1 Царе 10 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 И взе Самуил съд с елей, изля върху главата му, целуна го и рече: ето, Господ те помаза за цар на Своето наследие (в Израиля, и ти ще царуваш над народа Господен и ще ги избавиш от ръцете на околните им врагове, и ето ти личба, че Господ те е помазал за цар на Своето наследие): (Ос 13:11; Д А 13:21) 2 кога си тръгнеш сега от мене, ще срещнеш двама човеци близо до Рахилиния гроб, във Вениаминовите предели, в Целцах, и те ще ти кажат: намериха се ослиците, които ходи да търсиш, и ето, баща ти, като забрави ослиците, безпокои се за вас, думайки: какво стана със сина ми? (Бит 35:19; 1 Цар 9:5) 3 Оттам ще отидеш по-нататък и ще дойдеш при Таворска дъбрава, и там ще те срещнат трима човека, които отиват при Бога във Ветил: единият носи три ярета, другият носи три хляба, а третият носи мях с вино; (И Н 19:12; 1 Лет 6:77)

И Н 19:121 Лет 6:77

4 и те ще те поздравят и ще ти дадат двата хляба, и ти ще ги вземеш от ръцете им. 5 След това ще дойдеш на Божия хълм, дето е филистимската стража (там са филистимските началници); и кога влезеш там в града, ще срещнеш лик пророци, които слизат от хълма, и пред тях псалтир и тимпан, пищялка и гусла, и те пророчествуват; (Чис 11:25; 1 Цар 13:3; 1 Цар 19:20)

Чис 11:251 Цар 13:31 Цар 19:20

6 и Дух Господен ще слезе върху тебе, и ти ще пророчествуваш заедно с тях и ще станеш друг човек. 7 Когато тия личби се сбъднат с тебе, тогава прави, каквото може ръката ти, защото с тебе е Бог. 8 Иди пред мене в Галгал, където и аз ще дойда при тебе, за да принеса всесъжения и мирни жертви; седем дена чакай, докле дойда при тебе, и тогава ще ти посоча, какво да правиш. (1 Цар 11:14; 1 Цар 13:8) 9 Щом Саул се обърна, за да си отиде от Самуила, Бог му даде друго сърце, и всички ония личби се сбъднаха в същия ден. 10 Когато дойдоха до хълма, ето че ги среща лик пророци, и Дух Божий слезе върху него, и той пророчествуваше между тях. (1 Цар 19:20) 11 Всички, които го познаваха вчера и завчера, като видяха, че той пророчествува с пророците, к азваха си един другиму: какво е станало с Кисовия син? Нима и Саул е между пророците? (1 Цар 19:24) 12 И един от ония, които бяха там, отговори и рече: а кой е техният баща? Затова излезе поговорка: нима и Саул е между пророците? 13 И той престана да пророчествува и отиде на хълма. 14 И Сауловият чичо попита него и слугата му: къде сте ходили? Той отговори: да търсим ослиците, но, като видяхме, че ги няма, отбихме се при Самуила. 15 И Сауловият чичо рече: разкажи ми какво ви каза Самуил. 16 И Саул каза на чича си: той ни обади, че ослиците се намерили. А това, което Самуил му каза за царството, не му обади. 17 И Самуил свика народа при Господа в Масифа, (1 Цар 7:6) 18 и рече на синовете Израилеви: тъй говори Господ, Бог Израилев: Аз изведох Израиля из Египет и ви избавих от ръцете на египтяни и от ръцете на всички царства, които ви притесняваха. 19 А вие сега отхвърлихте вашия Бог, Който ви спасява от всички ваши неволи и тъги, и Му рекохте: постави ни цар. И тъй, застанете сега пред Господа според колената си и според племената си. (1 Цар 8:7) 20 И заповяда Самуил да минават всички колена Израилеви, и посочено бе с жребие Вениаминовото коляно. 21 И заповяда на Вениаминовото коляно да минава според племената си, и посочено бе ше Матриевото племе; и довеждат Матриевото племе по мъже, и посочен беше Саул, Кисов син; и търсиха го, ала го не намериха. (Д А 1:26) 22 И пак попитаха Господа: ще дойде ли той тук? И Господ отговори: ето, той се крие в колите. 23 Затекоха се и го взеха оттам; той застана сред народа, и от рамената си нагоре беше по-висок от всички. (1 Цар 9:2) 24 И Самуил рече на целия народ: виждате ли, кого е избрал Господ? Като него няма в целия народ. Тогава целият народ извика и рече: да живее царят! (Вт 17:15; 3 Цар 1:25)

Вт 17:153 Цар 1:25

25 И Самуил изложи на народа правата на царството, написа ги в книга, и сложи пред Господа. И разпусна целия народ, всекиго у дома му. (Вт 17:15; 1 Цар 8:11)

Вт 17:151 Цар 8:11

26 Също и Саул си отиде вкъщи, в Гива; и с него отидоха храбрите, до чието сърце се бе докоснал Бог. (1 Цар 11:7) 27 А негодниците казваха: та той ли ще ни спаси? И го презряха и му не поднесоха дарове. Но той като че не забелязваше това. (1 Цар 11:12)

New International Reader’s Version

от Biblica

1 Then Samuel took a bottle of olive oil. He poured it on Saul’s head and kissed him. He said, ‘The LORD has anointed you to be the king of his people. 2 When you leave me today, you will meet two men. They will be near Rachel’s tomb at Zelzah on the border of Benjamin. They’ll say to you, “The donkeys you have been looking for have been found. Now your father has stopped thinking about them. Instead, he’s worried about you. He’s asking, ‘What can I do to find my son?’ ” 3 ‘You will go on from Zelzah until you come to the large tree at Tabor. Three men will meet you there. They’ll be on their way up to Bethel to worship God. One of them will be carrying three young goats. Another will be carrying three loaves of bread. A third will be carrying a bottle of wine. It will be a bottle made out of animal skin. 4 The men will greet you. They’ll offer you two loaves of bread. You will accept the loaves from them. 5 ‘After that, you will go to Gibeah of God. Some Philistine soldiers are stationed there. As you approach the town, you will meet a group of prophets. They’ll be coming down from the high place where they worship. People will be playing lyres, tambourines, flutes and harps at the head of the group. The prophets will be prophesying. 6 The Spirit of the LORD will come powerfully on you. Then you will prophesy along with them. You will become a different person. 7 All these things will happen. Then do what you want to do. God is with you. 8 ‘Go down ahead of me to Gilgal. You can be sure that I’ll come down to you there. I’ll come and sacrifice burnt offerings and friendship offerings. But you must wait there for seven days until I come to you. Then I’ll tell you what to do.’

Saul becomes king of Israel

9 As Saul turned to leave Samuel, God changed Saul’s heart. All these things happened that day. 10 When Saul and his servant arrived at Gibeah, a group of prophets met Saul. Then the Spirit of God came powerfully on him. He prophesied along with them. 11 Those who had known Saul before saw him prophesying with the prophets. They asked one another, ‘What has happened to the son of Kish? Is Saul also one of the prophets?’ 12 A man who lived in Gibeah answered, ‘Yes, he is. In fact, he’s their leader.’ That’s why people say, ‘Is Saul also one of the prophets?’ 13 After Saul stopped prophesying, he went to the high place to worship. 14 Later, Saul’s uncle spoke to him and his servant. He asked, ‘Where have you been?’ ‘Looking for the donkeys,’ Saul said. ‘But we couldn’t find them. So we went to Samuel.’ 15 Saul’s uncle said, ‘Tell me what Samuel said to you.’ 16 Saul replied, ‘He told us the donkeys had been found.’ But Saul didn’t tell his uncle that Samuel had said he would become king. 17 Samuel sent a message to the Israelites. He told them to meet with the LORD at Mizpah. 18 He said to them, ‘The LORD is the God of Israel. He says, “Israel, I brought you up out of Egypt. I saved you from their power. I also saved you from the power of all the kingdoms that had treated you badly.” 19 But now you have turned your backs on your God. He saves you out of all your trouble and suffering. In spite of that, you have said, “We refuse to listen. Place a king over us.” So now gather together to meet with the LORD. Do it tribe by tribe and family group by family group.’ 20 Then Samuel made each tribe of Israel come forward. The tribe of Benjamin was chosen by casting lots. 21 Next he made the tribe of Benjamin come forward, family group by family group. Matri’s group was chosen. Finally Saul, the son of Kish, was chosen. But when people looked for him, they realised he wasn’t there. 22 They needed more help from the LORD. So they asked him, ‘Has the man come here yet?’ The LORD said, ‘Yes. He has hidden himself among the supplies.’ 23 So they ran over there and brought him out. When he stood up, the people saw that he was a head taller than any of them. 24 Samuel spoke to all the people. He said, ‘Look at the man the LORD has chosen! There isn’t anyone like him among all the people.’ Then the people shouted, ‘May the king live a long time!’ 25 Samuel explained to the people the rights and duties of the king who ruled over them. He wrote them down in a book. He placed it in front of the LORD in the holy tent. Then he sent the people away. He sent each of them to their own homes. 26 Saul also went to his home in Gibeah. Some brave men whose hearts God had touched went with Saul. 27 But some people who wanted to stir up trouble said, ‘How can this fellow save us?’ They looked down on him. They didn’t bring him any gifts. But Saul kept quiet about it.