от Bulgarian Bible Society1Филистимците събраха цялото си опълчение в Афек, а израилтяните се разположиха на стан при извора, що е в Изреел. (1 Цар 28:1)2Князете филистимски вървяха със стотините и хилядите, а Давид и людете му вървяха отзади с Анхуса.3И думаха князете филистимски: какви са тези евреи? Анхус отговаряше на князете филистимски нима не знаете, че това е Давид, раб на Саула, цар израилски? Той е вече при мене повече от година, и аз не намерих в него нищо лошо, откак е дошъл, доднес. (1 Цар 27:7)4И възнегодуваха против него князете филистимски и му рекоха: отпрати тоя човек; нека си седи на мястото, което си му отредил, за да не отива с нас на война и да не стане наш противник във войната. С какво може той да умилостиви господаря си, ако не с главите на тия мъже? (1 Лет 12:19)5Не е ли това оня Давид, комуто пееха по хората, думайки: Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди? (1 Цар 18:7; Сир 47:7)6И Анхус повика Давида и му рече: жив Господ! Ти си честен, и на очите ми би било приятно, да излизаш и да влизаш с мене в опълчението; защото аз не съм забелязал в тебе нищо лошо, откак си дошъл при мене дори доднес; но в очите на князете ти не си добър.7Затова, върни се сега, иди си смиром и не дразни князете филистимски.8Но Давид рече на Анхуса: какво съм сторил и какво си намерил у твоя раб, откак съм пред лицето ти и доднес? Защо да не ида и да не воювам с враговете на моя господар, царя? (1 Цар 20:1)9Анхус отговори на Давида: бъди уверен, че в моите очи ти си добър като ангел Божий; но князете филистимски рекоха: нека не идва той с нас на война. (2 Цар 14:17)10Затова стани утре рано, ти и слугите на господаря ти, които са дошли с тебе (и идете на мястото, което съм ви отредил, и недей има лоша мисъл на сърцето си, защото пред мене ти си добър); станете утре рано и, щом се съмне, вървете.11И Давид стана, той и людете му, за да тръгнат рано сутринта и да се върнат в земята Филистимска. А филистимците отидоха (на война) в Изреел. (1 Цар 27:7)
1The Philistines gathered their whole army together at Aphek. Israel’s army camped by the spring of water at Jezreel.2The Philistine rulers marched out in groups of hundreds and thousands. David and his men were marching with Achish behind the others.3The commanders of the Philistines asked, ‘Why are these Hebrews here?’ Achish replied, ‘That’s David, isn’t it? Wasn’t he an officer of Saul, the king of Israel? He has already been with me for more than a year. I haven’t found any fault in him. That’s been true from the day he left Saul until now.’4But the Philistine commanders were angry with Achish. They said, ‘Send David back. Let him return to the town you gave him. He must not go with us into battle. If he does, he’ll turn against us during the fighting. In fact, he might even cut off the heads of our own men. What better way could he choose to win back his master’s favour?5Isn’t David the one the Israelites sang about when they danced? They sang, ‘ “Saul has killed thousands of men. David has killed tens of thousands.” ’6So Achish called David over to him. He said, ‘You have been faithful to me. And that’s just as sure as the LORD is alive. I would be pleased to have you serve with me in the army. I haven’t found any fault in you. That’s been true from the day you came to me until today. But the Philistine rulers aren’t pleased to have you come along.7So now go back home in peace. Don’t do anything that wouldn’t please the Philistine rulers.’8‘But what have I done?’ asked David. ‘What have you found against me from the day I came to you until now? Why can’t I go and fight against your enemies? After all, you are my king and master.’9Achish answered, ‘You have been as pleasing to me as an angel of God. But the Philistine commanders have said, “We don’t want David to go up with us into battle.”10So get up early in the morning. Take with you the men who used to serve Saul. Leave as soon as the sun begins to come up.’11So David and his men got up early in the morning. They went back to the land of the Philistines. And the Philistines went up to Jezreel.