1 Царе 9 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Имаше един виден човек от Вениаминовите синове, на име Кис, син на Авиила, син на Церона, син на Бехората, син на Афия, син на някой си вениаминец. 2 Той имаше син, на име Саул, млад и хубавец; и никой от израилтяните не беше по-хубав от него; от рамената си нагоре той беше по-висок от целия народ. (1 Цар 10:23) 3 И на Сауловия баща Киса се загубиха ослиците, и рече Кис на сина си Саула: вземи със себе си едного от слугите и стани, та иди потърси ослиците. 4 И той премина Ефремова планина, премина и земята Шалиша, но не ги намериха; преминаха и земята Шаалим, и там ги няма; той премина и Вениаминова земя, и не ги намериха. (Йн 3:23) 5 Когато дойдоха в земята Цув, Саул каза на слугата си, който беше с него: да се върнем, да не би баща ми, като забрави ослиците, да почне да се безпокои за нас. 6 Но слугата му рече: ето, в тоя град има един човек Божий, човек почитан; всичко, каквото той каже, се сбъдва. Да отидем сега там; може би, ще ни посочи нашия път, по който да вървим. (Съд 13:6) 7 И рече Саул на слугата си: добре, ще отидем, а какво ще занесем на тоя човек? Защото хляб не остана в торбите ни, и подарък няма, за да занесем на човека Божий; какво имаме? 8 Слугата пак отговори на Саула и рече: ето, в ръката ми има четвърт сикла сребро; ще я дам на човека Божий, и той ще посочи пътя ни. 9 По-преди у Израиля, кога някой отивал да пита Бога, казвал тъй: да идем при ясновидеца. Защото тоя, когото днес наричат пророк, попреди се наричал ясновидец. 10 И рече Саул на слугата си: добре казваш; да идем. И отидоха в града, дето беше Божият човек. 11 Когато влизаха в града, срещнаха момичета, които бяха излезли да си налеят вода, и ги попитаха: има ли тука ясновидец? 12 Те им отговориха и рекоха: има; ето, той е отпреде ви; само побързайте; той днес дойде в града, понеже днес народът има жертвоприношение на хълма; (Бит 31:54) 13 кога дойдете в града, ще го заварите, преди още да е отишъл на хълма да обядва; защото народът не ще почне да яде, докле той не дойде; понеже той ще благослови жертвата, и след това поканените ще почнат да ядат; и тъй, вървете, тъкмо сега ще го заварите. (Вт 8:10; Мт 14:19; Лк 24:30)

Вт 8:10Мт 14:19Лк 24:30

14 И отидоха в града. А когато дойдоха сред града, ето и Самуил излиза насреща им, за да отиде на хълма. 15 А ден преди Сауловото идване Господ откри на Самуила и рече: (1 Цар 20:12) 16 утре по това време ще ти пратя един човек от Вениаминова земя, и ти го помажи за цар на Моя народ Израиля; той ще избави народа Ми от филистимски ръце; защото Аз погледнах милостно на Моя народ, понеже викът му стигна до Мене. (Д А 13:21) 17 Когато Самуил видя Саула, Господ му рече: ето човека, за когото ти говорих; той ще царува над Моя народ. 18 Саул се приближи до Самуила при вратите и го попита: кажи ми, де е къщата на ясновидеца? 19 Самуил отговори на Саула и рече: аз съм ясновидецът, върви пред мене на хълма; и вие ще обядвате днес с мене; аз ще те пусна сутринта и ще ти кажа всичко, що имаш на сърце; 20 а за ослиците, които ти се изгубиха преди три дни, не се грижи, те се намериха. Та и за кого ли е всичко, що е най-желано у Израиля? Нали е за тебе и за целия ти бащин дом? 21 Отговори Саул и рече: не съм ли аз син от Вениаминово коляно, едно от наймалките Израилеви колена? И племето ми не е ли най-малко между племената от Вениаминово коляно? Тогава, защо ми говориш това? (Съд 6:15; Съд 20:46) 22 Самуил взе Саула и слугата му, въведе ги в стаята, и им даде първо място между поканените, които бяха трийсетина души. 23 И рече Самуил на готвача: донеси оная част, която ти бях дал и за която ти бях казал: „запази я у себе си“. 24 И готвачът взе плешката и това, що беше при нея, и сложи пред Саула. И рече Самуил: ето, това е оставено, сложи го пред себе си и яж, понеже за това време то е запазено зарад тебе, когато свиках народа. И оня ден Саул обядва със Самуила. 25 Тогава те слязоха от хълма в града, и Самуил разговаряше със Саула на покрива (и постлаха за Саула на покрива, и той спа). 26 Сутринта те станаха тъй: щом се пукна зора, Самуил повика Саула на по-крива и рече: стани, аз ще те изпроводя. Саул стана, и двамата, той и Самуил, излязоха от къщи. 27 Когато наближаваха към края на града, Самуил рече на Саула: кажи на слугата да върви пред нас, – и той отиде напред, – а ти се спри сега, и аз ще ти открия, какво каза Бог.

New International Reader’s Version

от Biblica

Samuel anoints Saul to be Israel’s king

1 There was a man named Kish from the tribe of Benjamin. Kish was a very important person. He was the son of Abiel, the son of Zeror. Zeror was the son of Bekorath, the son of Aphiah from the tribe of Benjamin. 2 Kish had a son named Saul. Saul was a handsome young man. He was more handsome than anyone in Israel. And he was a head taller than anyone else. 3 The donkeys that belonged to Saul’s father Kish were lost. So Kish spoke to his son Saul. He said, ‘Go and look for the donkeys. Take one of the servants with you.’ 4 Saul and his servant went through the hill country of Ephraim. They also went through the area around Shalisha. But they didn’t find the donkeys. So they went on into the area of Shaalim. But the donkeys weren’t there either. Then Saul went through the territory of Benjamin. But they still didn’t find the donkeys. 5 When Saul and the servant with him reached the area of Zuph, Saul spoke to the servant. He said, ‘Come on. Let’s go back. If we don’t, my father will stop thinking about the donkeys. Instead, he’ll start worrying about us.’ 6 But the servant replied, ‘There’s a man of God here in Ramah. People have a lot of respect for him. Everything he says comes true. So let’s go and see him now. Perhaps he’ll tell us which way to go.’ 7 Saul said to his servant, ‘If we go to see the man, what can we give him? There isn’t any food in our sacks. We don’t have a gift for the man of God. So what can we give him?’ 8 The servant answered Saul again. ‘Look’, he said. ‘I’ve got 3 grams of silver. I’ll give it to the man of God. Then maybe he’ll tell us which way to go.’ 9 In Israel, prophets used to be called seers. So if someone wanted to ask God for advice, they would say, ‘Come on. Let’s go to the seer.’ 10 Saul said to his servant, ‘That’s a good idea. Come on. Let’s go and ask the seer.’ So they started out for the town where the man of God lived. 11 They were going up the hill towards the town. Along the way they met some young women who were coming out to get water from the well. Saul and his servant asked them, ‘Is the seer here?’ 12 ‘Yes, he is,’ they answered. ‘In fact, he’s just up ahead of you. So hurry along. He has just come to our town today. The people are going to offer a sacrifice at the high place where they worship. 13 As soon as you enter the town, you will find him. He’ll be there until he goes up to the high place to eat. The people won’t start eating until he gets there. He must bless the sacrifice first. After that, those who are invited will eat. So go on up. You should find him there just about now.’ 14 They went up to the town. As they were entering it, they saw Samuel. He was coming towards them. He was on his way up to the high place. 15 The LORD had spoken to Samuel the day before Saul came. He had said, 16 ‘About this time tomorrow I will send you a man. He is from the land of Benjamin. Anoint him to be the king of my people Israel. He will save them from the power of the Philistines. I have seen how much my people are suffering. Their cry for help has reached me.’ 17 When Samuel saw a man coming towards him, the LORD spoke to Samuel again. He said, ‘He is the man I told you about. His name is Saul. He will govern my people.’ 18 Saul approached Samuel at the gate of the town. He asked Samuel, ‘Can you please show me the seer’s house?’ 19 ‘I’m the seer,’ Samuel replied. ‘Go on up to the high place ahead of me. I want you and your servant to eat with me today. Tomorrow morning I’ll tell you what’s on your mind. Then I’ll send you on your way. 20 Don’t worry about the donkeys you lost three days ago. They’ve already been found. But who do all the Israelites want? You and your father’s whole family!’ 21 Saul answered, ‘But I’m from the tribe of Benjamin. It’s the smallest tribe in Israel. And my family group is the least important in the whole tribe of Benjamin. So why are you saying that to me?’ 22 Then Samuel brought Saul and his servant into the room where they would be eating. He seated them at the head table. About 30 people had been invited. 23 Samuel said to the cook, ‘Bring the piece of meat I gave you. It’s the one I told you to put to one side.’ 24 So the cook went and got a choice piece of thigh. He set it in front of Saul. Samuel said, ‘Here is what has been kept for you. Eat it. It was put to one side for you for this special occasion. We’ve saved it for you ever since I invited the guests.’ And Saul ate with Samuel that day. 25 They came down from the high place to the town. After that, Samuel talked with Saul on the roof of Samuel’s house. 26 The next day they got up at about the time the sun was rising. Samuel called out to Saul on the roof. He said, ‘Get ready. Then I’ll send you on your way.’ So Saul got ready. And he and Samuel went outside together. 27 As they were on their way down to the edge of town, Samuel spoke to Saul. He said, ‘Tell the servant to go ahead of us.’ So the servant went on ahead. Then Samuel continued, ‘Stay here for a while. I’ll give you a message from God.’