Изход 3 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, Мадиамския свещеник. Веднъж откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив. 2 И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря. (Д А 7:30) 3 Моисей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря. 4 Господ видя, че той отива да гледа, и извика към него Бог изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! Той отговори: ето ме (Господи)! (Сир 45:5) 5 И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света. (И Н 5:15) 6 И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. (Мт 22:32; Мк 12:26; Лк 20:37)

Мт 22:32Мк 12:26Лк 20:37

7 И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му (Чис 20:16) 8 и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци. 9 И ето, викът на синовете Израилеви стигна вече до Мене, и Аз виждам гнета, с който ги угнетяват египтяни. 10 И тъй, върви: ще те пратя при фараона (египетския цар); и изведи от Египет Моя народ, синовете Израилеви. (Пс 104:26) 11 Моисей продума Богу: кой съм аз, та да ида при фараона (египетския цар) и да изведа от Египет синовете Израилеви? 12 И рече (Бог): Аз ще бъда с тебе, и ето ти знак, че Аз съм те пратил: кога изведеш (Моя) народ от Египет, вие ще извършите служба Богу на тая планина. 13 И рече Моисей Богу: ето, аз ще отида при синовете Израилеви и ще им кажа: Бог на вашите отци ме изпрати при вас. А те ще ме попитат: как Му е името? Какво да им кажа? 14 Бог отговори на Моисея: Аз съм вечно Съществуващият. И рече: тъй кажи на синовете Израилеви: вечно Съществуващият (Иехова) ме прати при вас. (Отк 1:4; Отк 1:8)

Отк 1:4Отк 1:8

15 И рече още Бог Моисею: тъй кажи на синовете Израилеви: Господ, Бог на отците ви, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов ме прати при вас. Ето, Моето име е навеки, и споменът за Мене е от род в род. (Пс 101:8; Ис 42:8; Ос 12:5)

Пс 101:8Ис 42:8Ос 12:5

16 Иди, събери стареите (на синовете) Израилеви и им кажи: Господ, Бог на отците ви, Бог Авраамов, (Бог) Исааков и (Бог) Иаковов, ми се яви и рече: споходих ви и видях, какво става с вас в Египет. 17 И още рече: ще ви изведа от египетската неволя в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци, в земя, дето тече мед и мляко. 18 И те ще послушат гласа ти, и ще отидеш ти и стареите Израилеви при (фараона) египетския цар, и ще му кажете: Господ, Бог на евреите, ни е повикал; прочее, пусни ни на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Господа, нашия Бог. (Изх 5:1; Изх 5:3; Изх 8:1; Изх 8:27)

Изх 5:1Изх 5:3Изх 8:1Изх 8:27

19 Но Аз зная, че (фараонът) египетският цар не ще ви позволи да отидете, ако го не принуди силна ръка. 20 Тогава ще простра ръката Си и ще поразя Египет с всички Мои чудеса, които ще направя сред него; след това той ще ви пусне. (Пс 104:27; Прем 10:15)

Пс 104:27Прем 10:15

21 И ще покажа милост към тоя народ пред очите на египтяни; и кога тръгнете, ще тръгнете не с празни ръце: (Изх 11:3) 22 всяка жена ще измоли от съседката си и от съжителката си сребърни и златни неща и дрехи, и вие ще премените с тях синовете и дъщерите си и ще оберете египтяни. (Изх 12:35)

New International Reader’s Version

от Biblica

Moses and the burning bush

1 Moses was taking care of the flock of his father-in-law Jethro. Jethro was the priest of Midian. Moses led the flock to the western side of the desert. He came to Horeb. It was the mountain of God. 2 There the angel of the LORD appeared to him from inside a burning bush. Moses saw that the bush was on fire. But it didn’t burn up. 3 So Moses thought, ‘I’ll go over and see this strange sight. Why doesn’t the bush burn up?’ 4 The LORD saw that Moses had gone over to look. So God spoke to him from inside the bush. He called out, ‘Moses! Moses!’ ‘Here I am,’ Moses said. 5 ‘Do not come any closer,’ God said. ‘Take off your sandals. The place you are standing on is holy ground.’ 6 He continued, ‘I am the God of your father. I am the God of Abraham. I am the God of Isaac. And I am the God of Jacob.’ When Moses heard that, he turned his face away. He was afraid to look at God. 7 The LORD said, ‘I have seen how my people are suffering in Egypt. I have heard them cry out because of their slave drivers. I am concerned about their suffering. 8 So I have come down to save them from the Egyptians. I will bring them up out of that land. I will bring them into a good land. It has a lot of room. It is a land that has plenty of milk and honey. The Canaanites, Hittites, Amorites, Perizzites, Hivites and Jebusites live there. 9 And now Israel’s cry for help has reached me. I have seen how badly the Egyptians are treating them. 10 So now, go. I am sending you to Pharaoh. I want you to bring the Israelites out of Egypt. They are my people.’ 11 But Moses spoke to God. ‘Who am I that I should go to Pharaoh?’ he said. ‘Who am I that I should bring the Israelites out of Egypt?’ 12 God said, ‘I will be with you. I will give you a sign. It will prove that I have sent you. When you have brought the people out of Egypt, all of you will worship me on this mountain.’ 13 Moses said to God, ‘Suppose I go to the people of Israel. Suppose I say to them, “The God of your fathers has sent me to you.” And suppose they ask me, “What is his name?” Then what should I tell them?’ 14 God said to Moses, ‘I AM WHO I AM. Here is what you must say to the Israelites. Tell them, “I AM has sent me to you.” ’ 15 God also said to Moses, ‘Say to the Israelites, “The LORD is the God of your fathers. He has sent me to you. He is the God of Abraham. He is the God of Isaac. And he is the God of Jacob.” My name will always be The LORD. Call me this name for all time to come. 16 ‘Go. Gather the elders of Israel together. Say to them, “The LORD, the God of your fathers, appeared to me. He is the God of Abraham, Isaac and Jacob. God said, ‘I have watched over you. I have seen what the Egyptians have done to you. 17 I have promised to bring you up out of Egypt where you are suffering. I will bring you into the land of the Canaanites, Hittites, Amorites, Perizzites, Hivites and Jebusites. It is a land that has plenty of milk and honey.’ ” 18 ‘The elders of Israel will listen to you. Then you and the elders must go to the king of Egypt. You must say to him, “The LORD has met with us. He is the God of the Hebrews. Let us take a journey that lasts about three days. We want to go into the desert to offer sacrifices to the LORD our God.” 19 But I know that the king of Egypt will not let you and your people go. Only a mighty hand could make him do that. 20 So I will reach out my hand. I will strike the Egyptians with all the amazing things I will do. After that, their king will let you go. 21 ‘I will cause the Egyptians to treat you in a kind way. Then when you leave, you will not go with your hands empty. 22 Every woman should ask her neighbour and any woman living in her house for things made out of silver and gold. Ask them for clothes too. Put them on your children. In that way, you will take the wealth of Egypt along with you.’