1Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете[1], (задето послуша всички думи на устата ми;)2покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име. (Пс 144:1)3В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.4Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста, (Пс 67:8; Ис 6:3)5и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.6Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава. (Пс 112:6)7Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси. (Пс 36:13)8Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.
Псалм 137
New International Reader’s Version
от Biblica1We were sitting by the rivers of Babylon. We wept when we remembered what had happened to Zion.2On the nearby poplar trees we hung up our harps.3Those who held us as prisoners asked us to sing. Those who enjoyed hurting us ordered us to sing joyful songs. They said, ‘Sing one of the songs of Zion to us!’4How can we sing the songs of the LORD while we are in another land?5Jerusalem, if I forget you, may my right hand never be able to play the harp again.6If I don’t remember you, may my tongue stick to the roof of my mouth so I can’t sing. May it happen if I don’t consider Jerusalem to be my greatest joy.7LORD, remember what the people of Edom did on the day Jerusalem fell. ‘Tear it down!’ they cried. ‘Tear it down to the ground!’8People of Babylon, you are sentenced to be destroyed. Happy is the person who pays you back according to what you have done to us.9Happy is the person who grabs your babies and smashes them against the rocks.