1 Царе 28 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 В това време филистимците събраха войските си за война, за да воюват с Израиля. И Анхус рече на Давида: да ти бъде известно, че ти ще тръгнеш с мене в опълчението, ти и твоите люде. (1 Цар 29:1) 2 И Давид рече на Анхуса: сега ще узнаеш, какво ще стори твоят раб. Анхус пък каза на Давида: затова ще те направя пазител на моята глава през всичко време. 3 Самуил бе умрял, и оплакваха го всички израилтяни и го погребаха в Рама, в неговия град. А Саул беше изгонил магьосниците и гадателите из страната. (Лев 20:27; Вт 18:11; 1 Цар 25:1)

Лев 20:27Вт 18:111 Цар 25:1

4 Събраха се филистимците и отидоха, та разположиха стан в Сонам; събра и Саул целия народ израилски и разположиха стан в Гелвуя. (И Н 19:18; 1 Цар 31:1)

И Н 19:181 Цар 31:1

5 И Саул видя филистимския стан и се уплаши, и силно му трепна сърцето. 6 Тогава Саул попита Господа; но Господ му не отговаряше ни насъне, ни чрез урим, ни чрез пророците. (1 Цар 28:15; Ез 14:3) 7 И рече Саул на слугите си: намерете ми жена магьосница, и аз ще ида при нея и ще я попитам. И отговориха му неговите слуги: тук в Аендор има жена магьосница. (Лев 20:27; Вт 18:11)

Лев 20:27Вт 18:11

8 И съблече Саул дрехите си и облече други, и тръгна той и двама души с него и дойдоха при жената нощя. И рече и Саул: моля те, поврачувай ми, и извикай ми, когото ти кажа. (1 Лет 10:13) 9 Но жената му отговори: ти знаеш какво стори Саул, как той изгони из страната магьосниците и гадателите; защо туряш примка на душата ми, за да ме погубиш? 10 И Саул и се закле в Господа, думайки: жив ми Господ! няма да ти се случи нищо лошо за това. 11 Тогава жената попита: а кого да ти извикам? Той отговори: Самуила ми извикай. (Ис 8:19) 12 И жената видя Самуила и високо извика; и жената се обърна към Саула и рече: защо ме излъга? Ти си Саул. 13 Царят и каза: не бой се; (кажи,) какво виждаш? Жената отговори: виждам, като че ли бог да излиза от земята. 14 Какъв е той наглед? попита я Саул. Тя отговори: излиза от земята престарял мъж, облечен в дълга дреха. Тогава Саул узна, че това е Самуил, падна ничком на земята и се поклони. 15 И Самуил рече на Саула: защо ме безпокоиш да излизам? И Саул отговори: много ми е мъчно; филистимците воюват против мене, а Бог отстъпи от мене и вече не ми отговаря ни чрез пророци, ни насън (ни във видение); затова те извиках, за да ме научиш, какво да правя. (1 Лет 10:13) 16 Самуил отговори: а защо питаш мене, когато Господ е отстъпил от тебе и е станал твой враг? 17 Господ ще направи това, що бе говорил чрез мене: ще отнеме Господ царството от ръцете ти и ще го даде на твоя ближен, на Давида. (1 Цар 15:28) 18 Понеже ти не послуша гласа Господен и не изпълни яростния Му гняв върху Амалика, Господ и върши това над тебе сега. (1 Цар 13:13; 1 Цар 15:19) 19 Господ ще предаде Израиля наедно с тебе във филистимски ръце: утре ти и твоите синове ще бъдете с мене, а стана израилски Господ ще предаде във филистимски ръце. (Сир 46:20) 20 Тогава Саул изведнъж падна с цялото си тяло на земята, понеже се много уплаши от думите на Самуила; при това и сила нямаше в него, защото не беше ял хляб целия оня ден и цялата нощ. 21 Тогава оная жена се приближи до Саула и видя, че той се беше много уплашил, и рече: ето рабинята ти послуша гласа ти, изложи живота си на опасност и изпълни заповедта, която ти ми даде; 22 сега, моля, послушай и ти гласа на твоята рабиня: аз ще ти предложа къшей хляб, хапни си, и ще имаш сила, кога тръгнеш на път. 23 Но той отказа, като рече: не ща да ям. И почнаха да го придумват слугите му, а също и жената; и той послуша гласа им, стана от земята и седна на леглото. 24 А жената имаше вкъщи угоено теле, и побърза, та го закла, взе брашно, па замеси и опече погача, 25 и предложи на Саула и на слугите му, и те похапнаха, станаха и заминаха същата нощ.

New International Reader’s Version

от Biblica

1 While David was living in Ziklag, the Philistines gathered their army together. They planned to fight against Israel. Achish said to David, ‘Here is what you must understand. You and your men must march out with me and my army.’ 2 David said, ‘I understand. You will see for yourself what I can do.’ Achish replied, ‘All right. I’ll make you my own personal guard for life.’

Saul and the woman at Endor

3 Samuel had died. The whole nation of Israel was filled with sorrow because he was dead. They had buried him in his own town of Ramah. Saul had thrown out of the land people who get messages from those who have died. He had also thrown out people who talk to the spirits of the dead. 4 The Philistines gathered together and set up camp at Shunem. At the same time, Saul gathered together all the Israelites. They set up camp at Gilboa. 5 When Saul saw the Philistine army, he was afraid. Terror filled his heart. 6 He asked the LORD for advice. But the LORD didn’t answer him through dreams or prophets. He didn’t answer him when Saul had the priest cast lots by using the Urim. 7 Saul spoke to his attendants. He said, ‘Find me a woman who gets messages from those who have died. Then I can go and ask her some questions.’ ‘There’s a woman like that in Endor,’ they said. 8 Saul put on different clothes so people wouldn’t know who he was. At night he and two of his men went to see the woman. ‘I want you to talk to a spirit for me,’ he said. ‘Bring up the spirit of the dead person I choose.’ 9 But the woman said to him, ‘By now you must know what Saul has done. He has removed everyone who gets messages from those who have died. He has also removed everyone who talks to the spirits of the dead. He has thrown all of them out of the land. Why are you trying to trap me? Why do you want to have me put to death?’ 10 Saul made a promise in the name of the LORD. He said to the woman, ‘You can be sure that the LORD lives. And you can be just as sure that you won’t be punished for helping me.’ 11 Then the woman asked, ‘Whose spirit should I bring up for you?’ ‘Bring Samuel up,’ he said. 12 When the woman saw Samuel, she let out a loud scream. She said to Saul, ‘Why have you tricked me? You are King Saul!’ 13 He said to her, ‘Don’t be afraid. Tell me what you see.’ The woman said, ‘I see a ghostly figure. He’s coming up out of the earth.’ 14 ‘What does he look like?’ Saul asked. ‘An old man wearing a robe is coming up,’ she said. Then Saul knew it was Samuel. He bowed down. He lay down flat with his face towards the ground. 15 Samuel said to Saul, ‘Why have you troubled me by bringing me up from the dead?’ ‘I’m having big problems,’ Saul said. ‘The Philistines are fighting against me. God has left me. He doesn’t answer me anymore. He doesn’t speak to me through prophets or dreams. So I’ve called on you to tell me what to do.’ 16 Samuel said, ‘The LORD has left you. He has become your enemy. So why are you asking me what you should do? 17 The LORD has spoken through me and has done what he said he would do. The LORD has torn the kingdom out of your hands. He has given it to one of your neighbours. He has given it to David. 18 You didn’t obey the LORD. You didn’t show his great anger against the Amalekites by destroying them. So he’s punishing you today. 19 He will hand both Israel and you over to the Philistines. Tomorrow you and your sons will be down here with me. The LORD will also hand Israel’s army over to the Philistines.’ 20 Immediately Saul fell flat on the ground. What Samuel had said filled Saul with fear. His strength was gone. He hadn’t eaten anything all that day and all that night. 21 The woman went over to Saul because she saw that he was very upset. She said, ‘Look, I’ve obeyed you. I put my own life in danger by doing what you told me to do. 22 So please listen to me. Let me give you some food. Eat it. Then you will have the strength to go on your way.’ 23 But he refused. He said, ‘I don’t want anything to eat.’ Then his men joined the woman in begging him to eat. Finally, he paid attention to them. He got up from the ground and sat on a couch. 24 The woman had a fat calf at her house. She killed it at once. She got some flour. She mixed it and baked some bread that didn’t have any yeast in it. 25 Then she set the food in front of Saul and his men. They ate it. That same night they got up and left.