. (2 Цар 15:31)

2 Царе 16

New International Reader’s Version

от Biblica
1 David went just beyond the top of the Mount of Olives. Ziba was waiting there to meet him. He was Mephibosheth’s manager. He had several donkeys with saddles on them. They were carrying 200 loaves of bread and 100 raisin cakes. They were also carrying 100 fig cakes and a bottle of wine. The bottle was made out of animal skin.2 The king asked Ziba, ‘Why have you brought all these things?’ Ziba answered, ‘The donkeys are for the king’s family to ride on. The bread and fruit are for the people to eat. The wine will make those who get tired in the desert feel like new again.’3 Then the king asked, ‘Where is your master’s grandson Mephibosheth?’ Ziba said to him, ‘He’s staying in Jerusalem. He thinks, “Today the Israelites will cause me to rule once again over my grandfather Saul’s kingdom.” ’4 Then the king said to Ziba, ‘Everything that belonged to Mephibosheth belongs to you now.’ ‘You are my king and master,’ Ziba said. ‘I make myself humble in front of you. I bow down to you. May you be pleased with me.’5 King David approached Bahurim. As he did, a man came out towards him. The man was from the same family group that Saul was from. His name was Shimei. He was the son of Gera. As he came out of the town, he cursed David.6 He threw stones at David and all his officials. He did it even though all the troops and the special guard were there. They were to the right and left of David.7 As Shimei cursed, he said, ‘Get out! Get out, you murderer! You are a worthless and evil man!8 You spilled the blood of a lot of people in Saul’s family. You took over his kingdom. Now the LORD is paying you back. He has handed the kingdom over to your son Absalom. You have been destroyed because you are a murderer!’9 Then Abishai, the son of Zeruiah, spoke to the king. He said, ‘King David, why should we let this dead dog curse you? Let me go over there. I’ll cut off his head.’10 But the king said, ‘You and Joab are sons of Zeruiah. What does this have to do with you? Maybe the LORD said to him, “Curse David.” If he did, who can ask him, “Why are you doing this?” ’11 Then David spoke to Abishai and all his officials. He said, ‘My very own son Absalom is trying to kill me. How much more should this man from Benjamin want to kill me! Leave him alone. Let him curse. The LORD has told him to do it.12 Maybe the LORD will see how much I’m suffering. Maybe he’ll bring back to me his covenant blessing instead of his curse I’m hearing today.’13 So David and his men kept going along the road. At the same time, Shimei was going along the hillside opposite him. He was cursing David as he went. He was throwing stones at David. He was showering him with dirt.14 The king and all the people with him came to the place they had planned to go to. They were very tired. So David rested there.15 During that time, Absalom and all the men of Israel came to Jerusalem. Ahithophel was with him.16 Then Hushai, the Arkite, went to Absalom. He said to him, ‘May the king live a long time! May the king live a long time!’ Hushai was David’s trusted friend.17 Absalom said to Hushai, ‘So this is the way you show love to your friend? If he’s your friend, why didn’t you go with him?’18 Hushai said to Absalom, ‘Why should I? You are the one the LORD has chosen. These people and all the men of Israel have also chosen you. I want to be on your side. I want to stay with you.19 After all, who else should I serve? Shouldn’t I serve the king’s son? I will serve you, just as I served your father.’20 Absalom said to Ahithophel, ‘Give us your advice. What should we do?’21 Ahithophel answered, ‘Your father left some concubines behind to take care of the palace. Go and sleep with them. Then all the Israelites will hear about it. They will hear that you have made your father hate you. Everyone with you will be encouraged to give you more support.’22 So they set up a tent for Absalom on the roof of the palace. He went in and slept with his father’s concubines. Everyone in Israel saw it.23 In those days the advice Ahithophel gave was as good as advice from someone who asks God for guidance. That’s what David and Absalom thought about all of Ahithophel’s advice.