1 Царе 30 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 На третия ден, след като Давид и людете му тръгнаха за Секелаг, амаликитци нападнаха Секелаг от юг, превзеха го и го изгориха с огън, 2 жените пък (и всички), които бяха в него, от малък до голям, не убиха, а откараха в плен и отидоха в пътя си. 3 Приближи се Давид и людете му до града, и ето, той изгорен с огън, а жените им, синовете им и дъщерите им взети в плен. 4 Давид и народът, който беше с него, нададоха вик и плакаха, докле не остана в тях сила да плачат. 5 Взети бяха в плен и двете жени Давидови: Ахиноама, изреелка, и Авигея, бившата Навалова жена, кармелитка. (1 Цар 25:42) 6 Давид беше много смутен, понеже народът искаше да го убие с камъни; защото целият народ скърбеше от душа, всякой за синовете си и за дъщерите си. (Изх 17:4) 7 Но Давид се укрепи с надежда на Господа, своя Бог; и рече Давид на свещеник Авиатара, син Ахимелехов: донеси ми ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида. (Бит 49:24; 1 Цар 23:9) 8 Давид попита Господа, думайки: да гоня ли това пълчище, и ще ги стигна ли? И отговорено му беше: гони, ще стигнеш и отнемеш. 9 И тръгна Давид, той и шестстотин мъже, които бяха с него; и дойдоха до поток Восор, дето уморените се спряха. 10 И гони ги Давид, сам той с четиристотин души; а двеста души се спряха, защото не бяха в сила да преминат Восорския поток. 11 Намериха един египтянин на полето, доведоха го при Давида, дадоха му хляб, той яде, и го напоиха с вода; 12 и му дадоха част от низа смокини и два грозда сухо грозде, и той яде и се подкрепи, защото не бе ял хляб и не бе пил вода три дни и три нощи. (Съд 15:19) 13 И Давид го попита: чий си ти и откъде си? Той отговори: аз съм момък египтянин, роб на един амаликитец, и моят господар ме остави, понеже заболях има вече три дни; 14 ние навлизахме в южната част на Керет и в областта Иудина и в южната част на Халева, а Секелаг с огън изгорихме. 15 И Давид го попита: завеждаш ли ме до това пълчище? А той отговори: закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и аз ще те заведа до това пълчище. 16 Давид му се закле, и той го поведе. И ето, амаликитци, пръснати по цялата оная страна, ядяха и пиеха и празнуваха поради голямата плячка, която бяха взели от земята Филистимска и от земята Иудейска. 17 И нападна ги и ги поразяваше Давид от сумрак до вечерта на другия ден, и никой от тях се не избави, освен четиристотин момци, които възседнаха камили и побягнаха. 18 И Давид отне всичко, що бяха взели амаликитци, отне Давид и двете си жени, 19 и не се изгуби у тях нищо, ни малко, ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни плячка, нито нищо от онова, що бяха взели от тях амаликитци: всичко възвърна Давид. 20 И Давид взе всичкия дребен и едър добитък; и неговите люде вървяха пред тоя добитък и казваха: това е Давидова плячка. 21 Давид дойде при ония двеста души, които не бяха в сила да вървят подире им, и които той бе оставил при поток Восор, и те излязоха да срещнат Давида и людете, които бяха с него. Давид се приближи до тия люде и ги поздрави. 22 Тогава лошите и негодниците, които бяха ходили с Давида, почнаха да казват: задето те не ходиха с нас, няма да им дадем от плячката, която отнехме; нека всеки си вземе само жената и децата и си върви. 23 Но Давид рече: не правете тъй, братя мои, след като Господ ни даде това и ни запази и предаде в ръцете ни пълчището, което дохожда против нас. 24 И кой ще ви послуша в това? (Те не са по-долни от нас.) Каквото е частта на ония, които ходиха на война, такава част трябва да бъде и за ония, които останаха при колите: между всички трябва да се подели. (Чис 31:27; И Н 22:8; 2 Мак 8:28)

Чис 31:27И Н 22:82 Мак 8:28

25 Тъй беше от това време и насетне; и той постави това като закон и правило за Израиля доднес. 26 И дойде Давид в Секелаг и от плячката прати на старейшините Иудини, свои приятели, думайки: „ето вам подарък от плячката, взета от враговете Господни“; (2 Цар 1:1) 27 прати и на ония, които са във Ветил и в южний Рамот, в Иатир (и в Гетор), (И Н 15:58) 28 в Ароир (и в Амад), в Шифмот, и в Естемоа (и в Гет), (Вт 3:12) 29 (в Кинан, в Сафен, в Тимат) и в Рахал, в градовете иерахмеелски и в градовете кенейски, 30 в Хорма и в Хорашан, в Атах 31 и в Хеврон, и по всички места, дето Давид бе ходил, той и людете му.

New International Reader’s Version

от Biblica

David destroys the Amalekites

1 On the third day David and his men arrived in Ziklag. The Amalekites had attacked the people of the Negev Desert. They had also attacked Ziklag and burned it. 2 They had captured the women and everyone else in Ziklag. They had taken as prisoners young people and old people alike. But they didn’t kill any of them. Instead, they carried them off as they went on their way. 3 David and his men reached Ziklag. They saw that it had been destroyed by fire. They found out that their wives and sons and daughters had been captured. 4 So David and his men began to weep out loud. They wept until they couldn’t weep anymore. 5 David’s two wives had been captured. Their names were Ahinoam from Jezreel and Abigail from Carmel. Abigail was Nabal’s widow. 6 David was greatly troubled. His men were even talking about killing him by throwing stones at him. All of them were very bitter because their sons and daughters had been taken away. But David was made strong by the LORD his God. 7 Then David spoke to Abiathar the priest, the son of Ahimelek. He said, ‘Bring me the linen apron.’ Abiathar brought it to him. 8 David asked the LORD for advice. He said, ‘Should I chase after the men who attacked Ziklag? If I do, will I catch up with them?’ ‘Chase after them,’ the LORD answered. ‘You will certainly catch up with them. You will succeed in saving those who were captured.’ 9 David and his 600 men came to the Besor Valley. Some of them stayed behind there. 10 That’s because 200 of them were too tired to go across the valley. But David and the other 400 continued the chase. 11 David’s men found an Egyptian in a field. They brought him to David. They gave him water to drink and food to eat. 12 They gave him part of a cake of pressed figs. They also gave him two raisin cakes. After he ate them, he felt as good as new. That’s because he hadn’t eaten any food for three days and three nights. He hadn’t drunk any water during that time either. 13 David asked him, ‘Who do you belong to? Where do you come from?’ The man said, ‘I’m from Egypt. I’m the slave of an Amalekite. My master deserted me when I became ill three days ago. 14 We attacked the people in the Negev Desert of the Kerethites. We attacked the territory that belongs to Judah. We attacked the people in the Negev Desert of Caleb. And we burned Ziklag.’ 15 David asked him, ‘Can you lead me down to the men who attacked Ziklag?’ He answered, ‘Make a promise to me in the name of God. Promise that you won’t kill me. Promise that you won’t hand me over to my master. Then I’ll take you down to them.’ 16 He led David down to where the men were. They were scattered all over the countryside. They were eating and drinking and dancing wildly. That’s because they had taken a large amount of goods from those they had attacked. They had taken it from the land of the Philistines and from the people of Judah. 17 David fought against them from sunset until the evening of the next day. None of them escaped except 400 young men. They rode off on camels and got away. 18 David got everything back that the Amalekites had taken. That included his two wives. 19 Nothing was missing. Not one young person or old person or boy or girl was missing. None of the goods or anything else the Amalekites had taken was missing. David brought everything back. 20 He brought back all the flocks and herds. His men drove them on ahead of the other livestock. They said, ‘Here’s what David has captured.’ 21 Then David came to the 200 men who had been too tired to follow him. They had been left behind in the Besor Valley. They came out to welcome David and the men with him. As David and his men approached, he asked them how they were. 22 But some of the men who had gone out with David were evil. They wanted to stir up trouble. They said, ‘The 200 men didn’t go out into battle with us. So we won’t share with them the goods we brought back. But each man can take his wife and children and go home.’ 23 David replied, ‘No, my friends. You must not hold back their share of what the LORD has given us. He has kept us safe. He has handed over to us the men who attacked us. 24 So no one will pay any attention to what you are saying. Each man who stayed with the supplies will receive the same share as each man who went down to the battle. Everyone’s share will be the same.’ 25 David made that a law and a rule for Israel. It has been followed from that day until now. 26 David reached Ziklag. He sent some of the goods to the elders of Judah. They were his friends. He said, ‘Here’s a gift for you. It’s part of the things we took from the LORD’s enemies.’ 27 David sent some goods to the elders in Bethel, Ramoth Negev and Jattir. 28 He sent some to the elders in Aroer, Siphmoth, Eshtemoa 29 and Rakal. He sent some to the elders in the towns of the Jerahmeelites and Kenites. 30 He sent some to the elders in Hormah, Bor Ashan, Athak 31 and Hebron. He also sent some to the elders in all the other places where he and his men had wandered around.