Деяния 16 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Той пристигна в Дервия и Листра. И ето, там имаше някой си ученик, на име Тимотей, син на една жена иудейка, която бе повярвала, и на баща елин; (Рим 16:21; Фил 2:19; 1 Сол 1:1)

Рим 16:21Фил 2:191 Сол 1:1

2 тоя ученик имаше добро име между братята в Листра и Икония. 3 Него поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе, обряза го зарад иудеите, които бяха по ония места; защото всички знаеха, че баща му беше елин. (1 Кор 9:20) 4 И като ходеха по градовете, поръчваха на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Иерусалим. (Д А 15:28) 5 И тъй, църквите се утвърдяваха във вярата и на брой се умножаваха всеки ден. 6 Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия. 7 А като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна. 8 И като отминаха Мисия, слязоха в Троада. 9 През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни! 10 След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието. 11 И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол, 12 а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град – римска колония. В тоя град престояхме няколко дни. 13 А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени. 14 И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ и отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел. 15 А когато се покръсти тя и домашните и, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума. 16 И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си. 17 Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение. 18 Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час. (Мт 10:1; Мк 1:34; Мк 16:17)

Мт 10:1Мк 1:34Мк 16:17

19 Тогава господарите и, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците. 20 И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни 21 и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме. 22 Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги; (2 Кор 11:25; 1 Сол 2:2)

2 Кор 11:251 Сол 2:2

23 и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази. 24 Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада. 25 Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха. 26 Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха. (Д А 4:31) 27 А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. 28 Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук. 29 Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила; 30 и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася? 31 А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом. (Мк 16:16) 32 И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му. 33 Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни; 34 и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога. 35 А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци. 36 Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром. 37 Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами. (Д А 22:25) 38 Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани. 39 И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града. 40 А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.

New International Reader’s Version

от Biblica

Timothy joins Paul and Silas

1 Paul came to Derbe. Then he went on to Lystra. A believer named Timothy lived there. His mother was Jewish and a believer. His father was a Greek. 2 The believers at Lystra and Iconium said good things about Timothy. 3 Paul wanted to take him along on the journey. So he circumcised Timothy because of the Jews who lived in that area. They all knew that Timothy’s father was a Greek. 4 Paul and his companions travelled from town to town. They reported what the apostles and elders in Jerusalem had decided. The people were supposed to obey what was in the report. 5 So the churches were made strong in the faith. The number of believers grew every day.

Paul’s vision of the man from Macedonia

6 Paul and his companions travelled all through the area of Phrygia and Galatia. The Holy Spirit had kept them from preaching the word in Asia Minor. 7 They came to the border of Mysia. From there they tried to enter Bithynia. But the Spirit of Jesus would not let them. 8 So they passed by Mysia. Then they went down to Troas. 9 During the night Paul had a vision. He saw a man from Macedonia standing and begging him. ‘Come over to Macedonia!’ the man said. ‘Help us!’ 10 After Paul had seen the vision, we got ready at once to leave for Macedonia. We decided that God had called us to preach the good news there.

Lydia becomes a believer in Philippi

11 At Troas we got into a boat. We sailed straight for Samothrace. The next day we went on to Neapolis. 12 From there we travelled to Philippi, a Roman colony. It is an important city in that part of Macedonia. We stayed there several days. 13 On the Sabbath day we went outside the city gate. We walked down to the river. There we expected to find a place of prayer. We sat down and began to speak to the women who had gathered together. 14 One of the women listening was from the city of Thyatira. Her name was Lydia, and her business was selling purple cloth. She was a worshipper of God. The Lord opened her heart to accept Paul’s message. 15 She and her family were baptised. Then she invited us to her home. ‘Do you consider me a believer in the Lord?’ she asked. ‘If you do, come and stay at my house.’ She succeeded in getting us to go home with her.

Paul and Silas are thrown into prison

16 One day we were going to the place of prayer. On the way we were met by a female slave. She had a spirit that helped her tell people what was going to happen. She earned a lot of money for her owners by doing this. 17 She followed Paul and the rest of us around. She shouted, ‘These men serve the Most High God. They are telling you how to be saved.’ 18 She kept this up for many days. Finally Paul became upset. Turning around, he spoke to the spirit that was in her. ‘In the name of Jesus Christ,’ he said, ‘I command you to come out of her!’ At that very moment the spirit left the woman. 19 Her owners realised that their hope of making money was gone. So they grabbed Paul and Silas. They dragged them into the market-place to face the authorities. 20 They brought them to the judges. ‘These men are Jews,’ her owners said. ‘They are making trouble in our city. 21 They are suggesting practices that are against Roman law. These are practices we can’t accept or take part in.’ 22 The crowd joined the attack against Paul and Silas. The judges ordered that Paul and Silas be stripped and beaten with rods. 23 They were whipped without mercy. Then they were thrown into prison. The jailer was commanded to guard them carefully. 24 When he received these orders, he put Paul and Silas deep inside the prison. He fastened their feet so they couldn’t get away. 25 About midnight Paul and Silas were praying. They were also singing hymns to God. The other prisoners were listening to them. 26 Suddenly there was a powerful earthquake. It shook the prison from top to bottom. All at once the prison doors flew open. Everyone’s chains came loose. 27 The jailer woke up. He saw that the prison doors were open. He pulled out his sword and was going to kill himself. He thought the prisoners had escaped. 28 ‘Don’t harm yourself!’ Paul shouted. ‘We are all here!’ 29 The jailer called out for some lights. He rushed in, shaking with fear. He fell down in front of Paul and Silas. 30 Then he brought them out. He asked, ‘Sirs, what must I do to be saved?’ 31 They replied, ‘Believe in the Lord Jesus. Then you and everyone living in your house will be saved.’ 32 They spoke the word of the Lord to him. They also spoke to all the others in his house. 33 At that hour of the night, the jailer took Paul and Silas and washed their wounds. Right away he and everyone who lived with him were baptised. 34 The jailer brought them into his house. He set a meal in front of them. He and everyone who lived with him were filled with joy. They had become believers in God. 35 Early in the morning the judges sent their officers to the jailer. They ordered him, ‘Let those men go.’ 36 The jailer told Paul, ‘The judges have ordered me to set you and Silas free. You can leave now. Go in peace.’ 37 But Paul replied to the officers. ‘They beat us in public,’ he said. ‘We weren’t given a trial. And we are Roman citizens! They threw us into prison. And now do they want to get rid of us quietly? No! Let them come themselves and personally lead us out.’ 38 The officers reported this to the judges. When the judges heard that Paul and Silas were Roman citizens, they became afraid. 39 So they came and said they were sorry. They led them out of the prison. Then they asked them to leave the city. 40 After Paul and Silas came out of the prison, they went to Lydia’s house. There they met with the brothers and sisters. They told them to be brave. Then they left.